Размисли от Москва след „Евровизия“

Анатолий  Безсланов, Москва 

Българката Поли Генова със своята великолепна песен и изпълнение на финалния конкурс на „Евровизия“ 2016 покори Европа. Тя зае първото място от участващите страни членки на Европейския съюз. Този успех е уникален. Той говори за безспорен талант оценен от европейските зрители.  Показва също така чрез вота на зрителите, че много българи вече свободно живеят в Европа и сигурно са гласували за своята сънародничка.  Но аз съм озадачен и сериозно разтревожен от това, че моите сънародници не видяха и не оцениха таланта на българската изпълнителка. Еуфорията около представянето на нашия Сергей Лазарев бе голяма, но все пак нима не забелязахме таланта на Поли Генова? При това ние руснаците обичаме и ценим хубавата музика. Но защо тогава не гласувахме за българската песен, която цяла Европа високо оцени? Склонен съм да мисля, че това поведение на зрителите от Русия се дължи поне на две причини. Първо, стана ясно, че българи в Русия не имигрират, явно нямат желание да живеят у нас. И логично нямаше кой да гласува за Поли Генова.  За живот, за работа българите вече предпочитат европейските държави. И това е разбираемо. Стандартът на живот в Европа е по-висок от нашия в Русия. Второ, най-вероятно чисто политически са причините поради които руснаците не гласуваха за Поли Генова.

От много години в Русия се води открита медийна пропаганда срещу България.

И тя започна, когато тази страна реши да се присъедини към НАТО и Европейският съюз. Наши политици открито говореха срещу този избор на България и обвиняваха българите, че са „предали“ нашата дружба. Но какво да правят българите след като ние сами си разбихме Съветският съюз, а и до днес водим политика, която няма как да се хареса на европейския български народ.  Но въпреки  всичко това и въпреки езикът на омразата, който завладя много мои съотечественици, които вместо да търсят причините за нашите икономически и социални трудности в нашите политици, смятат, че някой друг ни е виновен, не трябваше така да обиждаме българите. Най-малко те може да са ни виновни. Те си гледат интересът на своята страна и този интерес в момента е да бъдат в Европа, а не да се връщат към миналото, което ние им предлагаме. Аз ги разбирам, но не разбирам защо руските зрители не подкрепиха песента на Поли Генова. А тя пееше не за „нашия Крим“, нито за нашите „опълченци“, които в България наричат „терористи“, а за любовта, за  побеждаващата сила на любовта.  А може би моите сънародници са се подразнили от това, че българката не пее за „братската любов“ между нашите народи? Нямам представа. Но във всички случаи

ние руснаците постъпихме лошо, много лошо, показахме се като крайно невъзпитани зрители.

И се изложихме пред българите.  А песента на българката бе достойна дори да спечели конкурса на „Евровизия“. Ужасява ме мисълта, че моите сънародници просто мразят Европа, а покрай Европа намразиха и българите. Защото и българите са европейци. Но с омраза не се живее. Тази омраза направи така, че сами си развалихме държавата – Съветският съюз, а сега същата омраза може да съсипе и Русия. Потръпвам от тази мисъл, но не мога да не я споделя. И ако на  следващия финал на „Евровизия“,  чиято столица ще бъде прекрасният украински Киев, ние отново се покажем като хора, които не ценят музиката, а всичко обръщат на политика, то нищо добро не ни чака като държава.

Ще споделя с българските читатели и моята оценка за песента на украинската изпълнителка Джамала,

чиято песен спечели конкурса. Всички у нас коментират, че това е политическа песен и не е трябвало да участва в конкурса. Но песента е известна от една година и за всеки нормален човек е ясно, че това е песен за човешкото страдание, за трагедията сполетяла  коренният народ на полуостров Крим в резултат на политиката на Сталин за унищожаване и репресиране на цели народи.  Сталин провеждаше тази политика и преди Втората световна война, и по време на войната и след нея.

Тази политика донесе неизмерими страдания на много от народите населяващи Съветският съюз. Тази политика историята еднозначно осъди. У нас това осъждане започна още в средата на 80-те години в  средите на интелигенцията, а  официално антихуманните действия на сталинския режим бяха  заклеймени след началото на перестройката.  За съжаление днес у нас се правят опити за реабилитация на съветския тоталитаризъм, който в някои отношения бе по-жесток от нацисткия тоталитаризъм. Защото германските фашисти избиваха чужди народи, а ние допуснахме нашите управници да унижават и избиват собствения си народ.  Впрочем редица съвременни историци изтъкват, може би с основание, че коренното население на Крим са били българи и че ние сме ги наричали с обидното име „татари“. Не вярвам на тези теории, но е факт, че е непонятна омразата на руснаците към татарите. И когато милата и очарователна украинска изпълнителка изпя вълнуващата песен за огромната човешка трагедия на своя татарски народ, това не бе политика.

Политика бе нашето отношение към българката Поли Генова.

Още повече, че  основен морален дълг на изкуството е да защищава човешкото, да страда заедно със страданието на човека. Няма талантлив поет,  композитор,  певец, който да е останал чужд на темата за човешкото страдание. И когато го е направил талантливо, както го направи украинката Джамала, е логично да спечели конкурса.  Още повече, че това бе общоевропейски конкурс, а известно е, че след Втората световна война гражданите на европейските държави, може би за разлика от нас в Русия, повече от всичко ценят човешкия живот. На мен ми направи впечатление, че Джамала бе подкрепена и от много руски зрители. Вероятно това са украинци или наследници на кримските татари, които живеят в Русия. Вероятно има и руснаци, които са подкрепили Джамала. И това е хубаво, защото тя всъщност отправи послание към всички ни никога да не се връщат онези зловещи сталински времена.

Но най-много ме впечатли факта, че най-сериозните конкуренти на Джамала – австралийците, са дали сериозна подкрепа на украинската изпълнителка, макар това да  коства на тяхната – също великолепна изпълнителка, победата и я изпрати на второто място. Едва ли австралийските зрители знаят чак толкова за депортацията на кримските татари от Сталин. А и в песента на Джамала не се споменава Сталин, не се споменава и думата депортация. Но имам чувството, че австралийските зрители са усетили в самото изпълнение, че става дума за някакъв ужас преживян от хора, от страдащи хора. И това ги е развълнувало.  Но възможно е и друго обяснение. Ако австралийците не знаят за депортацията на кримските татари през 1944 г. – в ония времена няма глобални информационни мрежи и Сталин не пуска прес съобщения за своите престъпления, то със сигурност днешните австралийци знаят за това, което ние направихме преди 2 години. И е възможно да са си помислили, че песента на Джамала осъжда, както пишат европейските медии „незаконната руска окупация на Крим“. Но ако е така, това показва, че хората в далечна Австралия не са безразлични, не са безчувствени към това което става по нашите географски и политически ширини.

Няколко думи и за нашия Сергей.

Зарадва ме вотът за него на българите. Не знам дали това е вот на руските граждани, които все по-масово се преселват в България или е вот на българските граждани. Няма значение. Българите показаха, че за тях е важна музиката, изпълнението. Докато, за съжаление, нашите зрители проявиха политическо отношение и не оцениха по достойнство таланта на българската изпълнителка Поли Генова. Имаше ли шанс Сергей да спечели конкурса? Вероятно да, ако и този път не бяхме проявили типичната за нас грандомания да показваме своето „руско величие“ чрез размахваните орлови криле взети назаем от националния герб. В това вероятно европейците са видели опит за политизиране и ни отразяха, защото такива са правилата на конкурса.  Но нашата песен бе хубава и мисля, че зае справедливо достойното трето място. Но лично на мен повече ми хареса песента на българката Поли Генова.