Гласът за „патрЕотите” – глас за ИДИЛ!?
Дани СТЕФОВ.
Парадоксално, но факт. Ислямска държава има три „измерения“: Първото, това са районите или установените територии на халифата на черното знаме в Ирак, Сирия и Либия. Второто е влиянието, което радикалните ислямисти и техните клонове, имат и в други „горещи” точки на света– Афганистан, Пакистан, Египет, Северна Африка и дори Малайзия. Третото и най-важно измерение на Ислямска държава, е идеологическото, чието въздействие се реализира чрез проповеди, медии и социални мрежи.
Ислямска държава има и три основни цели:
Първо: да създава разкол и разединение между различни религиозни и етнически общности във всяка европейска държава, като създава условия за глобален сблъсък между християни и мюсюлмани. Така че, когато има ответна реакция от страна на институциите на държавата, от службите за сигурност и от самите граждани, реакция, възприемана от радикалните ислямисти като акт на отмъщение или на омраза към мюсюлманите, това улеснява и допринася за набирането на нови членове и „вълци единаци” в редиците на ислямските терористи. Втората цел е да се създадат проблеми между обществата и правителствата. На това сме свидетели у нас. Вече почти няма европейска държава , в която да няма такива проблеми и респективно да има стабилно управление или правителство. И третата цел: сблъсък между националните правителства на държавите членки на Европейския съюз с администрацията в Брюксел заради „неадекватни“ политики и обявяването им за провалени.
Чрез тези три цели ИДИЛ постига фундаменталната си цел или най-важната от важните, а именно: хората в Европа сами да се откажат от своите християнски ценности, от европейските ценности. Пътят към този „отказ” и постигането му, е големият успех на Ислямска държава. Погрешно е твърдението, че „ИДИЛ изпраща бежанците” в Европа, за да може да внедрява чрез тях терористи. Напротив. Интересът на ИДИЛ е да запази, колкото се може повече хора на контролираните от нея територии, които да захранват нейните „бойни редици” на място. Строежът на преградни стени, както и връщането на бежанците, само правят услуга на терористите, които по този начин могат да разчитат на повече хора на своя земя за радикализиране. И за воюване. Превземането отново на Палмира, поредните терористични атаки в Сирия, в Либия, Ирак, са доказателство за това.
И тук стигаме до същността на проблема: защо, ако се гласува на избори у нас за т.нар.”патрЕоти”, това би означавало по-скоро подкрепа за „Ислямска държава“?
Защото измеренията и целите на нашенските „патрЕоти” и на „терористите” са наглед противоположни, но в действителност съвпадат. Свързва ги езикът на омразата. Както манипулираните идилци изчерпват образованието си с религиозният фанатичен култ, така и достатъчно големи части от феновете на „патрЕотичните“ партии у нас са главно от средите на слабо образованото население и логично преживяват себе си като „унижени и оскърбени“, но същевременно и като „националисти”, „защитници на Отечеството”, с една дума –„патриоти”. Свидетели сме и на идеологическото въздействие, което политици и медии от зоната на „патрЕотизма”, оказват върху голяма част от смачканото от битови проблеми население, чрез различни форми на пропаганда. Популизъм и демагогия са в постоянно действие с цел да се ловят лековерни гласоподаватели. Главното „оръжие” на „патрЕотите” е заиграването със страховете на хората, стресирането им чрез апокалиптични визии за бъдещето.
И докато местни и национални олигарси си разиграват спокойно картите, докато политици си пълнят джобовете, народът трябва да повярва, че за лошият му хал са виновни бежанците, че те са голямата заплаха за България, а не крадците на дребно и мошениците на едро.
Този тип пропаганда напълно съвпада с модела на пропаганда провеждан от ИДИЛ. И там, и тук, пропагандата е насочена срещу САЩ, евреите, успялата западна цивилизация, Разликата е, че нашите „патрЕоти” са фенове на Русия. Но обектът на омразата им е един и същ: европейските ценности, европейският начин и качество на живот, американската демокрация, „чиновниците” в Брюксел, „плановете” на НАТО.
У нас „патрЕотите” иницираха забраната за бурките, подобно на забраните, които ИДИЛ налага за носенето на светски дрехи от нейните „граждани”. Същевременно нашенските „патрЕоти”, които за две години не успяха да представят и един експерт в помощ на трудно формираната управляваща коалиция, а само четяха декларации в парламента за щяло– нещяло (някои от тях издържани в стила на „вдъхновяващите” речи на Багдади и останалите „лидери” на терористите!), със свои гласове на президентските избори положиха президентската институция в нозете на БСП. Вместо да защитят националният интерес на България да продължи успешно като член на Европейския съюз и НАТО, те преследват поредното „сплотяване” и радикализиране на привържениците си в антиевропейска и антинатовска посока. Ако задълбочим сравнението ще стигнем и до факта, че както „лидерите” на ислямистите са били част от „армията и тайните служби” на Садам Хюсеин, така и нашите „патрЕотични” лидери са или бивши членове на комунистическото разузнаване и милицията, или родом от такива семейства – вярна прислуга на бившата комунистическа партия.
Нито България, нито Европа, имат нужда от радикализация на политиката, от извеждане на преден план на „националистическите” доктрини, които, известно е, само през 20 век доведоха до две световни войни и до редица локални конфликти в Европа. Патриотарското радикализиране, наблюдавано у нас през последните години, цели да подмени агресивната някога комунистическа доктрина със също толкова агресивната националистическа идея. Патриотарството се разгръща като епидемия без да се преценява, че това болестно състояние наистина заплашва живота. Ислямистите се радикализират. Трябва ли отговорът на християните да е също радикализация, православен или католически фундаментализъм? И не е ли достатъчно подозрително, че леви, прокомунистически в миналото, среди, днес избират патрЕотичните политически формации?
В Русия явлението стартира напълно програмирано и контролирано от службите за сигурност и привържениците му се афишираха първоначабно като „национални болшевики”(„нацболи”). След това стана държавна политика, а нацболшевизмът бе официално забранен. Но колкото повече се „патрЕотизира” и „национализира” Европа, колкото повече всяка европейска държава извежда на преден план своя национализъм, своето патрЕотарство, толкова повече се изпълват плановете на Ислямска държава. Защото се ражда и в християнска Европа свят на омразата, на отхвърляне на „другия”, на ксенофобия, на етническа и религиозна нетолерантност, на „спор“ със съседа, на търсене на „загубена“ „своя“ територия. Просто рискуваме да заприличаме на тях – на тия, които развяват черното знаме на ненавистта. Но това няма да ни спаси.
И сблъсъкът може да бъде избягнат, ако успеем най-напред да го избегнем вътре в нас. В себе си. Ако успеем да не допуснем „патрЕотичната” омраза да стигне до властта. Да укротим агресията и фанатизмът, които излъчват някои от нашенските „нацболи”. Да предупредим политиците от останалите партии да не се „заиграват” с тях. Защото това е опасна за България игра. Да се опитаме да обясним и все още не е късно, че нашенското „патрЕотарство” става още по-опасно, когато започне да развява и чуждите руски знамена. Тогава то просто мимикрира до национално предателство. Защото преклонението пред руският „патрЕотизъм” е отрицание на всяка мисъл за истински български патриотизъм. Да се „патрЕотизираме” като радикалните ислямисти и същевременно да развеем руски флаг, това е най-прекият път да погубим и държавата, и себе си като народ. А уж…сме „патриоти”!
