От Пиер Пустинника до опълченците на Шипка

Даниел Александров 

На 27 ноември 1095 г. Папа Урбан II (1088-1099) в предпоследния ден на Клермонския събор във Франция, отправя призива „Dieu lo volti“ (Бог го желае!).  Това е папската благословия за Кръстоносен Поход за връщането Йерусалим обратно на християните. На проповедта на Урбан II най-напред реагират обикновените хора, поведени от проповедника Пиер Пустинника. Те оформят и т.нар. Народен кръстоносен поход. Самонадеяни и неорганизирани  те се отправят на изток, грабейки и избивайки евреите по пътя си из Европа. Резултатът е, че нито Божи гроб е освободен, нито „освободителите” му оцеляват. Следва много по-добре организирания Поход на принцовете – през 1097 г.  Те освобождават Йерусалим. През 1187 г. султанът на Египет Салах ад-Дин завзема Йерусалим след почти столетие християнско управление. Папа Григорий VIII призовава за кръстоносен поход, който е оглавен от някои от най-влиятелните западни монарси: френският крал Филип Август, английският крал Ричард Лъвското сърце и императорът Фридрих Барбароса. Но Йерусалим остава в мюсюлмански ръце, сключва се примирие и християните от Европа получават правото да го посещават свободно – като поклонници.

Следват още няколко кръстоносни походи. А мюсюлманското нашествие достига до Виена. България попада под чуждо робство. Опитът на унгарския крал Сигизмунд и на полския крал Владислав Ягело, да запазят поне Балканите за християнската вяра, търпят провал.  Идеята на Ватикана за справедлива война, за „християнски джихад”,  се сблъска с доктрината на самата християнска църква, според която никой няма право да отнеме живота на друго човешко същество, макар и нехристиянско, защото всички са чеда божии и могат да постигнат спасение на душата си…

Днес политиците не говорят за „кръстоносни походи”. Провеждат се двустранни и многостранни срещи – провеждат се и в Брюксел, и в Бояна. Има създадена международна коалиция за борба с Ислямска държава. И нищо.  Изминали са само няколко години от нашествието, както би казал унгарският премиер Виктор Орбан. Или от началото на „бежанската криза”, както би казала германската канцлерка Ангела Меркел.  И вече не става дума само за Йерусалим и Божи гроб. Истината е, че нашата цивилизация не разбира за какво става дума.  Защото случващото се не е в зоната на грубата сила, а на идеите и на човешката безизходност.  А на тази „територия” борба  не се води с „огън и меч”.  Днешният „Божи гроб” няма да бъде върнат на християните със силата на кръстоносните походи, със силата на оръжието. Няма да го върнат и политици с аршин – „усвояване на европейски фондове”.  Необходима е идея и житейски пример, които да спечелят тези, които днес се водят по акъла на радикалния ислям. Ако ние българите можехме да дадем акъл, то най-напред щяхме да интегрираме своите роми. И нямаше да допуснем създаването на партии на етническа основа или на такива, които по-скоро обслужват чужди интереси. Щом сме го допуснали значи нямаме този акъл. Проблемът е изключително сериозен. Той първо трябва да бъде каптиран – затворен там, където първоначално е възникнал. Второ – нужна е идея по-силна и убедителна за самите мюсюлмани от радикалната ислямска идея. Трето –  осъзнаване, че бедността е порок, опасно заболяване, ракова болест, независимо, която част на човеството сполетява. Четвърто – адекватно лечение за тази болест. Мога да продължа,  но разчитам и други да продължат да търсят отговор.  Защото, ако не го направим, историята ще се повтори – от Пиер Пустинника до опълченците на Шипка.(Изображение: Iranian Diplomacy; Фото: clubz.bg)