Русия – болният човек на Европа

Евгений Кисельов

Не знам дали в Кремъл четат книги по история, а би трябвало.  Например такива, които разказват как е започнала Кримската война през 1853 г.  Тогава император Николай I решава да реши т.нар. „източен въпрос” като отнеме от слабата в това време Турция нейните балкански и дунавски владения. А в перспектива и да превземе Константинопол и светите места в Палестина, намиращи се тогава в Османската империя. В началото всичко е успешно – руските войски влизат в Молдова и Влашко, адмирал Нахимов унищожава турския флот, в Петербург и Москва хвърлят шапки във въздуха и крещят:”Ура !”.

Но след ураджийския патриотичен подем следва доста плачевно развитие на събитията. За най-голяма изненада на Николай I англичаните отказват да обсъждат неговото цинично предложение за подялба на отвъдморските територии на Турция. Руският император им предлага Англия да си „вземе” Египет, а Русия – Влашко, Сърбия и България. Нещо повече.

Много скоро Англия и Франция категорично застават на страната на Турция.

И това е първият случай в световната история, когато европейски християнски държави започват война срещу друга християнска държава заставайки на страната на мюсюлманска държава.  Англичаните и французите категорично не искат Русия да увеличи своята мощ и влияние на Балканите и в Близкия изток, а руските дипломати проспиват този момент.

Същевременно Николай I  до последно не вярва, че английските и френските войски ще съумеят да организират успешна военна експедиция на хиляди километри от родните брегове. Отказва да приеме очевидното, а именно, че във военно-техническо отношение Русия безнадеждно изостава от Запада.  Третата „велика сила” тогава – Австро-Унгария, която руският император е считал за свой верен съюзник, тъй като и е помогнал да смаже революцията в Будапеща, не си спомня за тази „услуга” и макар и да не се включва във войната, политически поддържа англо-френско-турската коалиция. Към тази коалиция се присъединява и Сардинското кралство. След него и Прусия заплашва с война Русия. Така, оказвайки се в пълна дипоматическа изолация,

Русия е принудена фактически да капитулира

– да започне преговори със съюзниците, които завършват с подписването на унизителния Парижки мирен договор. Севастопол е в руини. Руската армия губи 100 000 убити и ранени, а загубите сред мирното население надхвърлят четвърт милион – огромно количество за онова време.

Но има и по-лошо. Русия губи Бесарабия, територии в Задкавказието, протектората над дунавските княжества и се лишава от изключителното покровителство над християнските поданици на Османската империя. И най-унизителното. Губи правото да има свой флот в Черно море. Това е първият случай в историята, когато „велика държава” е принудително демилитаризирана. Дори на Франция след поражението на Наполеон  не е било забранено да има своя армия и флота.  Финансово и икономически руската империя изпада в дълбока криза. Императорът Николай I умира. Според някои версии – от отрова, за да не види унижението на поражението.

Новият император Александър II е принуден в кратки срокове да започне реформи,

за да спаси империята. Освобождава селяните от крепостничеството. (Затова и се нарича „освободител”, а не защото е „освобождавал” България! – б.р.). Започва реформа на съдебната система, армията, образованието, създава местни изборни органи – земства, амнистира политическите затворници, връща от заточение „революционерите”, разхлабва примката на цензурата, започва да търси диалог със Запада.

Във войната през 1877-78 г., двадесет години след поражението в Кримската война,  Русия взима реванш и отвоюва от Османската империя почти цялата й европейска територия. Но не успява да вземе Константинопол. Отново не позволяват Англия и Франция.

След Втората световна война СССР отново прави опит да стигне до Цариград и установи контрол над Босфора и Дарданелите. Предявява отново териториални претенции към Турция. Но отново всичко свършва по познат начин – отново Запада защитава Турция като по най-бързия начин я приема в НАТО и я прави свой близък съюзник в Близкия изток  – при това с една от най-мощните армии въоръжена с американски ракети, с американски бази, където се разполага и до сега американско тактическо ядрено оръжие.

По същия начин и днес натискът от страна на Русия срещу Турция само ускорява процесът на нейното по-нататъшно сближаване с Европейския съюз.

Преди няколко години Путин ни уверяваше, че е достатъчно да започне хибридна война срещу Украйна – и тя ще се разпадне, половината ще падне в краката му. Не се получи. Интересното е, че той сега сам си вярва, че сега ще спечели друга хибридна война – информационна, психологическа, санкционна, визова, против Турция?

Някога император Николай I нарича Турция „болният човек на Европа”. Днес Турция, разбира се,  не може да бъде наречена съвършена демократична държава по европейски образец, но със здравето й всичко е наред. Днес болният човек на Европа е друг. И вие го знаете.

(Евгений Кисельов е руски журналист и публицист. Статията е публикувана на сайта „Эхо Москвы” на 30 ноември 2015 г. Тук я публикуваме с незначителни съкращения. Оригиналното заглавие на автора е: „Болният човек на Европа“.)