Георги Гачев: „тази прегръдка Бог не приема“

Александър Йорданов

Въпросите, които пораждат припламващите отвреме навреме в медиите полемики между българофили и русофили, често пъти се обясняват с политически аргументи. Но това обяснение не винаги покрива същността на все повече задълбочаващите се различия между русофилска и наша, българска, гледна точка за явления и процеси в собствената ни държава и в света. Защото е така? Само пропагандата ли е „виновна“, спрялото време на „благодарността“ към „освободителите“, прославутото „рубладжийство“ или нещо друго. Необходимо е да погледнем на проблема за различието между нас и руснаците, за различието между българската и руската гледна точка към света, по-задълбочено. И за целта не е необходимо да отиваме в далечни земи. Един голям руски учен от български произход и един негов капитален труд, който може да се купи от всяка българска книжарница, ни помагат в това отношение. Става дума за  труда „Българският Космо – Психо – Логос (По Христо Ботев)” на Георги Гачев. Той е син на Димитър Гачев от Брацигово. Като младеж бащата се увлича от „социалистическите идеи“, но и от музиката, чете философия, естетика.  След антидържавния метеж, организиран от българските комунисти по нареждане на Коминтерна през 1923 година, Гачев емигрира най-напред на Запад, а след това заминава за любимия си Съветски съюз. Там пише, издава книги на философски и естетически теми, превежда и публикува на руски стихотворенията на Христо Смирненски. И дочаква съветското „признание“: по време на сталинските масови чистки и репресии през втората половина на 30-те години е арестуван и изпратен в концлагер в Колима, Сибир. Но това е съдбата на бащата. Синът, когото имах честта да познавам, е безспорно един от оригиналните литературоведи на ХХ век. Неговите трудове „Ускорено развитие на литературата“ и „Националните образи на света“ представляват сериозен принос в литературната наука. Георги Гачев ни напусна през 2008 година. Години наред той се занимаваше с изследване на националните светогледи, начинът по който различните народи възприемат света чрез своето литературно творчество, как техният национален характер е отразен в националната художествена литература.

В обемистия си труд „Българският Космо – Психо – Логос (По Христо Ботев)” Георги Гачев разкрива българския образ на света чрез анализ на поезията на Христо Ботев и го съпоставя с руския образ на света отразен в руската литература. Изводът е, че българският национален характер, психология, начин на мислене, битова и битийна култура, са  „друг образ“, те са коренно различни от руския начин на мислене, поведение, възприемане на света.  Гачев очертава различията във „внедряването” на общите „интернационални” социалнополитически митологеми и поведение в руския и българския „образ на света“. Той убедително опровергава „славянофилската теория” за т.нар. „славянска общност” в мисленето, във възприемането на света, в оценките за обществени ситуации, политически и идеологически конструкции. Изследването му показва и различията между западната и руската култури.

Георги Гачев стига до извода, че „целият език на руската традиционна полемика със Запада трябва да бъде преобърнат…”

И дава примери на основата на възприемането на традиционните християнски ценности и символи. „Руснаците – пише той – ругаят Запада – за труда, капитала, богатството, горделивостта, демокрацията, личността, разсъдъка, отвлечените начала, правото, закона, за „Аза”. А всичко това се оказват Богоугодни качества и ценности, а сатанинските са обратните: мързелът, потискане на таланта, безличност, суеверие, отдаденост на бездуховното природно-майчинско езичество: синовност на женското, не на бащиното начало.”

Като изтъква българската „хармония” и „нормалност” отразени в литературата, Гачев подчертава различието на  „българския” от „руския” образ на света. Българската „нормалност”, подреденост и прагматизъм, според него, естествено се вписват сред „богоугодните качества и ценности”.  Той води мисълта ни към разбирането, че днешния стремеж на българите към западния свят е израз на нашата българска народопсихологическа същност – стремеж към хармония и нормалност в живота, към подреденост и житейски прагматизъм, към изява на индивидуалността, към работливост и къщовност, към родово-семейна почит. Тези богоугодни, както ги нарича Гачев,  качества на нашия народ са отразени и в българската литература. Те са наша същност. Небогоугодните руският учен открива отразени в руската литература – мързел, потискане на таланта, безличност, суеверие, агресивност, бездомност, „развейпрахство“.  Затова и днес, когато така пламенно се водят спорове между русофили и българофили, особено в социалните мрежи, е важно да познаваме народопсихологията – и своята и чуждата, руската.

Важно е, когато някои правят опит да ни тласнат в прегръдката на Русия, да им напомним, че „тази прегръдка Бог не приема“, поне ако се доверим на своята народопсихологическа същност и на своята национална литература. С други думи, ако настояваме да си останем българи. Затова и независимо от заливащата ни проруска пропаганда, която с основание тревожи много българи днес, националният характер е нещо устойчиво и промяната му е невъзможна задача. Което не означава, че ще спрат опитите за „промиване на мозъците“, че няма да има българи, за които „мързелът, потискането на таланта, безличността, суеверието, отдаденостт на бездуховното“ са начин на съществуване.  Не случайно точно в такива среди цъфти днес „русофилството“.  Но то е път към нищото, към обезличаването ни като народ. И това е така не защото аз го казвам, а защото такъв отговор дава  българският национален характер. Справка: книгата на руския учен Георги Гачев „Българският Космо – Психо – Логос (По Христо Ботев)“.