ПАМЕТ: 22 юни 1941 г.
Александър Йорданов.
В ранната неделна утрин на 22 юни 1941 г. Германия напада Съветския съюз. Така започва
германо-съветската Междусъюзническа война.
Тя има предистория. На 23 август 1939 г. двете държави подписват Договор за ненападение (Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt). Идеята е на Сталин, съгласието е на Хитлер. Към договора е включен и таен протокол, който уточнява как двете разбойнически държави ще си разпределят Европа. Любопитна подробност е, че българските комунисти този период, дори и без да знаят за тайния протокол, подкрепят възторжено германо-съветския пакт. Акъла им стига до там, че и те ще „намажат филията“. Чрез този Договор германският фюрер получава легитимност и вече не се притеснява, че е единственият агресор в Европа. Така националсоциалисти и комунисти повеждат човечеството към касапницата на Втората световна война.
Призори на 1 септември 1939 г. Германия напада Полша. Две седмици по-късно, на 17 септември, съветската армия нахлува също в Полша. Нещо подобно сме преживели и ние през 1885 г., когато след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, младата българска войска се е намирала на южната ни граница за защита от Османската империя, а в гръб ни напада Кралство Сърбия. През 1939 г. агресорите си разпределят плячката: националните социалисти заграбват около 190 000 кв. км. полска земя, а интернационалните социалисти малко повече – 201 000 кв.км.
Така започва Втората световна война.
Причината за тази война е сходството в идеологиите на управляващите в Германия и СССР. Идете страни са „социалистически“ държави. Партиите, които в тях управляват са социалистически – Националсоциалистическата германска работническа партия начело с Адолф Хитлер и Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) начело с Йосиф Сталин. Хитлер търси „жизнено пространство“ за германската нация и мрази западната демокрация, а Сталин е решил, че съветската политическа и икономическа система трябва да бъде наложена на целия свят и също като Хитлер мрази западната демокрация и „капиталистите“.
В ранната неделна утрин на 22 юни 1941 г. едните разбойници нападат другите разбойници.
За подобен случай от нашата история популярнит преди сто години поет Любомир Бобевски е написал следното:
„Поехме ний ръка на брат,
у вас душа се крила ад…”
Едва на 22 юни 1941 г. руснаците разбират, че приятелството им с Германия ще бъде ад за тях. И оттогава до днес твърдят, че от тази дата е започнала тяхната Велика отечествена война. Но как тогава да нарекат своята война в защита на отечеството си поляците, финландците, естонците, латвийците, литовците, т.е. всички народи жертви на съветската агресия? Нима не е Велика война съпротивата на европейските народи срещу нацизма и болшевизма? Всяка съпротива срещу нацисти и комунисти е велика. И достойна да бъде възпята.
Всеки народ има своята Велика отечествена война.
Велика е войната, която водят българските горяни водят след срещу комунистическия режим и съветската окупация на страната ни в периода 1944 – 1958 г. Това е нашата Велика отечествена война срещу чуждите окупатори и неговите български слуги.
На 22 юни 1941 г. министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов прави изявление, което ясно показва, че
Съветският съюз напълно е разчитал на договора си за ненападение с Германия.
Ето неговите думи:
„Нападението срещу нашата страна е осъществено независимо от това, че между Съветския съюз и Германия има сключен договор за ненападение и съветското правителство абсолютно добросъвестно изпълняваше всички условия на този договор. Нападението срещу нашата страна е извършено независимо от това, че през цялото време на действие на на този договор германското правителство нито веднъж не предяви нито една претенция към Съветския съюз относно изпълнението на договора”.
Именно тази „добросъвестност” на Съветския съюз спрямо Германия издава пълното разбирателство между „съюзниците разбойници”. И затова странно прозвучават думите на Молотов в това обръщение: „кръвожадна фашистка клика управляваща Германия”. Но нима, когато същият този слуга на Сталин си поставя подписа, заедно със своя немски колега Йоахим фон Рибентроп, на 23 август 1939 г. под договора за ненападение между двете страни, не е забелязал, че подписва договор с „фашистка клика”? Що за късогледство е било това? Но ще кажете – минало, заминало. Не е така. Защото именно в наши дни руският президент Владимир Путин направи опит да оправдае престъпният германо-съветски договор твърдейки, че той е гарантирал сигурност. Точните му думи бяха: „аз споделям мнението на нашия министър на културата, че смисъл „осигуряване на сигурност” в този пакт е съществувал.” Но на 22 юни 1941 г. става ясно, колко е била голяма „сигурността“.
В съветско-германската война, благодарение на помощта на Съединените щати, както СССР така и Германия оцеляха като държави. Съветската империя дори разшири територията си на влияние, а Германия бе разделена. Но този резултат не бе дълготраен. Само 45 години по-късно СССР се разпадна и изчезна като държава, а Германия се обедини. В този смисъл място за празнуване на „победа“ в Москва няма.
Поляци, естонци, латвийци, литовци, чехи, словаци, унгарци, румънци не „приветстват“ своята окупация от съветската армия. За тях тя не е „освобождение“. България е най-пострадалата от съветската окупация държава. Ние губим царството си, свободата и демокрацията си. Даваме десетки хиляди скъпи жертви и имаме съдбата да ни управлява престъпна организация – Българската комунистическа партия. Днес, когато вече сме наясно с нашата национална трагедия в резултат на престъпния комунистически режим е време да настояваме руският президент Владимир Путин да поднесе извинение на нашия народ и държава за съветската окупация и за наложената от СССР чужда нам социалистическа политическа и икономическа система. Паметниците на съветската армия окупатор трябва да бъдат премахнати. Защото вече знаем думите на Молотов казани на 22 юни, че „тази война не ни е обявена от германския народ, от германските работници, селяни и интелигенция, страданията на които ние много добре разбираме, а от кръвожадната фашистка клика на управниците на Германия, поробили много народи”. Днес ние можем да повторим тези думи като само „сменим“ виновника. Защото на 5 септември 1944 г. не руският народ, не руските работници, селяни и интелигенция, страданията на които ние много добре разбираме, ни обявиха война, а „кръвожадната комунистическа клика на управниците на Съветския съюз, поробили много народи”. Какъв е изводът?
Историята е жива памет.
Не трябва да се повтаря нито 23 август 1939 година, денят в който съюзниците-разбойници се договарят, нито 1 и 17 септември същата година, когато те започват заедно Втората световна война, нито 22 юни 1941 година – първият ден на тяхната Междусъюзническа война. И трябва да пазим като най-висша ценност нашият ден – Денят на Европа 9 май. И да продължим да работим за нашето европейско настояще и бъдеще.
Приличат си с големите си носове и ниското чело , но дали щеше да ги има , ако не беше Първата световна война . Помните ли всъщност каква бе причината за нея? Тогава още нямаше фашизъм и болшевики . Ако не греша, войната бе за разпределение на колониите , на целият свят и я започнаха закъснелите за купона . Не бяха фашисти и комунисти , а банкери и бизнесмени , производители на оръжия и автомобили , които искаха суровини и пазари . А помните ли защо се случи голямата депресия десетина години след края на войната ? Тя докара на власт и Мусолини и Хитлер. Тя бе причината за гражданската война в Испания.
Без истината за миналото няма бъдеще за нас!
Продължава да битува мнението, че видиш ли Хитлер искал жизнено пространство и едва ли не заради това нападнал СССР. Ако това беше така, защо повече от половин Франция (южната й плодородна и курортна част) остана незавладяна. Защо останаха незавладени колониите на половината останал свят. Това със „жизненото пространство“ е съветска постпропаганда. Хитлер е бил притиснат до стената: в момента, в който е ангажиран с Великобритания, СССР анексира земи близо до нефтените находища в Румъния. На източната германска граница е струпана ПЕТ МИЛИОННА съветска армия. И нападението е било превенция в условията на неизбежна отбрана. Единствен Хитлер казва на България: „искаш си южна Добруджа – заповядай. Искаш си Македония – заповядай.