Русия: студен мир или гореща война!

Александър Йорданов.

Това е главната тема на руския печат днес. А поводът: срещата на т.нар. „нормандска четворка”(Германия, Франция, Украйна и Русия) и естествено – последствията от руската авантюра в Сирия.

Дори руските медии нямат повод да похвалят Кремъл.

Защото, както пише в централен материал в сайта „Газета.ру”, единственият положителен резултат от „нормандската среща” е, че са се срещнали.  Няма нови документи и няма нищо подписано. Дори възгледите за изхода от т.нар. преговори, не съвпадат. Украинският президент Порошенко говори за „пътна карта“, но руският му колега – мълчи по въпроса. След две години и половина на руска агресия налице е, признават в публикацията, липса на търпение и взаимно доверие. Казано по нашенски: няма кой вече да понася руските лъжи.  Дори българският премиер Бойко Борисов пред европейските лидери спомена за човешките права – многократно  нарушени от Русия и причина санкциите срещу нея да не бъдат вдигани.

Не само „Газета.ру“, но и „Независимая газета“, обръща внимание на факта, че след отказа на САЩ да преговаря с Русия по темата Сирия, са се провалили и опитите на Москва за преговори по сирийския възел и с други държави. Причината е ясна: светът не желае да води преговори с държава, която едно говори, а друго прави.

Руските медии се вайкат: руската атака срещу Алепо губела „медиен ефект”.

А като капак на тази констатация и френският президент, непосредствено след срещата в Берлин на „нормандската четворка“, е определил действията на Русия в Сирия като „военни престъпления”. Факт е, че някои руски медии цитират точно думите му и дори добавят, че Ангела Меркел не изключва обсъждането на нови санкции срещу Русия. Явно г-жа Меркел не е гледала по една българска телевизия дебатът на кандидатите за президент Радев и Цачева, които в един глас говореха точно обратното. Но откъде накъде Канцлер на Германия, ще гледа българска телевизия?

Провали се и визитата на Путин в Париж.

И като гарнитура към този провал  популярното сатирично издание „Шарли Ебдо” публикува карикатура усмиваща руския православен шовинизъм, но и руският президент Владимир Путин. Никое руско издание не  публикува карикатурата. Преразказват я, но без да споменат за „главния герой” в нея. Страх ли ги е „безстрашните” руски журналисти? Заглавието на карикатурата „Целият свят обича Путин“ се възприема наистина като силно подигравателно и дори унизително, послание на фона на „картинките“, върху които е цъфнало в кървав цвят.

Но трябва да признаем, че има просветление в руските медийни среди. Защото само преди няколко месеца следното изречение–констатация, не можеше да се появи никъде. А сега се появи. Затова и го цитирам:

„Авантюрата в Сирия, с която Русия искаше да „замени” Украйна и така да се върне в групата на „великите държави”, които на равна нога решават въпросите на глобалното световно устройство и дори да постигне отмяна на санкциите, сега я вкара във втори, глобален капан и безизходност.”

Чудно признание. И аз не бих го казал по-добре. Подтекстът е ясен: никой не вярва на Русия, а външната й политика е пълен провал за Владимир Путин.  Единствената надежда, (Внимание!Така пишат вече в руските вестници!), е  Кремъл да задържи положението до „победата на Тръмп”, която обаче „съвсем не е сигурна”. Както, впрочем никак не е очевиден и реалният курс по отношение на Русия, който ще провежда евентуално Доналд Тръмп, ако вземе та стане президент.  Като нищо предизборното му говорене може да се окаже, че няма нищо общо със следизборното действие.

Анексирането на Крим, признават вече и руските медии, е истинският повод за днешната „студена война”.

Неслучайно сам Путин оценява политиката на Запада като опит да бъде „сдържана Русия”. Но тези му думи съдържат и признанието, че наистина е необходимо Русия да бъде сдържана. Или както писах наскоро: „необходима е усмирителна риза“. Но по-важно е какъв извод прави „Газета.ру”:

„В самият руски елит няма еднозначна и без уговорки  увереност, в това, че трябва да се отива към нова световна война”.  

С други думи: има колебание. Следва и още едно признание:

„Пари за дълга и мащабна конфронтация със света Русия няма. Но самата конфронтация и практиката на военно-патриотичната национална мобилизация в момента е единственият начин да се поддържа рейтинга на власта и управлението на страната в условията на перманентна криза”.

Нищо ново и неизвестно от столетната руска практика. Всеки български гражданин и без да е политик, без да чете руски вестници, е наясно с това.  А положението е „хуже губернаторского“. И това подчертават няколко издания, защото в света наистина се е изчерпало търпението и взаимното доверие. Затова и дори безплодните преговори са несъмнено по-доброто решение от глобалната кървава война. Това е заключението на централния материал под заглавие „Много студен мир” във вчерашният брой на „Газета.Ру”.

Подведём итоги, както обичат да се изразяват руснаците. Тоест, да преминем към заключението.  Русия „сгази лука” казано така, че и българският премиер да ме разбере. А сгазиш ли лука, спукана ти е работата. За света е съдбовно важно авантюрата на Русия – и в Сирия, и в Украйна, да приключи, докато все още имаме „студен мир”. Защото тръгне ли да приключва по време на „горещата война” – тежко ни и горко. Няма да сме живи, за да коментираме „приключването”. А и дълго време няма да има политика.