ДОСИЕТО „БУХАЛ”

Александър Йорданов 

На 22 септември 1950 г. началникът на отдел ІV на Второ управление на Комитета за държавна сигурност Г.Кръстев възлага на своите подчинени „Задача № 3712”. Второ управление е утробата, която по-късно ражда зловещото Шесто управление на ДС, а 1950 е годината, в която Второ разширява дейността си, като освен контраразузнавателни задачи спрямо чуждите дипломати в страната, поема и „надзора” на т.нар. „политически неблагонадеждни групи” – интелигенцията, младежта, духовенството, пътуващите в чужбина спортисти. Това е времето, когато Вълко Червенков заявява на събрание на актива на Министерството на вътрешните работи: „Вашият ръководител е ЦК и Политбюро. Вие сте органи на Политбюро, наш инструмент, наши очи, уши и маши. Вие не можете да мислите иначе освен това, което мисли Политбюро, не можете да действате иначе, освен както ви заповяда Политбюро”.

„Задача № 3712”

Тя включва събиране на сведения за „лицето” Константин Спасов Гълъбов. Така се създава досието „Бухал“.  „Лицето“ е професор, създател на катедрата по немска филология в Софийския университет и автор на трудове за творчеството на Гьоте, Хайне, Шилер, Лесинг. „Лицето“ е литературен критик, есеист, идеолог на модерния литературен кръг „Стрелец“, народопсихолог, писател, автор на блестяща есеистика събрана в „Зовът на Родината“, „Орнаменти“ и „Живот, истина, творчество“. „Лицето” е писател написал първия документален роман за Априлското въстание в Перущица, но и оригинални произведения като гротесковия роман „Гологаниада“, мемоари за големите ни писатели, много разкази, поезия.
Проф.Костантин Гълъбов през целия си живот отстоява една модерна за времето си, а днес особено актуална, идея – за европеизиране на българската култура чрез съхраняване и развиване на ценното в нея,чрез задълбочаване в  „родното”. Досието„Бухал“ не говори нищо за тази му биография. То го представя като „опозиционно настроен към народната власт. Опозиционер от тия, които не могат да се приобщят.“ „Обектът“ се е „проявил като фашист, който нищо ново не може да научи, а старото не забравя“. Проследени са контактите на Гълъбов с библиотекари, учители, търговци, писатели, учени, политици, общественици, служители в германо-българското дружество и немската гимназия. В списъка попадат известният литературен критик и историк Георги Константинов, писателят Добри Немиров, убитите без съд и присъда журналисти, публицисти и литературни критици – Данаил Крапчев и Йордан Бадев. Неизвестно защо тук е и покойният революционер и кмет на Дупница Крум Чапрашиков. Тук са и министър-председателят и виден български учен Богдан Филов, големият учен – историк Богдан Йоцов, ръководителя на катедрата по история на СУ Александър Бурмов и др. Агентурата, която работи по „Бухал” се ръководи от оперативни работници на ІІ управление на ДС и включва седем секретни сътрудника:

„Професора”, „Каменова”, „Роза”, „Братан”, „Самоилов”, „Владимир” и „Бригита”.

Според „Самоилов” „Бухал“ е казал, че е „краен враг на „понгашите“ – съветите.” Преподавателката в катедрата по немска филология Люба Драмалиева донася на ДС, че „Гълъбов е бил в услуга на фашистката диктатура и продължава да работи по старите начини”. Според нея той „възхвалявал буржоазните немски идеолози, а прогресивните отричал и ги ругаел.”

Поведението на „Бухал” става обект и на „колективни” доноснически „трудове”. Такова е „изложението“ на ръководството на комсомолското дружество при университета, с председател Иван Кожухаров. В клеветническия колектив влизат още „културпросветникът” Васил Василев, „активистът” Георги Милев, председателят на Контролната комисия Делчо Делчев, сътрудничката на в.”Народна младеж” Савка Русева и колкото и да е странно, дори касиерката Димка Костова и завеждащият физкултурния отдел Слави Атанасов. Младите клеветници се възмущават от думите на професора: „Бог е всичко. Смисълът на живота е в приближаването на човека до Бога. Поетът трябва да се стреми към Бога”. Посочват, че в лекциите си специално анализира и представя отношението на писателите към Бога. Така проф. Гълъбов „прокарва попщинат в своите лекции.” За комсомолците  Гълъбов е: „ жива язва в историко-филологическия факултет, която час по-скоро трябва да се отреже.“

Константин Гълъбов като по-чудо избягва разстрела в първите дни след злокобния 9 септември 1944 година. Но това е друга, макар и също важна за националната ни памет история, за която разказвам в монографията „Самотен и достоен“.