Престъплението в Катин и имената на убийците

Александър Йорданов

По заповед на кръволока Йосиф В.  Сталин и по решение на Политбюро на съветската комунистическа партия от 5 март 1940 г., са разстреляни 21 768 граждани на Полша. В историята това зловещо престъпление остава като „Катинското клане“. Екзекуцията е изпълнена със стрелба в тила с пистолет от служители и сътрудници на съветското Гестапо – НКВД.

50 години Кремъл  отрича отговорността си за това престъпление. Едва на 13 април 1990 г. СССР официално призна, че то е „едно от най-тежките престъпления на сталинизма“.

Разстреляни са 16 генерали, 1 адмирал, 24 полковници, 79 подполковници, 258 майори, 654 капитани, 3420 подофицери, 7 армейски свещеници, 3 едри земевладелци, 1 принц, 43 държавни служители, 85 редници, 131 бежанци; 20 университетски професори, 300 учени, няколко хиляди адвокати, инженери и учители; повече от 100 писатели и журналисти и над 200 пилоти. Всички те са мобилизирани в резерва на полската армия Затова и изследователите са приели, че цел на съветските сатрапи е била да се унищожи елитът на полската държава. След като на 17 септември 1939 г. СССР напада Полша в съгласие и договореност с Германия (Пакт Рибентроп-Молотов) поляците са изправени пред тежката задача да бранят отечеството си и от нацисти, и от болшевики. Агресорите са „родни братя“ – социалисти по убеждения. Те са си разпределили предварително територията на Европа и с непозната дотогава на света наглост започват да изпълняват плана си. Те нямат друга мисъл освен да убиват и владеят. Това са болшевиките, това са нацистите. Поляците не могат да воюват на два фронта. Решават да сложат оръжие пред болшевиките, смятайки ги за „славяни“.  Те се оказват по-жестоки от нацистите.  Сред предалите се доброволно в плен са и около 7 хиляди цивилни граждани.

Историята на ХХ век не познава друго такова масово избиване на военнопленници.

Жертвите са погребани в изкопани ями в околностите на Смоленск, Харков, Буковина и на други места. Разстрелите са извършвани тайно. На 26 октомври 1940 г. 125 функционери на НКВД участници в подготовката и осъществяването на убийствата са наградени за успешно изпълнение на „специалната задача“.

На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург в свое решение определи Катинското престъпление като „военно престъпление извършено от властите на СССР“.

ФАКТИТЕ

На 2 март 1940 г. Лаврентий Берия –шеф на НКВД, изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна записка № 794/Б, в която определя полските военнопленници (14 736 души) и задържаните в затворите на Западна Белорусия и Украйна (18 632 лица) като „неподлежащи на превъзпитание врагове на съветската власт“. И предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 затворници, без предявяване на обвинение и без представяне на обвинителен акт. Под записката стоят четири  подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и съгласието на секретарите Калинин и Каганович. На основата на тази записка Политбюро на КПСС издава на 5 март секретното решение №П13/144 с препоръчаното от Берия съдържание.

Като посланик на Република България в Република Полша в периода 1998-2001 година отделих време, за да науча повече за това престъпление. Такава „задача“ не ми е възлагало Министерството на външните работи. Възложи ми я съвестта.  Ето един, макар и непълен

            СПИСЪК НА ЧАСТ ОТ ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА НКВД НА СССР –комисари, лейтенанти, майори и полковници,  извършили убийствата:

Всеволод Николаевич Меркулов, Богдан Захариевич Кобулов, Соломон Рафаилович Милштайн, Лаврентий Фомич Канава, Иван Иванович Маслеников, Василий Василиевич Чернишов, Михаил Спиридонович Кривенко, Алексей Рибаков, Павел Михайлович Фитин, Трофин Николаевич Корниенко, Николай Иванович Синегубов, Леонид Фокиевич Баштаков, Павел Георгиевич Вегма, Александър Михайлович Белянов, Василий Михайлович Блохин, Дмитрий, Степанович Токарев, Константин Сергеевич Зилберман, Алексей Окунев, Пьотр Сергеевич Сафонов, Анатоли Михайлович Калинин, Емелян Иванович Куприянов, Аркадий Яковлевич Герсовски, Василий Павлович Павлов, Николай Ратушни, Владимир Тимофеевич Смородински, Владимир Зубцов, Пьотр Яковлев, Иван Тикунов, Павел Павлович Тихонов, Тимофей Куприй, Михаил Козохотски, Трофим Павлович Якушев, Иван Илич Антонов, Иван Шигалов, Малах Журавльов, Григорий Макаренков, Прохор Прудников, Герман Маркович Грановски, Никита Мелник, Михаил Лебедев, Пьотр Михайлович Карцев, Николай Киселов, Алексей Офицеров, Михаил Йенукович Ростомашвил, Николай Костюченко, и още около 2 000 убийци, като много от техните имена остават и до днес недостъпни.

Това са преките извършители на убийствата, това е позорът на руската нация и до днес. Бих откроил само едно име. Това на Василий Блохин. Като комендант на главната квартира на НКВД в Москва за цялата си кариера в съветските репресивни органи собственоръчно е разстрелял близо 50 000 души. Ползвал е немски пистолети марка Валтер, защото руските нагани бързо са прегрявали.  Известен е рекордът му: 300 разстреляни са 10 часа! Това е завършеният образ на комуниста.

            Съветските власти отказват информация за съдбата на военнопленниците. На среща с полските генерали Сикорски и Андерс, на 3 декември 1941 г. в Москва, Сталин нагло заявява, че най-вероятно те са „избягали в Манджурия, например…“

ИСТИНАТА

На 17 февруари 1943 г. местни жители посочват на германците точното място на масовите гробища. На 13 април радио Берлин информира за престъплението, а ддва дни по-късно Германия кани Международния червен кръст да направи проучване на място. Отговорът е, че трябва да получат покана от всички заинтересовани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия формира Международна лекарска комисия, която включва 12 експерти от 12 европейски държави. Комисията работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и изследвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и идентифицирани 2 730 от тях. При телата са открити писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г. Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове с цел заличаване на следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков. След войната тя изчезва, но копия се откриват през пролетта на 1991 година в тайно скривалище в Института за съдебна експертиза в Краков. Сред експертите подписали протоколите е и българския лекар проф. Марко Марков, който след войната е принуден от комунистическата власт да се откаже от своя подпис.

ЛЪЖАТА

            Москва реагира два дни след съобщението на радио Берлин. В съобщение на Совинформбюро излъчено по радиото и публикувано във в. „Правда“, за клането са обвинени „немските нашественици“. След отстъплението на немската армия в Катин пристига екип на НКВД и военното контраразузнаване Смерш. Ямите в които са нахвърляни телата са разкопани и са поставени фалшиви документи. Подготвени са фалшиви свидетели, а неудобните са ликвидирани или заточени. След като теренът е „обработен“ на 13 януари 1944 г. Политбюро на комунистическата партия създава специална Комисия за „установяване и провеждане на следствени действия за причините и обстоятелствата около разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици“. Комисията се ръководи от академик Николай Бурденко и посочва като извършители на престъплението „фашистите“. Това е началото на лъжата. Но тя продължава през годините.

През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е издигнат огромен паметник в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „Болшая советская эниклопедия“ се разказва за Хатин, но не и за Катин. През 1978 г. на мястото на Катинското клане се поставя бетонов стелаж с надпис: „На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 г.“. На входа на Катинската гора се монтира паметник посветен на несъществуващи 500 руски военнопленници „също разстреляни“ от немците. През 1990 г. съветската власт сама отстранява фалшификата.

През 1946 г. Нюрнбергския съд отказва да обвини Германия за Катинското престъпление поради липса на доказателства. На 22 декември 1952 г. в САЩ е създадена комисия към Конгреса, която прави свое проучване и излиза със заключителен доклад, в който призовава за организиране на международен трибунал, който да осъди съветски власти виновни за това престъпление срещу човечеството.

ПРИЗНАНИЕ

            През април 1990 г. Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското клане е извършено от НКВД. Същият ден ТАСС съобщава, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите престъпления на сталинизма“. На 14 април 2010 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев призна, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година руският парламент прие декларация, която осъди Катинското клане. В историята на отминалия ХХ век престъпленията на комунизма ще останат завинаги редом с престъпленията на нацизма. Важно е в историята на ХХI век да няма възраждане нито на комунизма, нито на нацизма. Важно е за самият човешки живот, за съдбата на света. Важно е, съдбовно важно е, в България да няма следовници на съветските престъпници. Да няма заблудени млади хора, които да демонстрират невежеството си чрез петолъчки, червени съветски байряци с образа на Сталин. Важно е в България да има българи!