България – пред избори, демократите – пред избор!

Александър Йорданов.

Президентските избори са вече история. На 22 януари ще встъпи в длъжност новоизбраният с убедителна преднина президент Румен Радев. В рамките на неговия  мандат ще се смени не едно правителство. Но въпросът е за първото правителство. За правителството, което ще се формира след предсрочните парламентарни избори през пролетта на следващата година. Фокусирането на вниманието върху служебното правителство и техническите процедури по разпускането на настоящия парламент, не трябва да ни отклоняват вниманието от далеч по-важното: кой ще управлява България след парламентарните избори през 2017 г. Едно е ясно:

България не само е в политическа криза, но е изправена и пред огромно политическо изпитание.

Пред страната ни има два пътя.

ПЪРВИЯТ ПЪТ отвежда до постепенното превръщане на политическата криза и в икономическа криза, както неведнъж е ставало, когато допуснем във властта Българската социалистическа партия с нейните традиционни партньори между които се откроява Движението за права и свободи. Но след успеха на левицата на президентските избори политическите мераклии да управляват заедно с нея се увеличиха. Освен добре познатите й партньори, има и новосъздадени. И това е лошият път, този, по който вече сме вървели и нищо добро не сме срещнали. Това е и офертата на политическото и олигархично задкулисие, което не скрива, че работи активно срещу националните и европейските интереси и евроатлантическият път на България. Всекидневно наблюдаваме добре организираното настъпление на популистки политически партии и движения, които открито се конфонтират с нашите ценности и демократични идеали. Те атакуват европейска и натовска България и успяха да представят тази атака като „необходима промяна” олицетворена  от новоизбрания български президент Румен Радев. Но зад този гол лозунг тревожно прозира опит за политически регрес и връщане на страната към отречени от времето политики и социални практики. Целта е  да бъде проблематизирано нашето членство в НАТО и ЕС и българската политика и национални интереси да се поставят в зависимост от геостратегическите планове на Москва. Целта е ЕС да получи още един проблемен член при това на своята граница. Така България навлезе в опасен период на политическа и икономическа криза, като част от сценарий за проблематизиране и дестабилизация на отношенията, както вътре в страната, така и в Европейския съюз.

ВТОРИЯТ ПЪТ  е пътят на разбирателство, на единодействие и общи –  съгласувани и решителни, действия на всички, които не искат България да тръгне в гореописаната посока. За съжаление парламентарно представените десни и дясноцентристки партии, разкъсвани многократно от лидерски амбиции, от вътрешно-партийни и коалиционни противоречия, и конфликти, не се оказаха на равнището на изискванията на времето.  Несъгласуваната политика по време на президентските избори не  само  доведе до тежка загуба, но и задълбочи кризисните фактори в доскоро управляващата коалиция ГЕРБ–Реформаторски блок. Подадената оставка на правителството в средата на неговия мандат бе грешен политически ход, който допълнително проблематизира отношенията в дясното политическо пространство. Стремежът на политическа партия ГЕРБ да извлече от загубата на президентските избори политически дивиденти чрез оттегляне от управлението в средата на мандата, като разчита по този начин, ако не да победи на предстоящите избори, то поне да запази приблизително резултатът, който получи на президентските избори, е обясним от гледна точка на тясно партийни интереси, но трябва ясно да се разбира, че този партиен егоизъм, изложи на риск България. Тревожно е и задълбочаващото се разцепление между партиите участнички в Реформаторския блок. Опитът да бъдат създадени нови партии в същата политическа зона има смисъл само,  ако разширява електоралната база на дясното и дясноцентристкото пространство. Ако тези „нови” партии обаче разчитат на гласовете на същите избиратели, които до вчера са гласували за Реформаторския блок, например, това не носи надежда за разширяване на електоралната база, а по-скоро изразява поредната политика на безизходност, разцепление, на „вътрешновидова” борба, която отдалечава десницата от нейната главна цел: да печели избори и да управлява страната,  особено в този изключително важен период,  когато  и пред България, и  пред Европейския съюз има редица тежки предизвикателства.

Надвисналата над страната ни опасност от трайна политическа и икономическа криза, от нестабилно и обслужващо дори чужди държавни стратегии и интереси, управление, изисква от всички демократи силен и достоен отпор.

Изисква обединение, което да доведе до успех на предстоящите предсрочни парламентарни избори и да гарантира необратимостта на демократичния процес в страната. Затова, за да се избере верният път, е необходимо българската политическа десница да се яви на изборите обединена от единна воля, от общи ценности и виждания за бъдещото си участие в управлението  на страната. Днес не е време за разделяне, не е време за дребни тяснопартийни политически кроежи и сметки, за дребни проекти и преследване на лични политически амбиции. Днес е съдбовно време.

На България днес, повече от всякога, е необходимо широко национално дясно политическо и гражданско движение, необходим е ОБЕДИНЕН ДЕМОКРАТИЧЕН АЛИАНС.

Защото промяната няма да дойде от средите на тези, които са символ на застоя, на регреса, на връщането назад. Промяната няма да дойде от политик „спасител”. На такива вече се нагледахме  през  прехода.  Промяната може и трябва да бъде осъществена от широко политическо ветрило от политици и партии, които ще преодолеят лични и партийни дрязги, за да реализират очакванията на българските граждани за социална справедливост, наказание на виновниците за кризисните състояния на страната през последните 27 години, лустрация на номенклатурните кадри на бившата комунистическа партия и ДС; ликвидиране на зловредното наследство на бившия комунистически режим във всички области; изваждане на светло на политическото и олигархичното задкулисие; пълна декомунизация, продължаване на реформите във всички области,  гарантиране на националната сигурност чрез достойно и активно членство на България в ЕС и НАТО.

            Разбирам, че всичко това е лесно да се каже, но и че е трудно да се постигне. Но кой е казал, че демокрацията е изкуство на „лесните решения”? Демокрацията изисква трудни решения, тя не е нито революция, нито анархия. Тя е отговорност пред гражданите и условие в държавата да владеят правото, редът, законаът, справедливостта. Тя е условие за промяна към по-добро. И тази промяна може да се постигне не когато хората на промяната години наред стоят в опозиция, а когото печелят избори и поемат отговорността за управлението. Но без обединение няма  победа, няма управление. Сега все още е време за размисъл. Но часовникът вече е пуснат. Очакват ни  парламентарни избори. И два пътя след тях. От нас зависи по кой път ще тръгне България.