ДА ПРЕКРАЧИШ ПРАГА…

Да прекрачиш прага на религията и да си останеш вярващ

Михаил-Милко КРЪСТЕВ

Пазете се от “глуповатата мъдрост на тленността”. Така ни учи едно апокрифно евангелие от Мария Магдалена. Написано е от жена, особено близка със Сина, споделила с него чувства и мисли, които дори Майката Христова не е сторила. Веднага се сещам за безбройните пословици на Санчо Панса и упрека на неговия господар Дон Кихот, че тия мъдрости помагат на живота, но не трябва да се казват за щяло и нещяло. Те си имат определено място и това е именно тленността на човека. Това е земното, физическо оцеляване на душата и духа человечески. И няма защо да се учудваме, че българинът е изковал най-хубавите си пословици и поговорки, истински мъдрости за физическото си оцеляване. Народът ги е разнасял чрез песните си, подхвърляли ги на седенки и в работата, по сватби, рождества и погребения. Явно тези малки, мъдри поучения са нужни на човека. Народният будител Петко Рачов Славейков ги събира цял живот. Но защо все пак повечето от тях изразяват “глуповатата мъдрост на тленността”? Санчо си остава глуповат през всичките подвизи на дон Кихот. Той обича да яде много, да спи много, мечтае да стане губернатор и все такива неща му се въртят в главата, като не забравя да подчертае, че губернаторството особено ще хареса на благоверната му съпруга. Господарят му е беден рицар, но има достатъчно пари, за да си плаща подвизите си, да лекува раните – своите и на слугата.

Но какво се случва, когато човек “прогледне”, когато се “събуди” и разбере, че духът му е победил тленността и има нужда от истинската мъдрост? Сещам се за един българин мохамеданин и неговите двама синове.  Прочетох за тях в една книжка на последния родопски книжовник, мой познат и приятел, Петър Маринов. Бащата – Мохамед ефенди, бил наследник на голямо богатство от баща си и дядо си х. Ени ага. Но Мохамед станал “писар“, нарекли го Мохамед Котуп, сетне получил и титлата “шейх”. Той се отказал от материалното си богатство и се отдал на денонощни молитви и четене на книги. Така възпитал и синовете си Ахмед и Мехмед. Те се научили на четмо и писмо, ставали духовни люде в исляма, но жаждата за знания ги накарала да прекрачат прага на религията и да търсят цялата истина за човешкия живот. Първото нещо, което разбрали, било, че произлизат от големия род на Хаджи Ени-ага, който бил богат българин, приел исляма и се нарекъл ени – нов ага. Братята тръгват по Родопите да проповядват ислям, но така, както те го разбирали – – с много човечност, разбирателство и мир между хората. Изпаднали в беда, тленната мъдрост не ги устройвала, по едно време изгубили и малкото имот, къща и голяма библиотека, живеели по джамиите, хората им носели храна, а те им проповядвали висшата мъдрост, като казвали, че мюсюлманството и християнството са братски религии, че българи християни и мохамедани са братя. Не се оженили, не изградили къщи, а били прогонени от родната си Родопа, понеже се отбили от правата вяра. Това се случило в началото на ХХ в. Братята се преселили в Пловдив и понеже имало вече свободен печат в България, започнали да пишат проповедите си във вестник “Гюнеш”. Те изследвали своята вяра, вярата в другите богове и религии, но търсели истината като модерни хора и вече изглеждали за другите като не от тоя свят. Ето и някои от заглавията на техните статии: “Разединението ли е по хубаво или обединението?”,”Емиграцията и напускане на отечеството”, “Необходимо е да се изследват мирогледите в нашия век и да се организира общо съвещание” (не става ли това в наше време), “Шериата е за вярата, а културата за живота”. “Шериатът и конституционното управление”,“Свободата и спокойствието са плод на културата”и др.

Тези статии излизат в сборник с автобиографични данни и сведения за българския печат през 1912 г.:

„В България свободният печат е в пълен разцвет….Ако не беше така, тази малка държава не би могла да достигне до този напредък за краткото време от около 30 години. Макар, че България по отношение на жители и богатства е по-назад в сравнение с някоя голяма държава, но благодарение на свободното управление и свободния печат не е изостанала с нищо от някоя от цивилизованите страни.”

Братята приемат християнството, но си остават със същите имена. Стават протестанти и заминават за Германия. След това дълги години скитат по света и проповядват равноправие и обединение на религиите. До края на живота си живеят в Германия.

Това са само кратки приписки за техния живот и дело. Но са най-яркия пример как българи, приели исляма, за да оцелеят и запазят богатството си, по-късно принасят имането си в полза на пробудения човешки дух. Бащата и синовете му извървяват труден път, но винаги търсят истината, разглеждат вярата и религиите с убеждението, че те не разделят хората, а ги обединяват за спокоен, съзидателен живот и свобода.

Това е станало през ХХ-ия век, а едва сега можем да надникнем по същество в живота на двама братя българи – мюсюлмани и християни. Те не са учредили партия, не са пожелали власт, за да натрупат имане, въпреки, че са богати наследници. Те са основали просветителско и културно движение за обединение на хората. В наше време сме издигнали “глуповатата мъдрост на тленността” до висш принцип на човешкото щастие. А истинската мъдрост  сме принизили до поговорките на Санчо Панса. И затова е общия песимизъм, оплакването от бедност и скъпа храна…  Наистина има несправедливост в тленното ни съществуване, то ще се поправи, ако всеки отдели време да разбере душата си, да чете мъдри книги, да се бори за свободата си и свободата на другия, ако всеки българин разбере, както Санчо накрая разбира, че над всички религии и идеологии, се издига добрият човек. Но този човек си има родно място, отечество, душа и истинското му удоволствие се доставя не от вкусовите неврони, а от хармонията между тленното му и небесно съществуване.