Изборите: седем дни и след това

Александър Йорданов.

В началото на кампанията за предстоящите след седмица  президентски избори Бойко Борисов направи изявление, че

очаква на първия тур кандидатът на ГЕРБ Цецка Цачева да бъде на първо място.

Ако ли не: оставка на правителството! Да приемем добрият в случая за Борисов вариант, че на първия тур наистина г-жа Цецка Цачева ще бъде първа. Това показват и социологическите проучвания към момента. Следователно, няма да има оставка на правителството. Но въпросът, който рано или късно ще трябва да си зададем е, какво ще последва на втория тур, особено, ако до него стигне, както ни убеждават същите социологически агенции, кандидатът на БСП Румен Радев. Или още по-ясно казано: какво ли са намислили при такъв вариант участниците в изборния процес: кандидатите и техните гласоподаватели. Нека да потърсим отговор сега, седмица преди първия тур, за да няма след това: не знаехме, не разбрахме, ама защо така.

ПРИ БАЛОТАЖ ЦАЧЕВА – РАДЕВ

е нормално, ако изхождаме от предизборното говорене на кандидатите, гласувалите за Цачева отново да си гласуват за нея. А гласувалите за Радев да гласуват отново за него. Но това не решава въпросът кой ще стане президент. И на Цачева, и на Радев, са им необходими гласовете на тези граждани, които на първия тур са гласували за други кандидати. И президент ще стане най-вероятно този от тях, който вземе повече от тези гласове на втория тур. Изминаха 23 дни от началото на кампанията. Наслушахме се на предизборни речи, видяхме и чухме кандидатите. И можем с голяма степен на увереност да прогнозираме, че поведението на гласоподавателите на кандидатите  не стигнали до балотаж, ще бъде следното:

А. Гражданите  гласували на първи тур за Каракачанов, Калфин, Енчев, Орешарски, Марешки, Ганчев, Димитрова, Миланов, Томов, Колева, Дончева, Галъбинов, Пасков, Маринов, Попов, Рамадан и Банев с МНОГО ВИСОКА СТЕПЕН НА ВЕРОЯТНОСТ ще подкрепят на балотажа РУМЕН РАДЕВ. Защото тяхната логика се движи в достатъчно широк диапазон:  от „трябва да има промяна, а Цачева не е промяната“, до разиграваната от техните кандидати „руска” карта. Диапазон, наистина широк за събиране на гласове,  но и опасно политическо менгеме за България. Защото наглед това са различни кандидати, но всъщност са на един акъл, споделят близки политически позиции. Те и затова помежду си най-често си правят комплименти,а не спорят. Спорът им е или с Цачева, или с кандидата на Реформаторския блок Трайчо Трайков.

Б. Гражданите гласували на първи тур за Трайчо Трайков или за Господин Тонев,  изправени пред варианта  на менгемето БИ ТРЯБВАЛО СЪЩО С ВИСОКА СТЕПЕН НА ВЕРОЯТНОСТ да подкрепят на балотажа ЦЕЦКА ЦАЧЕВА. Но не съм убеден, че и степента, а и мотивираността, а и количеството,  гласоподаватели ще са достатъчни, за да  гарантират те успеха на кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева. Отсега можем да кажем, че като обща бройка гласувалите за Трайков или Тонев ще бъдат по-малко от гласувалите на първи тур за Каракачанов, Калфин, Енчев, Орешарски, Марешки, Ганчев, Димитрова, Миланов, Томов, Колева, Дончева, Галъбинов, Пасков, Маринов, Попов, Рамадан и Банев. И явно техните гласове няма да стигнат за победа на Цачева. От което следва, че ГЕРБ би трябвало да разчита на гласовете на тези граждани, които се колебаят и  които не са гласували на първи тур. Но въпросът е дали ще го направят, защото мнозина от тях гледат на  кандидатите на ГЕРБ и БСП като на…”един дол дренки”, като на „статукво“. И не съм виновен аз, че казвам това, а че с политическото си поведение и ГЕРБ, и БСП са внушили такива мисли сред достатъчно широк кръг граждани, които именно поради такива мисли не отиват да гласуват. Нито на първи, нито на втори тур. Има и още по-крайни мнения: че става дума за партии-близнаци, макар и вапцани с различна политическа боя (членове и симпатизанти на ДСБ, а и не само на ДСБ, са убедени в това!). В живота с близнаците не е така, но в политиката се случва уж партиите да се различни, че дори и противници, а гражданите да ги възприемат чрез формулата: и тия, и ония…все тая.

Ако са верни към днешна дата социологическите прогнози и ако горните разсъждения са логични, и като такива – близки до истината, балотажът ще направи президент на България Румен Радев. Не казвам нещо, което да не е известно на Бойко Борисов. Мисля, че точно този успех на Радев допуска и дори е  предвидил, той, след като обвърза оставката на правителството не с резултатът на балотажа, а с резултата на първия тур на изборите. Лидерът на ГЕРБ и премиер на страната, не изключва следователно, че на балотаж шансовете за победа ще бъдат на страната на този кандидат, за когото ще гласуват гласоподавателите на кандидатите от група А. И вероятно няма нищо против да продължи да управлява и при президент Радев, след като постави условието за оставка на кабинета да важи за резултата от първия, а не за резултата от втория тур на президентските избори.

А СЕГА ДА ПОГЛЕДНЕМ ОЩЕ ПО-ДАЛЕЧ.

Ако Радев стане президент той ще бъде удобното „оправдание” за наблюдаваното и в момента залитане на българската политика в посока на руските интереси за дестабилизация на региона и на ЕС, както и за прокарването на стари и нови руски енергийни проекти в България. Една такава „комбинация“: Радев–президент, а Борисов–премиер, несъмнено ще отслаби позициите на България в ЕС и НАТО, ще ни превърне в  разцентрован,  зле „балансиран“, партньор. По принцип идеята, че след като сме си у дома – в ЕС и НАТО, трябва да балансираме спрямо някакъв чужд дом, какъвто е Русия за нас, е глупава идея. Но със сигурност точно такъв вариант: президент –Радев и премиер – Борисов, устройва и олигархичното политическо задкулисие, и до голяма степен, и гласоподавателите на кандидатите от група А? Какво би трябвало да направи в такава ситуация партията на „гражданите за европейско развитие  на България” позната като ГЕРБ? Да „балансира”, за да запази  властта с цената на реверанси към „победителите”? Или да търси бърз реванш? Но второто би означавало Борисов да подаде оставка след такъв резултат на балотажа и да открие път към предсрочни парламентарни избори, защото е наясно, че изборът на Радев за президент проблематизира успешния европейски и натовски път на България. Още повече, че в рамките на новия президентски  мандат ще трябва да се вземат изключително важни решения за националната ни сигурност – усилване на югоизточния фланг на НАТО, затвърдяване на позицията срещу руската агресия в Украйна и ограничаване на руската подкрепа за сирийския диктатор Башар Асад. Ще трябва в парламента да се ратифицира споразумението за свободна търговия ЕС-Канада, а вероятно ще възникнат непредвидими днес предизвикателства пред които България ще трябва да отстоява категорично своя евроатлантически избор и солидарност. Защото не трябва да се забравяме, че границата на ЕС и НАТО е нашето Черно море и ние охранявайки себе си, охраняваме и Европа, и НАТО. А и Европа и НАТО всъщност охраняват нас. От кого? Вече и децата знаят. От тези на които все не им стига територията. И все в чуждото, окото им е хвърлено.

Единствено силно и ангажирано гласуване на първи тур за кандидатът на Реформаторския блок Трайчо Трайков  може да обезмисли така описания сценарий. 

Но за целта е необходимо българските граждани, които по никакъв начин не биха направили компромис с евроатлантическото членство на България, още на първия тур да подкрепят Трайков. И, разбира се, Борисов да осъзнае, че е важен не първия, а вторият тур на изборите. Защото тогава, поне според социологията, ще се избере новият български президент. А това означава, че българският премиер би трябвало много, много да желае провал на Радев още на първия тур и успех на Трайков на същия този първи тур. За да се стигне до

  БАЛОТАЖ ЦАЧЕВА–ТРАЙКОВ

– единствено при който в шах ще бъдат поставени всички гласували на първи тур за кандидатите от група А. И те ще трябва да решат: ГЕРБ ли стои по-близо до техните политически  възгледи или Реформаторският блок. Но това отваря други въпроси и други дилеми, за които няма вече място на тази страница.