След изборите в Македония

Александър Йорданов.

Предсрочните парламентарни избори в съседна Република Македония приключиха с бурна радост за всички партии. Така е по-македонски.  Македонецът никога не се признава за победен, не пада по гръб. Разбира се, истината е по-различна от еуфорията.

Управляващата неизменно от 2006 година партия ВМРО-ДПМНЕ спечели изборите с близо 16 000 гласа повече от основния си съперник – Социалдемократическият съюз. Но ще има с 10 мандата по-малко, отколкото имаше досега: 51 срещу досегашните 61. А това означава, че макар и победител, партията на статуквото няма да има парламентарно мнозинство и за да състави правителство трябва да разчита отново на досегашния си коалиционен партньор: най-голямата албанска партия Демократичен съюз за интеграция на Али Ахмети – „партизански” командир от гражданската война през 2001 г. Но този път „бойците“ на Ахмети, които от 14 години са постоянно в управлението на страната не са особено въодушевени от такава коалиция.  Именно поради гражданското недоверие към статуквото.

Коалицията предвождана от социалдемократите (СДСМ) постигна безспорен успех. Тя сега ще има 49 мандата и очаква дори да станат 50, вместо досегашните 34.  Така СДСМ почти се изравнява като парламентарна сила с ВМРО-ДПМНЕ. В 120 местният парламент двете македонски партии ще имат общо 99 или 100 мандата. Останалите 20 или 21 си ги разпределят четири албански партии.

Това бяха четвъртите  предсрочни парламентарни избори от 2008 година насам. В тях участваха 11 коалиции и партии. Но само шест партии/коалиции влизат в парламента.  Четири от тях са албански: ДСИ –с 10 мандата, новата албанска партия БЕСА, с лидер Билал Касами, с 5 мандата, Алианса на албанците с 3 мандата и най-старата Демократическа партия на албанците с 2 мандата като нейният лидер Мендух Тачи вече подаде оставка.

Четири пъти за 10 години управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ прилага един и  същ политически номер. Изкарва половината или 1/3  от управленския мандат и сама провокира  предсрочни избори, заемайки позата на „ощипана госпожица”, т.е. неразбрана, неоценена в усилията й за „по-добра” Македония. Като при това отправяше заплахи, че всяко друго управление на страната би  било по-лошо. И македонците като истински преспански  шарани налапваха въдицата. И избираха все същата партия. Този път останаха без улов или на кръстопът. Половината от тях избраха промяната, която може да се окаже и връщане назад, а другата половина избраха статуквото, което със сигурност не е  движение напред.

Република Македония  боледува от всички типични болести за всяка млада демокрация. Корупция на държавните и  политическите елити, опити за авторитарни политически практики, неефективна съдена система, в която се опитват да се намесват политиците, недостатъчно ефективни икономически и  социални   реформи. Все повече се очертава и разделението в обществото по отношение на амбицията за членство в ЕС и НАТО. Ако преди 10-15 години стремежът към европейска и евроатлантическа  интеграция се споделяше от близо 70% от населението, то сега този процент е спаднал и все повече граждани смятат, че Европейският съюз не желае Македония в своето семейство. Нараства и проруската пропаганда и мнозина възприемат сътрудничеството с Русия като по-перспективна  алтернатива за страната. И тази гледна точка се споделя и от представители на ВМРО-ДПМНЕ и на СДСМ. Единствено албанците са отначало до край последователни – искат и НАТО, и ЕС. Затова и представителят на ЕС за разширяването Йоханес Хан много често в своите изявления се позовава на мненията на албанските партии.

Какво ще бъде  следващото  правителство ще решават очевидно не македонските, а албанските партии. И респективно – долетелите от Брюксел съвети. И това е при ситуация, че поради високата избирателна активност албанските партии ще получат като цяло по-малко народни представители – около 20. Но пък всички те в предизборните си агитации бяха се самоопределили като опозиция на ВМРО-ДПМНЕ, като най-умерени в това отношение бяха от партията на Али Ахмети.

Важно е да се припомни, че според Конституцията на страната, Република Македония е „национална   държава на македонския народ”, но и на останалите националности –  „албанци, турци, власи, роми и всички други”. Преди изборите различните албански партии защитаваха сходни тези: от превръщането на албанския език във втори официален език, през федерализацията на държавата до нейното предефиниране като мултинационална държава. Последната  теза практически вкара в парламента и най-новата албанска партия БЕСА – едно своеобразно движение на албанската младежка интелигенция, явило се реакция на „тоталната деградация на политическите и моралните ценности в Македония”. Албанците искат ясен и  кратък път към членство в Европейския съюз и НАТО, и превръщането на Македония от „държава на македонския етнос” в правова мултиетническа държава.

Предстоят изключително трудни разговори и преговори  за съставяне на правителство. Не е изключено победителят в изборите да не може да състави коалиционен кабинет. Острите критики лично към лидера на ВМРО-ДПМНЕ Никоила Груевски, включително и обвиненията в корупция, не дават големи надежди, че той може да бъде избран  за пети пореден път за премиер на страната.  Възможно е  ВМРО-ДПМНЕ, ако иска да формира правителство,   да предложи за премиер някое от политическите лица от „втората редица” или университетски професор, както  постъпи при издигането на президент. От  своя страна СДСМ има сигурен коалиционен партньор – новата албанска партия БЕСА и  очаква решението на ДСИ, Алианса на албанците и ДПА. Но независимо коя македонска партия ще състави правителство албанският политически фактор остава решаващ фактор в държавата и нейното управление. Албанските  партии ще  бъдат тези, които с гласовете си ще решат, не  само, какво ще бъде това правителство, но и каква политика ще трябва да води.

На този фон, характерен с все по-нарастващата роля в македонския политически живот на албанските партии, пародийно звучи новината, че македонската кинематография атакува през тази година филмовите награди ”Оскар, с пореден анти български филм – ”Ослободуването на Скопие”. В него българите отново са „лошите”, а македонците – борци против „бугарския фашизъм”.  Албанците, които все по-трудно понасят изфабрикуваният днес македонски „национализъм”, гледат, както на накиченото като коледна  елха с паметници-играчки, Скопие, така и на националистическите истерии в някои македонски медии, със  загриженост и тревога. Те искат европейски правила да владеят върху тази територия, а не да  се губи време за бездарни занимания с исторически митове и легенди, с пренаписване на историята. Затова и е логично  изявлението на Африм Гаши, Генерален секретар на БЕСА:

”Ние сме много заинтересовани Македония да има блестящи отношения с България, защото смятаме че – бидейки до нас една държава член на ЕС и на НАТО – това е в интерес на всички граждани на нашата страна, но и във функция на регионалната стабилност и на доброто съседство.”

Ако Република Македония тръгне след новите парламентарни избори по-уверено към европейската интеграция и към НАТО, това  ще означава, че наистина се приближава към България, че става истинска Македония. Такава за каквато са мечтали нашите общи прадеди. И  такава, каквато я желае обединена  Европа.