Урок за геополитици

ТРЕТИЯТ ВЪПРОС НА ГОГЕН И ОТГОВОРЪТ НА ТАРАЛЕЖИТЕ
Д-р Георги Чалдъков       

Chaldakov

                                                                                          


Ако аз не говоря и ти не говориш,

този свят ще се пръсне надве безсловесен –

отключи ми устата с ключа си от твойта.

Николай Кънчев

През пролетта на 1891 г. корабът “Oceanien” отплава от Франция за Таити. Един от пътниците е художникът Пол Гоген. Влюбен в естрогенната екзотика на острова, той превръща любовта и меланхолията си в експресионистична палитра от цветове. В средата на една картина Гоген е нарисувал мъж, който откъсва ябълката на познанието, в левия ъгъл – дете и три таитянки край него и още персонажи, разположени в библейската градина. В единия ъгъл на тази концептуална живопис Гоген изписва:D’оu venons nous? Que sommes nous? Ou allons nous? (Откъде идваме? Какво сме? Къде отиваме?) – едни от най-есенциалните въпроси за същността на човека.

Gauguin-Doù-venons-nous-que-sommes-nous-où-allons-nous-1898-1VОтговорът на първия въпрос е даден от Чарлз Дарвин на 24 ноември 1859 г., когато е публикувана книгата му „Произход на видовете“ – там пише, че ние идваме от човекоподобните маймуни. Не знаем обаче нито „Кои сме?“ – изправени маймуни или падащи ангели, добри хора или убийци на хора? Нито „Къде отиваме?” – особено сега, когато властва геополитиката на парите, глобалното затопляне, глобалното затлъстяване, глобалната несправедливост… И глобалният тероризъм.

И се сетих за таралежите:

„Било много студено и много животни измирали от студ. Таралежите, като ви­дели това, решили да се обединят в групи – да се топлят взаимно, но бодлите на всеки един наранявали съседите им. Тогава те решили да се отдалечат и започнали да умират от измръзване. По-умните таралежи обаче се съгласили – без някой да им налага решението си – да при­емат бодлите на другите и по този начин се научили да живеят с малките рани, нанесени им от общуването с най-близките.“

Това е урок по политика на баланс на сътрудничество-и-независимост. Добре е по-умните политици да го знаят. И да го прилагат. Защото Дамоклевият меч виси заплашително над третия въпрос на Гоген.

В хилядолетната история на човешките цивилизации не за първи път настъпват подобни критични събития. И решенията често са били погрешни.  Тъй като, забравил „канона на симетрията“ на Леонардо да Винчи*, светът продължава да бъде глобално асиметричен, разрязан на две, дихотомен – бедни и богати, болни и здрави, грамотни и неграмотни. Пет милиона деца умират годишно от глад в Африка и Азия, други пет милиона преяждат и пълнеят в САЩ – една от най-трагичните асиметрии. Гладните и необразованите са най-много в Африка и Азия, нахранените и изучените – в евроатлантическите страни, Япония и Китай (след посещението на българските министри). Три милиона семейства във Великобритания и САЩ имат поне по един милион долара – три милиарда човека в Африка и Азия имат месечен доход по-малко от десет долара. Има хиляди убити в Африка и Азия, за които няма глобална съпричастност, сравнена с тази за стотици убити в Европа и САЩ.

_____________________________________________________

*image-13279-0-0-vitruvianskiyat-chovekПрез 1492 г.Леонардо рисува Витрувианския човек, наричаноще Канон на пропорциите – мъж с разперени ръце е поставен в кръг (израз на духа) и квадрат (израз на материята) – в бележките около рисунката художникът е написал: Cosmografia del minor mondo (космография на микрокосмоса). Повече пише в есето Mondo anti-leonardesco, публикувано в „Бургас. Сантиментални истории“. Морски свят ООД, Варна 2012. Стр. 155-157.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *