Правителство или предсрочни избори
Александър Йорданов.
Президентският мандат на Румен Радев трябва да започне, протече и свърши в условията на дясноцентристко управление на страната. Това e задачата, която българската десница трябва да реши успешно. В противен случай прокремълското говорене на Радев ще стане нещо повече от предизборно своеволие: ще стане държавна политика реализирана от лявоцентристка изпълнителна власт доминирана от БСП и ДПС.
Това именно не трябва да се допуска. Защото в опасност ще бъде не една или друга партия, не един или друг политик, а България.
Защото, когато от Москва се атакуват решения на ЕС и НАТО, когато се продължава с политиката на незачитане на международното право и анексиране на чужда територия, когато се струпват огромни военни ресурси в непосредствена близост до югоизточната граница на Алианса, т.е. до България,
всяка политика на „балансираност” спрямо Русия е всъщност предаване не само на общосъюзния, но и на националния български интерес.
Затова, ако БСП и ДПС направят правителство след предсрочни парламентарни избори през април ще станем свидетели на огромна негативна промяна, на връщане назад, на регрес, на победа на СТАТУКВОТО. Защото статуквото в България се нарича БСП и ДПС. Няма друго статукво. И промяна в България имаме само тогава, когато БСП и ДПС не управляват. Промяна в България има днес, а ако утре управляват БСП и ДПС, „промяната“ ще е към лошо.
Съществува реална опасност България да се превърне в проблемна деструктивна зона в Европейския съюз и НАТО, а политиката на „мили очи” към Кремъл да отиде отвъд обичайният флирт. Привържениците на Радев, на БСП, неформалният лидер на ДПС, някои от „патриотичните” партии, все по-трудно прикриват желанието си да превърнат България в троянски кон на Русия в ЕС и НАТО.
Затова и днес, както реформаторите, така и ГЕРБ
НЕ ТРЯБВА ДА ДОПУСНАТ УСПЕХЪТ НА ПРЕЗИДЕНТСКИТЕ ИЗБОРИ ДА БЪДЕ РАЗВИТ В УСПЕХ НА ЛЕВИЦАТА НА ПРЕДСРОЧНИ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ.
И по случай 22 април – рожденният ден на „другаря Ленин“, България да осъмне със социалистическо и проруско правителство. Както ГЕРБ, така и всички партии в центъра и в дясно, днес имат историческа задача: ДА ИЗДИГНАТ БАРИЕРА ПРЕД АМБИЦИИТЕ НА БСП И ДПС ДА СЕ ВЪРНАТ НА ВЛАСТ. И няма значение дали Борисов ще чуе същото в Брюксел или ще прочете този текст. По-добре дори да прочете този текст, отколкото да се загуби в превода в Брюксел.
Къде е решението? То е в МАКСИМАЛНО ШИРОКО ДЯСНОЦЕНТРИСТКО ОБЕДИНЕНИЕ, А НЕ В ПОРЕДНИ РАЗЦЕПЛЕНИЯ, В НОВИ КОНФРОНТАЦИИ. Това, че един и същ електорат на десницата се мести от една в друга дясна партия, не променя количеството на този електорат. В училище навремето решавахме задачата за един басейн, който се пълни от една тръба, а се изпразва от друга за определено време. Такава е днес и дясната политика. Едни пълнят, други изпразват. При това за неопределено време. И не могат да решат задачата. А целта е басейна не само да се напълни, но и да прелее. Но това няма да стане, ако продължи политиката на вражди, на разцепления, на делене в дясното и дясноцентристкото пространство.
Ако утре, понеделник, няма воля за съставяне на правителство, България ще бъде като кораб навлязъл в окото на урагана.
Такива вълни ще започнат да ни блъскат и заливат, че бежанската вълна ще ни се стори като игра на деца в детска градина. А от старото ново парламентарно мнозинство очаквам и да постави най-после достатъчно отговорно въпросът за свикване на Осмо Велико Народно събрание с цел да се разчистят онези пречки в Конституцията, които спъват в момента осъществяването на по-радикални реформи главно в съдебната система. Там, където всички чувстват, че трябва да има действена воля за СПРАВЕДЛИВОСТ. Защото българското общество днес боледува от НЕСПРАВЕДЛИВОСТ.
Ситуацията е парадоксална.
Парадоксално е, че най-важният закон за всяко правителство, приемането на който се се смята за вот на доверие към кабинета – ЗАКОНЪТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ, бе приет от Народното събрание. А това означава, че в този парламент правителството има подкрепа. НО ЗАЩО ТОГАВА ПОДАДЕ ОСТАВКА? Историята припомня, че през 1992 г. правителството на СДС с премиер Филип Димитров не бе сигурно в подкрепата на парламента за приемането на закона за държавния бюджет за 1993 г. / такова внушение тогава бе направил финансовият министър Иван Костов/ и още преди да го внесе, реши да поиска предварително вот на доверие. И СЛЕД КАТО ЗАГУБИ ТОЗИ ВОТ ПОДАДЕ ОСТАВКА. А днес правителството подава оставка без да му е искан вот на недоверие, без то да е поискало доверие и нещо повече: ПОЛУЧАВАЙКИ ДОВЕРИЕ ЗА СВОЯ БЮДЖЕТ–парламентарното доказателство за доверие към политиката на правителството! Това наистина е парадокс в българската политическа история. И точно този, по-скоро ляв политически ход, породи съмнения за намеса на задкулисие, за несамостоятелност на решението, за поети извън публичното пространство ангажименти. Точно тези съмнения би трябвало да разсее премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов.
И единственият начин е като подкрепи едно ново дясноцентристко правителство с мандата на Реформаторския блок.
Ако не го направи ще задълбочи грешката, ще засили съмненията и оставката ще се помни дълги години като най-нелогичната политическа постъпка в новата българска история. За нея няма да има никакво оправдание, особено, АКО СЛЕД ПРЕДСРОЧНИТЕ ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ, УПРАВЛЕНИЕТО НА СТРАНАТА СЕ ФОРМИРА ОТ БСП И ДПС. НЕЩО ПОВЕЧЕ. ТОГАВА НА ТАЗИ ПОСТЪПКА ЩЕ СЕ ГЛЕДА КАТО НА ПРЕДАТЕЛСТВО.
На „лудите глави”, които са готови да предадат властта на БСП и ДПС, само и само да отстранят ГЕРБ от власт, и които ръкопляскат днес на оставката на правителството, ще кажа, че правят мечешка услуга на България.
Защото куриозът ще бъде още по-голям, ако в следващият парламент се наложи отново да се прави правителство между ГЕРБ и противниците днес на тази партия от дясно. Впрочем и преди настоящия парламент от дясно имаше противници на ГЕРБ. А след това точно те първи скочиха в правителствения файтон. И правилно. Защото РЕФОРМИ МОГАТ ДА СЕ ПРАВЯТ САМО, КОГАТО СИ В УПРАВЛЕНИЕТО. Опозиция държава не променя. Промените стават чрез участие в управлението. На ръководството и избирателите на ГЕРБ може да им е все едно дали партията им ще бъде на власт или в опозиция. Но дано реформаторите, и ДСБ, и задаващите се всякакви други „нови проекти”, да не мислят така. Дано всички заедно да помислят, че е по-добре да управляват България, отколкото да стоят в опозиция.
Лично аз мога да бъда опозиция и без някой да ме представлява в парламента. Но не мога да очаквам, че нещо ще се промени към добро, както желая, ако тези за които гласувам, не управляват.
И така, убеден съм, мисли всеки нормален десен избирател. Затова все още не е късно от ГЕРБ да се вслушат в разумния глас за съставяне на ново правителство в този парламент. Така поне първите две години от мандата на президента Радев ще преминат „некомфортно”, в „съжителство” с правителство отстояващо европейските и натовските си ангажименти. И продължаващо политиката на реформи дори и не с тази скорост, с която най-крайните привърженици на дясното, очакват. Но опасността след предсрочни избори не само да няма реформи, а да започне процес на антиреформи, на връщане назад, е реална.
Затова и гласът на разума, а не на емоциите, трябва да бъде водещ в българската политика днес.
Като си спомня,че имаше и такъв,много кратък период,когсто седесари и антиболшевики се опасяваха,че няма да има опозиция,без БСП,как така ще правим Парламент без опозиция,но забранената БКП не може да съществува,та тогава решиха,тя да си смени името и да започне да се обновява,като модерна лява партия,в опозиция!А тя пък и фл ден днешен,вместо да се обновява се разделя и размножава,като ракова клетка!Още тогава,толкова странно и смешно ми се виждаше,но да се даде път на неблагонадежните политически беше радостно-Руския болшевизъм,ни направи да не се познаваме,докато лявото и дясното се разместят така,че най десен да бъде Путин и да ни гледа с насмешка!Та ще си изберат и някой по-дясен от Бойко Борисов!