КАТИН: СЪВЕТСКИТЕ ПРЕСТЪПНИЦИ И РУСКАТА ВИНА
Александър Йорданов
По заповед на съветския лидер Йосиф В. Сталин, когото с пълно основание наричат „кръволок” и по решение на Политбюро на съветската комунистическа партия от 5 март 1940 г., са разстреляни 21768 граждани на Полша. В историята това зловещо престъпление остава с името „Катинското клане“ и с дълголетния опит на комунистическите власти в СССР и за съжаление в България, да подменят истината за него. Екзекуцията на „враговете на съветската власт“ е изпълнена с изстрел в тила с пистолет от служители и сътрудници на НКВД – съветското Гестапо. Петдесет години съветска страна отрича вината си. Едва на 13 април 1990 г. Москва официално призна, че това е „едно от най-тежките престъпления на сталинизма“. Но има два вида убийци. Едни, които се опитват да прикрият извършеното престъпление, като дълго отричат участието си в неговото извършване. И втори, които се опитват да прехвърлят другиму вината. В случая със Сталин и неговите другари имаме особено тежък патологичен прецедент – става дума за масови убийци, които едновременно се опитват и да прикрият, но и се гордеят с престъпленията си. А вината на руския народ е, че държа твърде дълго на власт тези престъпници. И днес все още има руснаци, които им се „кефят”. Това е позорно.
Жертвите на Катинското клане са главно офицери от резерва на полската армия – учени, университетски преподаватели, лекари, артисти, журналисти, учители, земеделски стопани, държавни служители, свещеници. Затова изследователите приемат, че целта на масовите убийства е била да се унищожи елитът на полската нация. Същата цел, преследват и българските комунисти след 9-ти септември 1944 г. Разбираемо. Техни учители са съветските „другари“.
На 1 септември 1939 г. националсоциалистическа Германия напада Полша. Две седмици по-късно същото прави и болшевишкият Съветски съюз. Агресорите са се договорили (Пакт „Рибентроп – Молотов“). Заедно правят парад на „победата“ в Брест-Литовск. Полската армия е изправена пред съдбовен избор. Тя трябва да воюва на два фронта. И воюва, но силите са неравни и следва тежкото решение: да сложи оръжие все пак пред „славяните“, пред източния „съсед“. Така в съветски плен, без да окажат съпротива, попадат над 20 000 поляци. Около седем хиляди от тях са цивилни граждани. Всички те са избити. Историята на ХХ век не познава друго такова масово избиване на военнопленници.
Съветският съюз се е управлявал от престъпен режим. В много отношения болшевиките действат по-престъпно от нацистите. И затова, и неслучайно, двете тоталитарни държави са съюзници в началото на Втората световна война.
Жертвите на Катинското клане са погребани в изкопани ями в околностите на Смоленск, Харков, Буковина и на други места. Разстрелите са извършвани тайно. На 26 октомври 1940 г. 125 функционери на НКВД, участници в подготовката и осъществяването на убийствата, са наградени за успешно изпълнение на „специалната задача“. На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург в свое решение определи Катинското престъпление като „военно престъпление, извършено от властите на СССР“.
ФАКТИТЕ
На 2 март 1940 г. Лаврентий Берия – шеф на НКВД, изпраща до Йосиф Сталин секретна докладна записка №794/Б, в която определя полските военнопленници (14 736 души ) и затворниците в затворите в Западна Белорусия и Украйна (18 632 души) като „неподлежащи на превъзпитание врагове на съветската власт“. И предлага да бъдат разстреляни 14 700 военнопленници и 11 000 затворници без предявяване на обвинение. Под докладната записка стоят подписите на Йосиф Сталин, Климент Ворошилов, Вячеслав Молотов, Анастас Микоян, Михаил Калинин и Лазар Каганович. Всички те са престъпници.
Последният изверг през 1980 г. ще признае:
„Виновни сме затова, че пресолихме „манджата“, мислехме, че има повече врагове, отколкото те бяха в действителност“.
Мръсник и циник! Политбюро на КПСС издава на 5 март секретното решение №П13/144 за масовите убийства на полските военнопленници.
Ето малка част от функционерите на НКВД (комисари, лейтенанти, майори и полковници), осъществили разстрелите на полските военнопленници:
Всеволод Меркулов, Богдан Кобулов, Соломон Милштайн, Лаврентий Канава, Иван Маслеников, Василий Чернишов, Михаил Кривенко, Алексей Рибаков, Павел Фитин, Трофим Корниенко, Николай Синегубов, Леонид Баштаков, Павел Вегма, Александър Белянов, Василий Блохин, Дмитрий Токарев, Константин Зилберман, Алексей Окунев, Пьотр Сафонов, Анатоли Калинин, Емелян Куприянов, Аркадий Герсовски, Василий Павлов, Николай Ратушни, Владимир Смородински, Владимир Зубцов, Пьотр Яковлев, Иван Тикунов, Павел Тихонов, Тимофей Куприй, Михаил Козохотски, Трофим Якушев, Иван Антонов, Иван Шигалов, Малах Журавльов, Григорий Макаренков, Прохор Прудников, Герман Грановски, Никита Мелник, Михаил Лебедев, Пьотр Карцев, Николай Киселов, Алексей Офицеров, Михаил Ростомашвил, Николай Костюченко и още около 2 000 убийци!?
Това са преките извършители на убийствата, позорът на руската нация и до днес.
МЕЖДУ ЛЪЖАТА И ИСТИНАТА
Веднага след престъплението започва лъжата. Съветските власти отказват информация за съдбата на полските военнопленици. На 22 юни 1941 г. Германия напада своя съюзник. На 17 февруари 1943 година местни жители посочват на германцит точното място на масовите гробища. На 13 април радио Берлин информира за престъплението, а на 15 април Германия кани Международния червен кръст да направи проучване на място. Отговорът е, че трябва да получат покана от всички заинтересовани страни. Съветският съюз не изпраща покана. Тогава Германия формира Международна лекарска комисия, която включва 12 експерти от 12 европейски държави. Комисията публикува своите наблюдения и изследвания през есента на 1943 година. До началото на юни 1943 година са извадени 4243 тела и идентифицирани 2730 от тях. Открити са писма от близките им с последни дати от пролетта на 1940 г. Времето на убийствата е установено и чрез анализ на корените на дърветата, засадени от функционерите на НКВД върху масовите гробове с цел заличаване на следите. Документацията от изследванията е съхранена в Института по съдебна медицина в Краков. След войната тя изчезва, но копия се откриват през пролетта на 1991 година в тайно скривалище в Института за съдебна експертиза, който също се намира в Краков. Сред експертите, подписали протоколите, е и българският лекар проф. Марко Марков, който след войната е принуден от комунистическата власт да се откаже от своя подпис.
Москва реагира два дни след съобщението на радио Берлин. В съобщение на Совинформбюро, излъчено по радиото и публикувано във в. „Правда“, за клането са обвинени „немските нашественици“. След отстъплението на немската армия в Катин пристига екип на НКВД и военното контраразузнаване Смерш. Ямите, в които са нахвърляни телата, са разкопани и в дрехите на убитите са поставени фалшиви документи. Подготвени са фалшиви свидетели, а неудобните са ликвидирани или заточени. След като теренът е „обработен“ на 13 януари 1944 г. Политбюро на болшевишката партия създава специална Комисия за „установяване и провеждане на следствени действия за причините и обстоятелствата около разстрела в Катинската гора на полските военнопленници от немско-фашистките нашественици“. Комисията се ръководи от академик Николай Бурденко и посочва като извършители на престъплението „фашистите“. Това е началото на лъжата. Но тя продължава през годините.
През 1969 г. в селцето Хатин в Беларус е издигнат огромен паметник в памет на жертвите на нацизма. Целта е да се прикрие името Катин. В „Болшая советская энциклопедия“ се разказва за Хатин, но не и за Катин. През 1978 година на мястото на Катинското клане се поставя бетонов стелаж с надпис: „На жертвите на фашизма – полски офицери, разстреляни от хитлеристите през 1941 г.“. На входа на Катинската гора се монтира паметник, посветен на несъществуващи 500 руски военнопленници „също разстреляни“ от немците. През 1990 година съветската власт сама отстранява фалшификата.
През 1946 г. Международният съд в Нюрнберг отказва да обвини Германия за Катинското престъпление поради липса на доказателства. На 22 декември 1952 г. в САЩ е създадена комисия към Конгреса, която
прави свое проучване и излиза със заключителен доклад. В него призовава за организиране на международен трибунал, който да осъди съветските власти, виновни за това престъпление срещу човечеството.
ПРИЗНАНИЕ
През април 1990 г. Михаил Горбачов предава на Полша архивни документи и признава, че Катинското клане е извършено от съветските власти. Същият ден ТАСС съобщава, че непосредствената отговорност е на „Берия, Меркулов и техните сътрудници и че това е едно от най–големите престъпления на сталинизма“. На 14 април 2010 г. президентът на Русия Дмитрий Медведев също признава, че полските офицери са били разстреляни по заповед лично на Йосиф Сталин. На 26 ноември 2010 година руският парламент приема декларация, която осъжда Катинското клане. На 16 април 2012 г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург в свое решение определи Катинското престъпление като „военно престъпление, извършено от властите на СССР“, а през октомври 2013 г. произнесе окончателна присъда срещу Русия затова, че не е оказала съдействие за разследване на съдбата на екзекутираните в Катинската гора.
Руснаците още не са се извинили на нас българите затова, че почти през целия ХХ век тероризираха нашата държава, установиха престъпен (според закона) комунистически режим, крепяха го на власт близо половин век, а техните хранени хора у нас извършиха престъпления, сравними само с престъпления в СССР.
Не вярвам, че днешна Русия, чийто президент е Владимир Путин, ще се извини на българите. Възможно е това да направи някой друг руски президент, в друга Русия, в бъдеще. Но съм убеден, че когато наши политици беседват с руски политици, те трябва винаги да отстояват националното ни достойнство и да показват, че знаем цялата истина за руските и за съветските престъпления срещу България. Както знаят тази истина поляците. С руснаците трябва да се разговаря от позицията на истината и конкретно да им се сочи вината. И по никакъв начин да не допускаме днешните руски политици или обикновени руснаци да се държат с нас високомерно. Историята е определила тяхната позиция спрямо България еднозначно:
те са виновни пред българския народ!
Така както са виновни пред полския народ, пред всички народи, които са окупирали, измъчвали, тероризирали. Народ, който ражда чудовища като престъпниците осъществили Катинското клане не заслужава и капка уважение.
––––––––––––––––––––––
Из книгата „Патриотични уроци” – откъс от урок № 33 „КАТИН“