БЕНЗИНОВИ РАЗМИСЛИ

Александър Йорданов

През есента на 1990 г. БСП се постара да унищожи всичко, каквото можеше да се унищожава в България. Ако бяхме държава в пустиня вероятно  щяха да унищожат и пясъка под краката ни. Но извадихме късмет, не сме в пустиня. Затова и през лятото и есента на 1990 г. изпразниха магазините и затвориха „кранчето“ на бензина.

Младите днес биха попитали: защо?

13Защото стопанската номенклатура на БСП  искаше бързо да се трансформира в капиталистическа номенклатура, да направи големи пари, но това не можеше открито да каже на левия „електорат“, учил десетилетия наред против капитализма. И „борил“ се против капитализма. Изборите за Седмо Велико народно събрание  бяха спечелени от БСП. Опозицията „плашеше“ с нови избори. Либерализацията бе възможност България да влезе в капитализма, да се създаде свободен пазар. Но БСП и премиерът Андрей Луканов не можеха да рискуват недоволството от новите високи цени и неизбежната инфлация да се стовари върху неговата „любима партия“. Трябваха им политически патерици, които да свършат „мръсната капиталистическа работа“ и с които да разделят отговорността за икономическата катастрофа на страната. Такива можеха да се намерят само в лицето на „реформаторите“ от СДС. Случайно или не, мнозина от функционерите на СДС забравяха, че хората, които гласуваха за нас, искаха да отстраним комунистите от власт, а не заедно с тях да правим „реформи“. Луканов произнесе показателна реч пред стопанската номенклатура на червената партия във Варна, в която определи тези лица и среди в СДС, които бяха склонни на колаборационизъм с БСП в името на „реформите“, като „разумни сили“. Думите му бяха:

„Трява да работим за един съюз на разумните сили – СРС“.

VNS skandaliГражданите искаха оставката на правителството. Бяха антикомунистически настроени. В парламента водехме безмислени спорове върху очевидното – катастрофата на комунистическата система. Оттогава са и моите думи за „залпът на Аврора, който още трещи във вашите глави“ или парафразата на Вапцаров: „Когато няма олио и хляба е от мъката по-чер, един е лозунгът: Терорът долу! И никога със СССР!“. Това последното, така разгневи другарите, че те искаха да ме линчуват. Една снимка е съхранила този епизод, в който цялата парламентарна група на БСП е тръгнала със закана срещу мен, но и „нашите“ са дошли на помощ! На другия ден във в. „Отечествен фронт“ се появи показателната статия: „Срамни приказки!“, в която се твърдеше, че „докато светът не си представя бъдещето без СССР“ депутатът от СДС Йорданов призовава:“Никога със СССР“. Не се мина много време и СССР изчезна, разпадна се. Но още чакам комунистите да ми благодарят.  че съм ги светнал за бъдещето.sramni prikazki

Гражданите висяха с часове и дни по опашки за насъщния,

за къшей хляб и бурканче кисело мляко, даваха „дежурства“ до своите автомобили, за да ги придвижват с бутане в километричните опашки към заветната бензиностанция с надеждата, че ако не вчера, то поне днес, ще „пуснат“ бензин. Затова пък спекулантите се вихреха и правеха пачки…

IMG 0041Изходът от тази ситуация бе очевиден. Разпускане на 7-то ВНС и нови избори. Настроенията в страната срещу БСП бяха стигнали най-високата си степен. Социологическите данни показваха, че при едни нови избори СДС ще спечели с близо 60% и ще може да състави самостоятелно мнозинство. А това означаваше, че демокрацията ще проходи изправена, а не прегърбена и накуцвайки. Но това не се случи.

Случи се Сценарият

Сценарият на БСП, а вероятно и на задкулисието на ДС. Той очевидно е предвиждал размиване на отговорността и замитане на следите от извършените стопански престъпления на комунистическата номенклатура. Ръководството на СДС „влезе“ в този сценарий като каза „ДА“ на правителство, което в политиката се нарича коалиционно, но за да бъде успокоено общественото мнение бе наречено „правителство на националното спасение“. Впрочем, едни го наричаха на „спасението“, други – на „съгласието“, но истината бе, че при комунистическо мнозинство в парламента, опозицията от СДС сви знамената и реши да помогне на БСП да излезе от политическия трап. Оправданието бе: реформа! Според официалната статистика, в която обаче мнозина с основание се съмняваха, страната бе на ръба на фалита. В невъзможност да разплаща своя външен дълг. Но дефицитът на стоки беше фиктивен. Хората работеха, но предвидливо Луканов бе спрял „кранчето“ на доставките от СССР. По-късно се оказа, че не ние, а СССР е финансов длъжник на България. Но според сценаристите от БСП, след „шока“ от катастрофата на комунизма, хората трябваше да преживеят друг „шок“, за да забравят бързо първия. А той, вторият „шок“ или „шокова терапия“, трябваше да се запише на сметката на „демократичните сили“. И докато ние се облъщавахме, че правим исторически „реформи“, в страната пропагандата на БСП внушаваше, че „СДС вдигна цените“, „демократите са виновни“, „при комунизма имаше всичко и евтино, но откакто дойдоха тия „фашисти“ от СДС хлябът стана 20 лева“. И постепенно победният рейтинг започна да се стопява.

Станах неволен свидетел на заключителната част от разговорите за съставянето на правителството на „спасението“.

Казвам заключителни, защото имахме парадоксална ситуация. Още докато премиер бе Андрей Луканов, в специално приготвен кабинет на втория етаж вече „работеше“ бъдещия премиер Димитър Попов. Пиша „неволен“ и „свидетел“, защото в кабинета на председателя на ВНС акад.Николай Тодоров, където се проведе срещата на ръководствата на парламентарните групи на БСП и СДС, имена не се обсъждаха, а просто се съобщаваха. „Консенсусът“ явно бе постигнат извън стените на парламента много преди това. Макар и определен от Радикалдемократическата партия  за участник в тези разговори, аз ги напуснах още в началото, а в.“Демокрация“ е запазила следните мои думи от момент:

„Напуснах разговорите, защото не вярвах, че крайният резултат ще има онзи демократичен смисъл, който вероятно очаква страната…. Освен това в споразумението се говори за отговорност, но не и за вина на БСП за катастрофалното състояние на страната“(бр.274).

КАБИНЕТ ПОПОВСтаваше дума за Споразумението, с което се легитимира и мотивира създаването на коалиционното правителство на БСП и СДС с премиер Димитър Попов. Ние не просто влязохме, а направо влетяхме, набутахме се в окото на Сценария. Станахме част от него. И още на 9 януари 1991 г. в.„Дума“ подхвана арията на клеветата: „Правителството на Попов обмисля по-солени цени от бившия кабинет на Луканов“. Тогава се създаде от сценаристите и фразата, която и до днес е крилата и много хора я използват без да се замислят: „Всички са маскари“. Какво значение имаше,  че за едните се знаеше от близо половин век, а за другите… Другите трябваше да изпълнят с ново съдържание народната поговорка:

„С каквито се събереш, такъв ставаш“.

Официално СДС заяви чрез председателя си Филип Димитров, че „поема отговорността за управлението на страната“. Малко по-късно обаче и в резултат на масови протестни писма, „Демокрация“ написа: „Нека всеки сам да определи, какво е това правителство“. И докато в СДС темата „реформи“ се премяташе като горещ картоф, граждани от цялата страна сигнализираха за огромни стопански престъпления, за източване на банки, за кражби на селскостопанска техника и още куп безобразия на стопанската номенклатура на БСП. Зад „реформата“ комунистите си изпираха биографиите, подреждаха си кадрите, подготвяха се за славното време на капитализма. Заключителният разговор за съставянето на правителството на Попов се водеше в кабинета на председателя на парламента акад. Николай Тодоров. Александър Лилов, Чавдар Кюранов, Петко Симеонов, Димитър Луджев просто правеха „последна проверка“ на имената. И правителството на „спасението“ бе готово. Каквото и да му предлагаха Попов го приемаше. Нещо като Орешарски в по-ново време.

Dimitar-Popov-i-adv-Hristo-Danov-01

Димитър Попов бе съдия от 1972 г. в Софийския градски съд. Монтиран бе за секретар на Централната избирателна комисия, която трябваше да проведе изборите за ВНС. И така ги проведе, че прикри огромните фалшификации. Затова и избирането му за премиер бе фалшиво спасение. Изпълнение на чужда партитура. То, заедно с приетата през юли 1991 г. Конституция, направиха така, че несправедливостта стартира на висока скорост и при демокрацията. Въпросът за комунистическите престъпления остана за историците. Когато на 25 януари 1991 г., от трибуната на парламента предложих да се създаде анкетна комисия, която да разследва дейността на правителството на Андрей Луканов довело страната до икономически банкрут и редложението ми бе отхвърлено, стана пределно ясно, че няма никакво „реформаторско мнозинство“, че значката „реформатори“, с която се закичиха доста „велики“ народни представители, е само прах в очите на хората. И не само, че нямаше анкетна комисия, но самият Луканов бе издигнат на поста Председател на комисията по външна политика.

Създаде се правителството на „националното спасение“.

В него влязоха Иван Костов, Димитър Луджев и Иван Пушкаров – народни представители от СДС. Последва либерализацията, но и високата инфлация.  Скритите стоки се появиха на пазара. Но с цени, които ошашавиха българина. Тогава Попов посъветва: „За Бога, братя, не купувайте“.

Задавах си въпроса: как така Партията и ДС ще предоставят точно на нас, техните „противници“, най-важните правителствени и държавни ресори – финансите (министър Иван Костов), икономиката (министър Иван Пушкаров) и дори вицепремиер за силовите министерства – Димитър Луджев. Та нали щяхме да им видим „тайните“, кражбите, далаверите и всичко, за което тръбяхме по предизборни и следизборни митинги. Какво бе това „доверие“? И тази „сигурност“ в „разумните“ реформаторски сили, че няма да направят нещо, което да бъде извън контрол? Забелязъл съм, че този въпрос и до днес деликатно се подминава, заобикаля, избягва. Все едно няма такъв въпрос. И на преден план се изтъква „спасението“, което сме донесли.

А когато дойдоха все пак парламентарните избори след протестната гладна стачка на 39 народни представители от СДС, и след приемането на новата конституция, се оказа, че високия рейтинг вече го няма. През октомври 1991 г. СДС спечели изборите само с 1%  пред БСП. Тогава произнесох на митинг: „Демокрацията победи с малко, но завинаги!“ Преиначиха го в безмисленото: „СДС победи с малко, но завинаги“.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *