ПАМЕТ: 22 юни 1941 г.

Александър Йорданов.

asd_thumbВ ранната неделна утрин на 22 юни 1941 г. нацистка Германия напада болшевишкия Съветски съюз. Така започва

съветско-германската Междусъюзническа война.

Тя има предистория. На 1 септември 1939 г., призори, нацистка Германия напада Полша. Две седмици по-късно, на 17 септември, Съветският съюз също напада, в гръб, Полша. Нещо подобно сме преживели и ние през 1885 г., когато след Съединението на Княжество България с Източна Румелия, българската армия се е намирала на  южната ни граница за защита от Турция, а в гръб ни напада Кралство Сърбия.  През 1939 г. агресорите си разпределят плячката: нацистите грабват около 190 000 кв. км., а болшевиките  получават повече – 201 000 кв.км.

Така започва Втората световна война.

Но защо започват тази война Германия и СССР? Главната причина е сходството в идеологиите. И нацистка Германия и болшевишкият Съветски съюз са „социалистически“ държави. В тях управляващата тоталитарно партия е социалистическата – съответно Германската национал-социалистическа партия начело с Адолф Хитлер и Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) начело с Йосиф Сталин. Хитлер търси „жизнено пространство“ за германската нация и мрази западната демокрация, а Сталин е решил, че съветската политическа и икономическа система трябва да бъде наложена върху  целия свят и също мрази западната демокрация и „капиталистите“.   Естествено всичко става с договор, а не по случайно хрумване. Това е т.нар. Договор о ненападении между Германией и Советским Союзом ( на немски: Deutsch-sowjetischer Nichtangriffspakt) подписан на 23 август 1939 г. от външните министри на двете държави Вячеслав Молотов и Йоахим фон Рибентроп.  Към този Договор има подписан и таен протокол който уточнявао как съюзниците ще си разпределят Европа или по.точно: кой какво ще заграби. Любопитна подробност е, че у нас българските комунисти дори и без да знаят за тайния протокол, категорично подкрепят германо-съветския пакт. Смятат, че благодарение на съюза между нацисти и болшевики, и те, нашите комунисти, ще грабнат някой ден властта.

Чрез този Договор Адолф Хитлер получава легитимност и вече не се притеснява, че е единственият агресор в Европа. Така германските нацисти и съветските комунисти, изпаднали в първобитен култ към своите вождове и партии, повеждат човечеството към касапницата на войната, която ще отнеме живота на 30 милиона души.

В ранната неделна утрин на 22 юни 1941 г. едните разбойници, нападат другите разбойници.

За подобен случай от нашата история популярнит преди сто години поет Любомир Бобевски е написал следното:

„Поехме ний ръка на брат,

у вас душа се крила ад…”

Едва на 22 юни 1941 г.  руснаците разбират, че съюзът им с нацистка Германия ще бъде ад за тях. И не случайно твърдят, че от тази дата започва тяхната Велика отечествена война. Но как тогава да нарекат своята война в защита на отечеството си поляците, или финландците, или естонците, латвийците, литовците, всички те жертви на съветска агресия? Как да наречем съпротивата на европейските народи срещу нацизма и болшевизма? Нима тази съпротива не е също „велика“ и „отечествена“, т.е. в защита на отечеството съпротива? Естествено, че всяка съпротива срещу нацизма и комунизма е велика!

Всеки народ има своята Велика отечествена война.

 Но верни на историческата памет нека да си припомним обръщението на говорителя на Всесъюзното радио Юрий Левитан на 22 юни 1941 г., което съветската пропаганда от години придружава със снимка на която е очевидно, че гражданите са облечени съвсем не като за юни –  зимните каскети, палта показват, че както във всичко друго в СССР така и тук става дума за фалшификат. Впрочем на този ден самият Йосиф Сталин така се покрива от страх, че практически изчезва от  хоризонта.  А иначе е нямало ден, в който гласът му да не се навре във всеки руски дом, разбира се, ако в този дом имат щастието да притежават радио.

Същият ден министърът на външните работи на СССР Вячеслав Молотов прави изявление, което ясно показва, че

Съветският съюз напълно е разчитал на договора си за приятелство и ненападение с нацитска Германия.

Ето неговите думи:

„Нападението срещу нашата страна е осъществено независимо от това, че между Съветския съюз и Германия има сключен договор за ненападение и 1371926075_326124424съветското правителство абсолютно добросъвестно изпълняваше всички условия на този договор. Нападението срещу нашата страна е извършено независимо от това, че през цялото време на действие на на този договор германското правителство нито веднъж не предяви нито една претенция към Съветския съюз относно изпълнението на договора”.

Именно тази „добросъвестност” на Съветския съюз към нацистка Германия издава пълното разбирателство между „съюзниците разбойници”, ако използваме цветистият речник на цитирания по-горе наш поет Любомир Бобевски.  И затова  странно прозвучават думите на Молотов в това обръщение: „кръвожадна фашистка клика управляваща Германия”. Но нима, когато си поставя подписа заедно със своя немски колега  Йоахим фон Рибентроп на 23 август 1939 година под договора за ненападение и тайният протокол към него,  Молотов не е забелязал, че подписва договор с  „фашистка клика”? Що за късогледство е това? Но ще кажете – минало, заминало. Не е така. Защото именно в наши дни руският президент Владимир Путин, който се кани да се дотътри в България за 3 март 2018 г.  без да се е извинил за съветската окупация на нашата страна, прави опит да оправдае престъпният договор Рибентроп-Молотов твърдейки, че той гарантирал сигурност. Точните му думи бяха: „аз споделям мнението  на нашия министър на културата, че смисъл „осигуряване на сигурност” в този пакт е съществувал.”

Чест прави на руския народ, че защити своята родина. Но не прави чест на същия руски народ, че окупира чужди родини. И забрави да се изнесе от тях.

Затова и поляци, естонци, латвийци, литовци, чехи, словаци, унгарци, румънци не „приветстват“ окупацията си. Те я смятат именно за окупация, а не за „освобождение“. Защото не са тъпи и разбират, че докато нацизма е победен, то болшевизма остава още дълго време жив. А това е недопустимо за нормалните хора.  Затова и ние българите не само не трябва да „приветстваме“ съветската окупация на страната ни, не само не трябва да издигаме паметници на окупаторите, но и отдавна трябваше да настояваме руският президент Владимир Путин да поднесе извинение на нашата страна за тази окупация и наложената от СССР чужда на нашия народ политическа и икономическа система. Време е да спрем да се излагаме пред другите народи. Защото вече знаем думите на Молотов на 22 юни, че „тази война не ни е обявена от германския народ, от германските работници, селяни и интелигенция, страданията на които ние много добре разбираме, а от кръвожадната фашистка клика на управниците на Германия, поробили много народи”. Днес  76 години по-късно и ние можем да повторим неговите думи като само „сменим“ виновника.  Защото  на 5 септември 1944 г. не руският народ, не руските работници, селяни и интелигенция, страданията на които ние много добре разбираме, ни обявиха война, а „кръвожадната комунистическа клика на управниците на Съветския съюз, поробили  много народи”. Какъв е изводът?

Историята е жива памет.

Не трябва да се повтаря нито 23 август 1939 година, денят в който съюзниците-разбойници се договарят, нито 1 и 17 септември същата година, когато съюзниците-разбойници започват заедно Втората световна война, нито 22 юни 1941 година – първият ден на тяхната Междусъюзническа война. И трябва да пазим като най-висша ценност нашият ден, Денят на Европа 9 май. Денят, в който през 1950 година народите на Европа си подават ръка за общо мирно бъдеще, за изграждане на нашия общ дом – Европейският съюз.

 

 

 

 

One thought on “ПАМЕТ: 22 юни 1941 г.

  • юни 22, 2016 at 12:58 pm
    Permalink

    Приличат си с големите си носове и ниското чело , но дали щеше да ги има , ако не беше Първата световна война . Помните ли всъщност каква бе причината за нея? Тогава още нямаше фашизъм и болшевики . Ако не греша, войната бе за разпределение на колониите , на целият свят и я започнаха закъснелите за купона . Не бяха фашисти и комунисти , а банкери и бизнесмени , производители на оръжия и автомобили , които искаха суровини и пазари . А помните ли защо се случи голямата депресия десетина години след края на войната ? Тя докара на власт и Мусолини и Хитлер. Тя бе причината за гражданската война в Испания.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *