Престъплението в Катин и имената на убийците

Александър Йорданов

По заповед на съветския лидер-кръволок Йосиф Сталин и по решение на Политбюро на съветската комунистическа партия от 5 март 1940 г., са разстреляни 21 768 граждани на Полша. В историята това зловещо престъпление остава с името „Катинското клане“ и с дълголетния опит на комунистическите власти в СССР и за съжаление в България, да подменят истината за него. Екзекуцията над „враговете на съветската власт“ е изпълнена със стрелба в тила с пистолет от служители и сътрудници на съветското „гестапо“ – НКВД.

50 години от съветска страна отричат отговорносттKatyn_-_Wajdaа за варварското престъпление. Едва на 13 април 1990 г. СССР официално призна, че то е „едно от най-тежките престъпления на сталинизма“.

Жертвите са главно офицери от резерва на полската армия (учени, лекари, артисти, хора с различни професии, учители, държавни служители/. Затова и изследователите приемат, че целта на съветските сатрапи е била да се унищожи елитът на полската нация. След агресията на СССР срещу Полша, съгласно договора с фашистка Германия (пакта Рибентроп-Молотов), те са задържани като военнопленници. Сред тях има и около 7 хиляди цивилни граждани. Но Съветския съюз в този период е държава, която по нищо не отстъпва на нацистка Германия. И в много отношения действа далеч по-престъпно отколкото нацистка Германия. Затова и двете тоталитарни държави са съюзници в началото на Втората световна война. Затова и решават да си разпределят Европа.

Историята на ХХ век не познава такова масово избиване на военнопленници.

katyn wood massacreЖертвите са погребани в изкопани ями в околностите на Смоленск, Харков, Буковина и на други места. Разстрелите са извършвани тайно. На 26 октомври 1940 г. 125 функционери на НКВД участници в подготовката и осъществяването на убийствата са наградени за успешно изпълнение на „специалната задача“.

На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург в свое решение определи Катинското престъпление като „военно престъпление извършено от властите на СССР“.

ФАКТИТЕ

На 2 март 1940 г. Лаврентий Берия –шеф на НКВД, изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна записка № 794/Б, в която определя полските военнопленници / 14 736 лица / и затворниците от затворите в Западна Белорусия и Украйна /18 632 лица / като „неподлежащи на превъзпитание врагове на съветската власт“. И предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 затворници, без предявяване на обвинение и без представяне на обвинителен акт. Под записката стоят четири утвърждаващи я подписа: на Сталин, Ворошилов, Молотов и Микоян, както и съгласието на секретарите Калинин и Каганович. На основата на тази записка Политбюро на КПСС издава на 5 март секретното решение №П13/144 с препоръчаното от Берия съдържание.

Като посланик на Република България в Република Полша в периода 1998-2001 година отделих време, за да науча повече за това престъпление. И това е обяснимо. Това бе най-голямото престъпление срещу държавата, в която бях посланик. Такава „задача“ не ми е възлагало моето Министерство на външните работи. Възлагаше ми я съвестта. Същата тази съвест, която която комунистите искаха да ампутират в българския народ. И до голяма степен успяха, видно от това, че за наш национален срам и днес има българи, които възхваляват масовият убиец Йосиф Висарионович Сталин. Тук си позволявам да публикувам макар и непълен

            СПИСЪК НА ЧАСТ ОТ ФУНКЦИОНЕРИТЕ НА НКВД НА СССР/ комисари, лейтенанти, майори и полковници/ извършили убийствата:

Всеволод Николаевич Меркулов, Богдан Захариевич Кобулов, Соломон Рафаилович Милштайн, Лаврентий Фомич Канава, Иван Иванович Маслеников, Василий Василиевич Чернишов, Михаил Спиридонович Кривенко, Алексей Рибаков, Павел Михайлович Фитин, Трофин николаевич Корниенко, Николай Иванович Синегубов, Леонид Фокиевич Баштаков, Павел Георгиевич Вегма, Александър Михайлович Белянов, Василий Михайлович Блохин, Дмитрий, Степанович Токарев, Константин Сергеевич Зилберман, Алексей Окунев, Пьотр Сергеевич Сафонов, Анатоли Михайлович Калинин, Емелян Иванович Куприянов, Аркадий Яковлевич Герсовски, Василий Павлович Павлов, Николай Ратушни, Владимир Тимофеевич Смородински, Владимир Зубцов, Пьотр Яковлев, Иван Тикунов, Павел Павлович Тихонов, Тимофей Куприй, Михаил Козохотски, Трофим Павлович Якушев, Иван Илич Антонов, Иван Шигалов, Малах Журавльов, Григорий Макаренков, Прохор Прудников, Герман Маркович Грановски, Никита Мелник, Михаил Лебедев, Пьотр Михайлович Карцев, Николай Киселов, Алексей Офицеров, Михаил Йенукович Ростомашвил, Николай Костюченко, и още около 2 000 убийци, като много от техните имена остават и до днес недостъпни.

Това са преките извършители на убийствата, това е позорът на руската нация и до днес.

            Съветските власти отказват информация за съдбата на военнопленниците. На 3 декември 1941 година в Москва на среща с полските генерали Сикорски и Андерс, Сталин нагло заявява, че най-вероятно те са „избягали в Манджурия, например…“

ИСТИНАТА

17262 katyn massacreНа 17 февруари 1943 година местни жители посочват на германците точното място на масовите гробища. На 13 април радио Берлин информира за престъплението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи проучване на място. Отговорът е, че трябва да получат покана от всички заинтересовани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия формира Международна лекарска комисия, която включва 12 експерти от 12 европейски държави. Комисията работи в Катин от 28 до 30 април. Публикува своите наблюдения и изследвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4 243 тела и идентифицирани 2 730 от тях. При телата са открити писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г. Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове с цел заличаване на следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков. След войната тя изчезва, но копия се откриват през пролетта на 1991 година в тайно скривалище в Института за съдебна експертиза в Краков. Сред експертите подписали протоколите е и българския лекар проф. Марко Марков, който след войната е принуден от комунистическата власт да се откаже от своя подпис.

ЛЪЖАТА

            Москва реагира два дни след съобщението на радио Берлин. В съобщение на Совинформбюро излъчено по радиото и публикувано във в. „Правда“, за клането са обвинени „немските нашественици“. След отстъплението на немската армия в Катин пристига екип на НКВД и военното контраразузнаване Смерш. Ямите в които са нахвърляни телата са разкопани и са поставени фалшиви документи. Подготвени са фалшиви свидетели, а неудобните са ликвидирани или заточени. След като теренът е „обработен“ на 13 януари 1944 г. Политбюро на комунистическата партия създава специална Комисия за „установяване и провеждане на следствени действия за причините и обстоятелствата около разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици“. Комисията се ръководи от академик Николай Бурденко и посочва като извършители на престъплението „фашистите“. Това е началото на лъжата. Но тя продължава през годините.

През 1969 година в селцето Хатин в Беларус е издигнат огромен паметник в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „Болшая советская эниклопедия“ се разказва за Хатин, а не за Катин. През 1978 г. на мястото на Катинското клане се поставя бетонов стелаж с надпис: „На жертвите на фашизма – полски офицери разстреляни от хитлеристите през 1941 г.“. На входа на Катинската гора се монтира паметник посветен на несъществуващи 500 руски военнопленници „също разстреляни“ от немците. През 1990 г. съветската власт сама отстранява фалшификата.

През 1946 г. Нюрнбергския съд отказва да обвини Германия за Катинското престъпление поради липса на доказателства. На 22 декември 1952 г. в САЩ е създадена комисия към Конгреса, която прави свое проучване и излиза със заключителен доклад, в който призовава за организиране на международен трибунал, който да осъди съветски власти виновни за това престъпление срещу човечеството.

ПРИЗНАНИЕ

            През април 1990 г. Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското клане е извършено от НКВД. Същият ден ТАСС съобщава, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най-големите престъпления на сталинизма“ . На 14 април 2010 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев призна, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година руският парламент прие декларация, която осъди Катинското клане. В историята на отминалия ХХ век престъпленията на комунизма ще останат завинаги редом с престъпленията на нацизма. Важно е в историята на ХХI век да няма възраждане нито на комунизма, нито на нацизма. Важно е за самият човешки живот, за съдбата на света.

 

3 thoughts on “Престъплението в Катин и имената на убийците

  • март 5, 2016 at 10:02 pm
    Permalink

    Ни в клин, ни в ръкав, Катин. Що не оставите този проблем на поляците?

    Reply
  • март 7, 2016 at 12:26 am
    Permalink

    Ни в клин, ни в ръкав, поредния червен изрод отричащ престъпленията на режима. Защо не оставиш своя проблем на психиатрите?

    Reply
  • март 5, 2017 at 7:06 pm
    Permalink

    Зврствата на комунистите в Катина са страшни,те могат да се сравняват с жертвите в България след 9 9 45г.и зверствата на хилеристите в лагерите на смарта.
    Едно уточнение,Ал.Йорданов извърши едно много невярно внушение ,сложи знак на равенство между грузинско еврейска съветска хунта и руския народ. доказа,че не научил нищо от времето като дипломат.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *