Особено мнение: Хибридната война срещу Европа

Александър Турчинов*

Петък, 13 ноември, 2015 г. се превърна в черна страница за Европа.  Всеки изстрел на терористите, дори и да не е убивал, вся паника и страх, чувство за беззащитност и уязвимост. Какво бе това? И защо? Днес вече може да се каже, че това не бяха обикновени терористични нападения, а планирана акция в рамките на разгърнатата срещу Европа

ХИБРИДНА ВОЙНА.

Хибридната война е ново понятие. Тя съчетава принципно различни видове и способи на водене на война. Страната агресор може и да не обявява официално война, и дори да се опитва публично да внуши, че няма нищо общо с нея. Типични за хибридната война са, както използването на класически методи на водене на бойни действия (използване на редовни войски, съвременно въоръжение и военна техника), така също и нередовни въоръжени групи – терористи, диверсанти, партизани, провокатори и др. Хибридната война предвижда и други средства и методи за нанасяне на загуби на противника –  икономически, енергетически, екологически в съчетание с мощни информационни и кибер атаки. Спектърът е достатъчно широк, започвайки от кървавия терор и диверсиите, и завършвайки с финансиране на мръсни информационни кампании и радикални политически проекти. Целта на  хибридната война е една –  да се съчетае външната агресия и вътрешната дестабилизация, да се унищожи противника или да се принуди да приеме необхидимите, според агресора, решения.

С това от февруари 2014 г. се сблъска Украйна. Вече две години откак Русия отработва върху нашата страна методиката за водене на мащабна хибридна война. Първата крачка стана окупацията на Крим от въоръжени сили на Руската федерация.След това – войната в Източна Украйна. Тя се води от редовни подразделения на руската армия под прикритието на престъпни групи наричани „опълченци”. Към нея се отнасят и диверсионно-терористичните действия в Киев, Харковска, Одеска и други области; мощните информационни и кибер атаки; опити за дестабилизация на ситуацията в страната, икономически и енергиен натиск; провикиране и подкрепа на сепаратиза и екстремистиките действия на радикални сили и др.

Но Крим и Източна Украйна се оказаха за Путин само начало. Начало, което срина системата на колективна сигурност и наруши паритета на силите в региона.

И сега хибридната война вече пълзи към Европа.

Неотдавна президента на България Росен Плевнелиев заяви, че Русия е започнала вече хибридна война на Балканите за дестабилизиране на цяла Европа. Той обвини Москва в стартиране на масирана кибер атака на държавните институции на България и десетократно увеличаване на количеството на нарушенията на въздушното пространство на страната. Нарушенията извършени от Русия на въздушното пространство и морските граници на балтийските и скандинавските държави вече не удивляват никого.

Информационната експанзия се явява прелюдия към военната експанзия. Това е урокът за нас от Крим и Донбас. Ние го научихме, но Европа – не. Скандалите с финансирането от Русия на крайнодесни радикални политически сили включително и във Франция (партията „Национален фронт” във Франция получи „кредит“ в размере 9 милиона евро за нейната партийна дейност от „Първа чешко-руска банка „).

Бомбардировките на руската авиация в Сирия активизираха неконтролирани потоци, в достатъчно голямо количество, от мигранти в посока на Европейския съюз. И това е сериозен натиск за дестабилизация на Европа. Естествено, Русия не нанася ракетно-бомбени удари по Европейския съюз, а срещу сирийските провинции Латакия, Хам и Хомс. Но всеки взрив не само убива, но и води до многохилядни вълни от бежанци, които бягат от смъртта и напускат своите унищожени домове.

По този начин Европа стана не просто наблюдател, а мишена на хибридната война водена от Русия на европейския континент. Путин застави Европа да отделя значителни финансови средства за решаване на миграционния проблем. И целта е не само да се отвлече вниманието от украинския проблем.  Бяха създадени уникални условия за проникване в европейските страни на хиляди подготвени и въоръжени терористи и носители на радикалните ислямски идеи.

Истеричната реакция на Кремъл по повод унищоженият бомбардировач от турските военни, оставя впечатление, че сякаш той не е свален над територията на суверенна Турция, а най-малкото на Червения площад в Москва. Без нито едно доказателство Путин обвини Турция в сътрудничество с Ислямска държава. Но забрави, че в приетия от САЩ на 25 ноември т.г. санкционен списък на лица сътрудничели си с Ислямска държава, включитено по въпроса за нелегалното закупуване на петрол, там фигурират имената на ппредставители не на Турция, а на Русия – К. Илюмжинов, Д. Хосвани, банката „Русский финансовый альянс” и др. Логично е, че подобно сътрудничество с терористите не може да се случи в Русия без санкцията на висшето държавно ръководство.

Изявлението на френския президент Франсоа Оланд след 13 ноември, че за да се победи световният тероризъм е необходимо да се обединят всички усилия, е логично. Но с кой трябва да обедини  своите усилия уважаваният от мен президент на Франция, който направи много за възстановяването на мира в Украйна? Нима е възможно да обедини усилията си с центъра, който финансира и формира терористичната заплаха в света? Да се обединят усилията със страна, която нарушава подписани от нея международни договори, устава на ООН, страна, която поставя вето на решение за създаване на международен наказателен съд за наказание на терористите – руски наемници, унищожили чрез предоставеният им от Русия зенитно-ракетен комплекс „Бук” малайзийски пътнически самолет?

Съвременната история познава много примери на използване на едни терористи за борба с други терористи. Но няма нито един „хепи енд” от подобно сътрудничество. Да вземем примера с „Ал-Кайда”. Тя има достатъчно опит, оръжие и по редица въпроси конкурира „Ислямска държава”. Но нима на някого му минава мисъл да използва „Ал-Кайда” за борба с „Ислямска държава”? Впрочем, за разлика от „Ал-Кайда”, която отвлича самолети и взема заложници в концертни зали, то Русия анексира цял полуостров – Крим, и държи като заложници милиони хора, които живеят днес на територията на Донбас.

Повечето западни политици не виждат очевидното:

Русия се готви за сериозна и мащабна война. 

В Източна Украйна тя отработва техниката на водене на сухопътни операции с използване на мощна артилерия и ракетен огън. В Сирия се упражняв във воденето на действия на стратегическите си   бомбардировачи, подводници и кораби. Дори сам Путин проверява точността и ефективността на пораженията нанасяни от крилатите ракети с морско, подводно и въздушно базиране. Нека не забравяме, че тези ракети могат да носят ядрен заряд. С други думи, Руси използва войната в Близкия изток не само, за да запази режима на Асад, но и като безплатен полигон, на който обработва използването на най-мощни оръжия. Затова и трябва ясно да се разбира, че руският режим няма да се спре сам. Той създава и използва „горещи точки”  за изпитване на нови оръжия и обработване на нови тактически методи на водене на бойни действия.

Путин се стреми към реализация на „геостратегически реванш” на всяка цена.

Да не виждаш опасността от Русия, да се опитваш да взаимодействаш с нея, със страна, която разрушава световния ред, окупира части от независима държава, със страна, която плаши света с ядрено оръжие, и е способна да дестабилизира Европа и света, страна, която не цени живота дори на своите граждани – това означава де се обречеш и да провокираш локалният конфликт да прерасне в глобален.  Съюз с терористите за борба с терористите – това е безумие, провокиращо към по-голяма агресия и насилие. Този съюз ще доведе до повече жертви сред мирното население.

Затова и вместо сътрудничество, Кремъл трябва да получи противодействие, съответстващо по размери на предприетата от Москва хибридна война: военно, икономическо, финансово, правно, информационно, електронно… И това противодействие трябва да бъде консолидирано, комплексно, адекватно и главното – ефективно.

___________

Авторът е секретар на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна, бивш председател на парламента и президент на Украйна. Доктор е икономическите науки, професор. Автор е на научни трудове изследващи корупцията, сивата икономика и тоталитаризма. Бил е и вицепремиер на Украйна. Като член на КПСС се застъпва за демократически промени и децентрализация на партията, за което е изключен  от нея. Редакцията не споделя всички възгледи на автора! 

________

Източник: http://censor.net.ua.