СДС – 26 години от началото

Алекс Данов 

indexНа 7 декември 1989 година е основан Съюзът на демократичните сили. Той се ражда от мечтите, волята и силата на милиони българи за промяна. Днес, 26 години по-късно, някои от учредителите на СДС вече не са между живите. Но имената им остават в историята на България.

СДС се създава като политическа коалиция на партии и граждански организации  

Негови учредители стават Независимият профсъюз „Подкрепа”, гражданското сдружение „Екогласност”, Независимото дружество за защита на правата на човека, Клубовете в подкрепа на гласността и преустройството, Комитетът за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности, Независимото студентско дружество, Движение „Гражданска инициатива”, както и възстановените партии БРСДП/о/ и БЗНС „Никола Петков”. Непосредствено след акта на учредяването към коалицията се присъединяват и Радикалдемократическата партия в България и Демократическата партия, както и новосъздадените Зелена партия, Обединен демократичен център и Нова социалдемократическа партия. По-късно за членове на СДС са приети Алтернативната социалистическа партия, Съюзът на репресираните от комунистическия режим и Репубиканската партия. Днес, когато демократичния опит показва, че няма  507212политическа коалиция, в която да няма спорове и конфликти, е нещо естествено да се възприемат и споровете между 16-те партии и организации, съставящи в началато СДС, като нормални, естествени. Но когато България излизаше от комунизма и липсва демократичен опит, мнозина възприемат драматично споровете и различията на възгледите в СДС. Но така е при всяко начало. Същевременно не трябва да се пренебрегват и опитите на лица свързани в миналото с комунистическата Държавна сигурност или обслужващи интересите на комунистическата партия, да овладеят Съюза и да го насочват в посока защищаваща  интересите на старата комунистическа номенклатура и нейния охранителен отряд – кадрите на ДС.

Сред личностите, които инициират създаването на Съюза личат имената на известни български интелектуалци, репресирани от комунистическия режим дейци на забранени при комунизма политически партии, както и на много млади хора. Събира ги идеята за създаване на антикомунистическо и демократично движение, което да включва партии от целия политически спектър – от социалдемокрацията до либерализма и консерватизма. Движение, което да отстрани от власт чрез избори тоталитарната комунистическа партия. Ползвайки опита на антикомунистическите движения и партии в Централна и Източна Европа СДС си поставя за цел „смяна на системата” чрез демократични реформи и ориентиране на България към членство в Европейския съюз и Североатлантическия алианс –НАТО. В началото на 90-те години на 20 век в България няма друга политическа сила, която да декларира открито и да преследва тези цели.

В началото ръководството на СДС е осъществява чрез Национален координационен съвет(НКС), в който са представени всички партии от коалицията с равноправен глас. Решенията се вземат с обикновено мнозинство. Пръв председател на НКС на СДС е д-р Желю Желев. Чрез силна опозиционна кампания и ползвайки опита на полския профсъюз „Солидарност”, СДС успява да принуди управляващата БКП да започне, макар и неохотно, процес на демонтаж на тоталитарната система. Това става на Националната кръгла маса в периода януари-март 1990 г., когато са приети споразумения за гарантиране на мирен преход към демокрация и реформиране на политическата система. Това е и първата политическа победа на СДС постигната в условията на тоталитарната система.

27На проведените на 10 юни 1990 г. избори за Седмо Велико народно събрание СДС печели 144 мандата срещу 211 на управляващата БСП и остава в опозиция.

Различното отношение по въпроса за честността на тези избори води до първите сериозни противоречия в Съюза. Започват и политическите грешки. Макар и в опозиция СДС се съгласява председателят на НКС д-р Ж.Желев да бъде избран от парламента – с мнозинство на БСП, за президент на страната. Като сериозна политическа грешка се отчита и избора за вицепрезидент на генерал Атанас Семерджиев – изпълнител на политическата поръчка за унищожаването на част от досиетата на Държавна сигурност.
За кратко време за председател на НКС на СДС е избран д-р Петър Берон, който сам си подава оставката при съмнения за негово сътрудничество с органите на ДС. В началото на 1991 г. за председател на СДС е избран Филип Димитров, член на Зелената партия.

През пролетта на 1991 г. СДС допуска нова политическа грешка като взема участие чрез свои политици и експерти (Иван Костов, Димитър Луджев, Иван Пушкаров) в правителство съвместно с Българската социалистическа партия – правителството на Димитър Попов(1991).

Следва нов спад на доверие. На 15 май 1991 г. 39 народни представители от СДС бойкотират с безсрочна гладна стачка Великото народно събрание като изразяват несъгласие с редица текстове на проекта за нова Конституция и настояват парламента да я приеме чрез Референдум, след което да се саморазпусне, за да се проведат нови парламентарни избори. НКС на СДС подкрепя тяхната акция и е единствената политическа сила, която посочва открито още тогава основните препятствия пред демократичния процес и реформите в страната, заложени в подготвяната за приемане от ВНС нова Конституция на България. Тези „препятствия” едва днес, четвърт век по-късно, стават очевидни за голяма част от българското общество, а и за днешните политически сили. Но тогава позицията на СДС е подкрепена главно от студенти и университетски преподаватели в цяла България.

Несъгласните партии и политици с позицията на СДС спрямо новата конституция напускат коалицията и формират временни политически формации : СДС –център и СДС–либерали. В тях влизат части от БСДП начело с лидера на партията д-р П.Дертлиев, Политически клуб „Екогласност” – отделен от НД „Екогласност”, Зелената партия с лидер Александър Каракачанов и Федерацията на клубовете за демокрация с лидер Петко Симеонов. След като участват заедно с мнозиноството на БСП в приемането на новата конституция, през следващите години тези партии и лидери, се включват под различни форми в различни проекти на социалистическата партия.  Но въпреки тези сътресения СДС запазва своето коалиционно единство и успява да предизвика провеждането на нови парламентарни избори.

SDS_ParliamentНа 13 октомври 1991 г. СДС печели парламентарните избори за 36-то Народно събрание.

За Съюза гласуват 1 903 567 избиратели. Парламентарната група на СДС е от 110 депутата и няма мнозинство. Отцепилите се от Съюза СДС-център и СДС-либерали не влизат в народното събрание. Но след 46 години самостоятелно управление БСП губи властта. Председателят на НКС на СДС Филип Димитров е избран за министър-председател с подкрепата на депутатите на СДС и ДПС. За председател на Парламентарната група е избран Александър Йорданов. В правителството влизат представители на всички партии и организации от коалицията. За председател на 36-то Народно събрание с гласовете на СДС и ДПС е избран лидерът на Демократическата партия Стефан Савов. Подкрепящото правителството Движение за права и свободи не участва със свои министри в кабинета. На проведените президентски избори за президент на страната е избран д-р Желю Желев – подкрепен от СДС, както и от напусналите СДС политически формации.

През пролетта на 1992 г. започват поредица от организирани протести срещу правителството на СДС. През лятото президентът Ж.Желев отправя остри критики към правителството на СДС. Изостря се конфронтацията и в Народното събрание. Председателят на парламента Стефан Савов подава оставка. След решение на НКС на СДС за председател на парламента в началото на м.ноември е предложен и избран Александър Йорданов. За избора му гласуват народните представители от СДС и ДПС.

12Правителството на СДС и парламентарната група на СДС стартират първите и най-важни политически и икономически реформи в страната –

за реституция и приватизация, реформиране на земеделието, здравеопазването, образованието, авторското право. Приема се и решение с което се снема тайната върху архивите на бившата Държавна сигурнос. За първи път са отнети депутатски имунитети – на лидерите на БСП Андрей Луканов и Александър Лилов, заради техни действия и участия в решения по време на тоталитарния режим. България става член на Съвета на Европа и ясно ориентира своята политика към пълноправно членство в НАТО и Европейския съюз. Подписано е и Споразумение за асоциация с Европейския съюз, като първа задължителна стъпка в процеса на евроинтеграция.
Успехите на правителството и парламентарната група на СДС срещат силна съпротива от страна на комунистическата опозиция и свързаните с нея неразградени структури на бившата Държавна сигурност. През лятото на 1992 г. след антиправителствено изявление на президента д-р Ж.Желев народните представители от третата политическа сила в Парламента ДПС оттеглят подкрепата си за правителството на Филип Димитров. Това води до искане от страна на премиера на вот на доверие, който е неуспешен и премиерът подава оставката на правителството. Известни интелектуалци и популярни личности на СДС открито демонстрират срещу извършената подмяна на вота на избирателите чрез избирането на правителство на президентския съветник Любен Беров подкрепено от ДПС и БСП. Най-ярки примери на протест са гладната стачка на поета и политик Едвин Сугарев ,и оставката на вицепрезидента Блага Димитрова. И двамата настояват президентът д-р Ж.Желев да подаде оставка.

През 1992 г. Съюзът променя своя Устав и от коалиция се превръща в национално движение за демокрация, чиято структура е договорно оформената коалиция.

СДС остава в опозиция след изборите за 37 Народно събрание,

спечелени от БСП. За председател е избран Иван Костов – дотогава безпартиен. Главен секретар става Христо Бисеров. Протичат важни структурни и организационни промени. Отново се променя устава и СДС се трансформира в политическа партия. Но тази реформа води до сериозни сътресения в движението организирано като коалиция, като на партиите и организациите се отрежда позицията на „присъдружни организации”, което постепенно ги маргинализира и отстранява от политическия живот.

zx620y348_717147
Трансформирането на СДС в партия не се приема еднозначно,

защото засилва централизираното ръководство и създава условия за вземане на еднолични решения и пренебрегване на ролята на местните организации, което се определя като „свиване на демократичното ветрило“. (Ал.Йорданов). Така е стеснена избирателната база на СДС и се освобождава политическо пространство за други политически партии в дясно и центъра, както и за превръщане на довчерашни коалиционни партньори в политически конкуренти. Тъй като този процес съвпада с катастрофалното управление на БСП (правителството на Жан Виденов) на него не се обръща достатъчно внимание, но рецидивите му се проявават няколко години по-късно. Затова и опитвайки се да си върне политическото влияние, непосредствено преди изборите за 38-то Народно събрание през 1997 г. СДС инициира създаването на коалицията Обединени демократични сили, в която освен СДС влизат Демократическата партия и БЗНС „Народен съюз”. Тази коалиция побеждава на президентските избори и за президент на страната е избран членът на Националния изпълнителен съвет на СДС Петър Стоянов.

През пролIMG_0034етта на 1997 г. ОДС печелят парламентарните избори и получават самостоятелно парламентарно мнозинство.

За министър –председател е избран председателят на СДС Иван Костов, а за председател на Народното събрание – Йордан Соколов, член на НИС на СДС. Председател на парламентарната група е Екатерина Михийлова, член на НИС на СДС.
Правителството на СДС успява да спре икономическата и финансовата катастрофа от управлението на БСП, и стартира отново процесите на реформи.

Правителството на ОДС постигна успехи във всички области –

реформиране на икономиката и финансовата система на страната, реституция, приватизация, социална система и здравеопазване, борба с организираната престъпност и мафията. Сред външнополитическите му успехи е осигуряването на членството на България в НАТО и започването на преговорите за членство на страната в ЕС. Силен положителен отзвук в страната има и отмяната на визите за пътувания на българските граждани в страните членки на ЕС.

Но правителството търпи и сериозни критики,

тъй като не изпълнява две от основните си обещания преди изборите: да бъде потърсена отговорност за виновниците за националната катастрофа и фалитът на банките, и отваряне на архивите на ДС, разкриване на агентите и сътрудниците на тайните служби в периода на комунизма, съчетано с лустрация на номенклатурните кадри на БКП и ДС. Сериозни възражения и до днес предизвиква и начинът на приватизация при която почти цялата държавна собственост в сферата на икономиката и банковото дело преминават в ръцете на бивши номенклатурни кадри на БКП и функционери на ДС. Възражения будят и някои сделки с фирми от Руската федерация или лица свързани със съмнителен бизнес. Тези процеси стават и причина за спадане на доверието към правителството на СДС, за последователна загуба, както на параментарните, така и на президентските избори през 2001 г.

petar-250x250В периода след 2001 г. последователно за председатели на СДС са избрани Надежда Михайлова и Петър Стоянов. Партията остава в опозиция на управлението на НДСВ и ДПС –Симеон Сакскобурготски, и при управлението на тройната коалиция БСП-ДПС-НДСВ с премиер Сергей Станишев. Тежък удар върху СДС в този период нанесят част от неговите ръководни дейци начело с бившия председател Иван Костов, които вземат решение да напуснат СДС и да основат нова дясна партия. Малко преди това същата политическа стъпка предприемат Стефан Софиянски – кмет на град София, и вицепремиерът в правителството на ОДС Евгений Бакърджиев. Тези действия отслабват сериозно партията и водят до отлив на членове и симпатизанти. Същевременно те не постигат целта –създаването на нови силни десни партии. Последиците от конфликтите и разцепленията се проявяват най-ярко на местните избори в София през 2006 г., когато за първи път от началото на демократичните промени СДС губи кметското място в столицата. Последва загуба и на президентските избори, където СДС не издигна свой кандидат, но подкрепя предложеният от новосъздадената партия ДСБ кандидат. Още по-тежка е загубата на първите избори за Европейски парламент на които СДС не успява да спечели нито един мандат. Последователно председателите на СДС Надежда Михайлова и Петър Стоянов подават оставки. През 2007 г. за председател на партията е избран zx620y348_362776Пламен Юруков. За пореден път СДС промени своя устав. През декември 2008 г. за председател е избран Мартин Димитров. През пролетта на 2009 г. СДС и ДСБ подписват коалиционно споразумение за създаване на „Синя коалиция“ и общо явяване на изборите за национален и европейски парламент през същата година.

На изборите за 41 НС, през лятото на 2009 г. „Синята коалиция” получава едва 6,76%

8d16c7c347d2f707566ae3915b867339
и обявява, че ще подкрепи правителството, съставено от спечелилата изборите дясноцентристка партия ГЕРБ – член, заедно със СДС, ДСБ и БЗНС „Н.Петков“, на Европейската народна партия. В периода след 2011 г., парламентарната група на „Синята коалиция“ постепенно заема опозиционна позиция спрямо управляващата партия ГЕРБ. Националният съвет на СДС на заседание в края на месец май 2012 г. взема решение да не подкрепи проекта за ново коалиционно споразумение с ДСБ. Поради несъгласие с това решение председателят на СДС Мартин Димитров подава оставка. За председател е избран д-р Емил Кабаиванов.

Image_1590157_126
На парламентарните избори през м.май 2013 г. СДС претърпява политическа катастрофа

като остава за първи път от своето създаване извън парламента. Председедателят д-р Емил Кабаиванов и НИС подават оставка. През м.юли 2013 г. за председател на партията е избран Божидар Лукарски – член на СДС от 1999 г. През м. август с.г. СДС се присъединява 344c58fc121b055af68d0bf83c8bae6bкъм инициирания от ДСБ и „Движение България на гражданите“ нов политически проект „Реформаторски блок“. Формирането на този блок като коалиция от политически партии и „управлението” му чрез „граждански съвет” всъщност връщат в политическо обръщение първоначалната идея за СДС като „национално движние оформено като политическа коалиция” и така косвено признават неуспехът с разбиването на коалицията СДС и превръщането ѝ в „единна партия”.
На изборите на 5 октомври 2014 г. СДС като част от Реформаторския блок постига резултат, който му позволява да присъства отново в парламента и малко-по-късно да участва във формирането на новото коалиционно правителство на страната заедно с победилата на изборите партия ГЕРБ. Председателят на СДС Божидар Лукарски е избран за министър на икономиката.
През изминалите 26 години от своето основаване Съюзът на демократичните сили преминава през различни организационни и програмно-идейни етапи, през вътрешни проблеми и структурни промени. Но това не променя факта, че

историческата промяна в България е свързана неделимо с историята на СДС и не е била възможна без СДС.

И това наистина е огромна промяна. От тоталитарна еднопартийна комунистическа система към държава на политическия плурализъм, свободата, демокрацията и пазарната икономика. От държава част от комунистическия блок държави, поставена в политическа, икономическа и военна, зависимост от СССР, България става равноправен член на Европейския съюз и НАТО. От държава на тоталната и партийно контролирана държавна собственост днес България се развива частната собственост и свободното предприемачество.

Днес пред Съюза на демократичните сили има нови предизвикателства. Той е длъжен да участва във формирането на новата национална демократична и морална кауза:

ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ НА ЖИВОТ, ЕВРОПЕЙСКИ ЦЕННОСТИ И МОРАЛ В УПРАВЛЕНИЕТО, СОЛИДАРНОСТ И СПРАВЕДЛИВОСТ В БЪЛГАРСКОТО ОБЩЕСТВО.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *