НЕУДОБНИ ДУМИ

Александър Йорданов 

Неудобни думи! Неудобни, защото има много площади на революцията. Но не се сещам за площад на еволюцията. А човешкият живот е еволюция. Вероятно затова и дясномислещите хора са консерватори по душа. Революционността стана политическа значка за левите. Още през 30-те години един от основателите на италианската комунистическа партия Антонио Грамши прокламира идеята, че модерните интелектуалци не трябва да се задоволяват да произвеждат само разговори и диалози, но и да участват пряко в организацията на социалните практики.

Преди половин век грамшизма завладя европейските интелектуалци.

Днес мнозина си представят дори демокрацията като перманентна революция. Спор няма – идеята е хубава, но и жестока спрямо хората, чийто живот трябва да протече в постоянна промяна и нестаналост.

Българинът никога не се е хвърлял урбулешката, в каквото и да е.  Умът и мярата са наша народностна същност. Ние сме умерени. Затова при нас между мисленето и действието често има времева пропаст. А тези, които искат да я прескочат веднага, са „лудите глави”, революционерите.

Конституцията след дълго умуване бе променена. И то така, че остана още да се променя. Променена бе еволюционно.

Министърът, който искаше това да стане революционно, хвърли революционно оставка. Лидер на партия заедно с неколцина другари, революционно мина в опозиция. Създаде се революционно настроение. Революционно настроени граждани излязоха на протест. Дори професионално консервативните съдии запротестираха. И всичко е много хубаво, красиво, революционно. Но дали е дясно и доколко е премислено дълбоко? Може ли десен политик да е едновременно на власт и в опозиция? Може ли десен политик да е против всички? Не беше ли дясното това, което по правило обединява, изгражда мостове, разширява, стабилизира и реформира? А лявото не беше ли това, което разцепва, фракционира, руши, но с мерак за изграждане, който много често остава гол мерак. Не бяха ли комунистите майсторите на тази лъжа: как всичко ще разрушат и нов свят ще изградят. Но стига с теориите.

Ако ДСБ продължи революционното си поведение би трябвало да очакваме

депутатите им да напуснат парламента.

Това предполага продължението на революцията. Съчетаването на „коалиционен партньор“ на правителството и опозиция е твърде елементарна политическа хитрост. Да бъдеш едновременно на власт и в опозиция, е по-скоро ориенталска, отколкото европейска, позиция. Кое би било достойното поведение в случая?  Ясен избор – революция или еволюция.

Депутатите от ДСБ не са в състояние сами да свалят сегашното правителство чрез гласуване. Следователно ще трябва да гласуват срещу кабинета заедно с депутатите от ДПС, БСП и Атака. Или да бъдат революционери „въздържатели”,  да влизат за едно и да излизат за друго от пленарната зала, за да не ги обвинят, че гласуват заедно с опозицията. Ще трябва да поискат поне един вот на недоверие. Но това предродилно състояние, както би казал другарят Ленин, дълго не може да продължи. Раждане трябва да има.

Следователно ни чака през новата година политическа дестабилизация.

Тя  идеално ще се впише в други, но също революционни сценарии, за дестабилизация на страните от Европейския съюз. Чувам възраженията: „целта оправдава средствата“. Но засега целта остава неизвестна. Защото излизането в опозицията не е цел, а средство.  А и след всяка революция рано или късно има избори. Демократи за силна България искат да заемат отрано удобна стартова позиция за бъдещите избори. За тях няма значение, че заедно с ГЕРБ и други партии от Реформаторския блок са заедно в Европейската народна партия. Революцията, сякаш ни казват от ДСБ, може да стане и в семейството. Впрочем у нас всички опити за десни революции са водили до жестоко разчистване на сметки в дясното семейство. Затова и десните хора изгледаха прехода отстрани. И докато си изясняваха революционно отношенията, оставиха други да управляват. За 26 години преход т.нар.“ стара десница“ управлява само 5 години. Сега кара шестата. И отново е пред познатата дилема  – да участва в управлението и променя еволюционно страната или да бъде опозиция и да чака своя звезден революционен час, когато ще вземе цялата власт. Отговорът ще даде народопсихологията ни.