Александър Йорданов.

В неделя министър-председателят на Канада Джъстин Трюдо и лидерите на Европейския съюз подписаха всеобхватното икономическо и търговско споразумение (СЕТА), подготвяно в продължение на седем години. Противниците на ЕС, на сътрудничеството на Европа с Канада и със САЩ, пиха студена вода. Главният им аргумент бе „загрижеността“ за българските „производители“ и за „заливането“ ни с ГМО храни. Този смешен плач има елементарен отговор. И този отговор е отдавна известен.
По данни на ООН Канада e в челната десетка на света по средна продължителност на живота – 82 години. България е на 87 място със средна продължителност от 72 години и на това място сме другари с Колумбия, Никарагуа, Саудитска Арабия и Йордания. Единственото ни утешение е, че Русия е далеч, далеч зад нас – на 137 място и почти на космическо от Канада. И разликата идва не само от здравеопазването.
Явно канадците се хранят по-здравословно, с по-чисти продукти, дишат по-чист въздух и пият по-чиста вода от нас,
след като живеят средно 10 години повече от нас. Впрочем в Канада няма рекламна агитация, че в кренвиршите може да има и месо. Те просто са с месо. Такава „радостна” реклама има само у нас. Както и само у нас има сирене без капчица мляко. Наскоро ни го съобщиха. Затова и всякакви твърдения от типа как канадците ще ни залеят с ГМО храни намирам за глупава и смешна пропаганда.
Логично е държавите, които споделят общи демократични ценности и взаимно гарантират своята сигурност, да разширяват и задълбочават икономическото и търговското сътрудничество помежду си като ликвидират митата на все повече и повече стоки. Така сега българските производители на селскостопанска продукция, както и тези от хранително-вкусовата и преработвателната индустрия, ще получат безмитен достъп до един 30 милионен нов пазар. И да не забравяме, че в Канада живеят и над 150 000 наши сънародници. Затова и ще напомня,че реално пазар има там, където хората имат пари да пазаруват и да търсят качествената стока. Ако нашите производители, но не и тези с „кренвиршите от месо”, твърдят, че нашите стоки са качествени, то не трябва да се съмняваме, че канадските граждани имат пари да ги купуват. И ще ги купуват. Нещо, което не мога да кажа, за съжаление, за руските граждани, които освен че не са платежоспособни като канадските, но и търпят своеволията на своите управници, които от четвърт век налагат тежки и непосилни мита на българските стоки, принуждавайки наши производители да продават на руския пазар продукцията си на безценица. Канада ни дава обратният на руския пример и възможност. И ако искаме да не политизираме икономиката и търговията би трябвало да сме доволни от две неща: първото е, че сме членове на Европейския съюз и второто, че този наш Съюз подписа с Канада СЕТА.
Цялото споразумение е близо 1600 страници
и несъмнено е важно за цялото европейско икономическо пространство, част от което сме и ние. С отпадането на митата суровините от Канада ще поевтинеят – това са горива, метали, включително и ядрено гориво, което е важно и за нас. Защото руският монопол ще бъде нарушен – нещо, което е в български национален интерес. А след като падат цените на основни суровини, ще падат и цените на стоките, които се внасят и произвеждат у нас. Или на тези, които ще изнасяме за ЕС и Канада. Икономистът Красен Станчев в този смисъл правилно отбелязва, че ще се получи елементарен ефект, а именно:
„когато търгуваш с по-богати, по-бедните стават по-богати. Тогава, когато бедните търгуват с по-бедни, те стават още по-бедни.”
Това ние си го знаем от дълголетните търговски отношения с бедната Русия и с бедните „народно-демократични държави”, включително от времето, когато турското кафе у нас бе „виетнамско”.
Българското правителство също постигна своята цел:след една година ще отпаднат визите за Канада за българските граждани.
След отпадането на визите, а след тях и на ограниченията за работа, възможно е хиляди българи да си стегнат куфарите за Канада. И не само защото след СЕТА българските стоки вече ще ги има и в Канада, а защото заплащането на труда в Канада още дълго време ще продължи да бъде по-добро от това в България. В света на глобалните интереси отделният човек също има своя глобален интерес: да живее при по-висок стандарт и по-дълголетно. А щом това го могат канадските граждани не е лошо и българските да се поучат от тях как са го постигнали. А когато дойде денят на обратното движение – да започнат българите да се връщат у дома от Западна Европа, от САЩ и Канада, това ще означава, че България вече се е „оправила“, че у нас вече управляват честни и некорумпирани, загрижени за националния просперитет, политици. Но засега не се очертава такава тенденция и логично: няма завръщане.
Противниците на СЕТА твърдят, че до съдилищата, които ще бъдат създадени за неговото регулиране, достъп ще имат само големите компании.
Това е поредното манипулативно „опасение“. Защото именно ние, българите, сме безмълвни свидетели как една голяма руска компания осъди България и ще плащаме заради задкулисните игри с Русия на част от политиците ни. СЕТА дава възможност на чуждестранни корпорации да съдят държави пред арбитражни съдилища, ако търпят загуби поради факта, че държавата е нарушила задълженията си за недискриминационно третиране (чл. 3, ал. 156f от Споразумението) или не е осигурила гарантирана защита на инвестициите. И това не е нещо ново. Статистиката сочи, че само през 2012 г. има 514 такива случаи в САЩ, Холандия, Великобритания и Германия. Сега вече това право на компаниите става трансатлантическо и такава, както я определят– висша степен на паралелно правосъдие, е наистина нещо ново. Но във всички случаи този член е и като юзда пред онези правителства, които не управляват справедливо и „играят” задкулисно с едни срещу други компании. А това в нашия 26 годишен преход сме го наблюдавали многократно. Както при приватизацията, така и след това.
Всяко споразумение, което прехвърля Атлантика и свързва Европа със САЩ и Канада, разширява територията на свободата на гражданите.
Те стават част от пространство, което справедливо канадския премиер Джъстин Трюдо определи като „учтиво”. То е същото пространство, което помогна на страните от Западна Европа да се възстановят след Втората световна война и да постигнат качество на живота, за каквото ние само можехме да мечтаем в окупационната зона на съветския комунизъм.