Театрото „преврат“ в Турция

 Васил Данов, Специално за „Век 21 прес”

Театралният“преврат“ в Турция бе разигран по всички правила на драматичното изкуство. Затова честито! Всенародно тържество, поздравления от световни лидери, мир и благодат. Даже арестуваните превратаджии се радват, че още са живи. Подобно лицемерие ми идва в повече. Защото съм виждал вече подобно „ликуване“: През август 1991 г. в Москва , след неуспешния опит за преврат на съветските политически мумии от ГКЧП (Държавният комитет за извънредно положение), които се опитаха да свалят   президента на СССР Михаил Горбачов.

Техните нескопосни действия, жалкият финал  на пуча и помилването на „превратаджиите“,  дадоха основания на наблюдателите да смятат, че съветския лидер Михаил Горбачов сам е  инсценирал преврата или се е правил на разсеян, след като е разбрал за подготовката му.  По-късно се разбра, че големият победител от неосъществения пуч е руският президент Борис Елцин, който, нещо неестествено за типична комунистическа номенклатура,  без страх се изтъпани върху бронираните машини, държа речи, изкара московчани по улиците и публично детронира главния си съперник за (пост)съветската власт. Така КГБ-то на Елцин изигра КГБ-то на Горбачов.

Подобен спенарий извъртя и бъдещият халиф на новата Ислямска република Турция, засега само Н. Пр. Реджеб Таийп Ердоган.

Фактите:

1. Превратът започва, без да са арестувани (неутрализирани) държавният глава, премиерът, министри, ключови фигури от армията и специалните сили, които не са сред заговорниците. Къде са се учили да правят преврати тези хора?
2. Армията уж окупира летището в Истанбул, но не пое контрол над него. Позволи на президента Ердоган да кацне на него и да даде пресконференция. Бомбардиран е бил хотелът му, след като… Ердоган го е напуснал. Върху президентския дворец са хвърлени осем бомби, без да пострада дори една керемида. По същия начин бе „бомбардирана” вилата на Михаил Горбачов в Крим през 1991 г.
3. Театрално „превратаджиите“ изкарват 5-6 танка по мостовете и улиците на Истанбул, които след юруш (атака) от привържениците на Ердоган се предават.
4. Не са прекъснати комуникациите на правителството, на полицията и на силите, останали верни на Ердоган.
5. Сред самите заговорници няма единство. Част от армията не е обхваната от заговора, което позволява на отделни командири да изчакат събитията и да се присъединят към победителите.
6. Всъщност превратът е потушен от Специалните сили на армията и от полицията, която при други обстоятелства не би посмяла да се мотае в краката на командири, боравещи с тежки оръжия и авиация.
7. Каза си думата разединението, заложено от Ердоган от 2007 г. насам в редиците на турските въоръжени сили. След като в Конституцията бе зачеркнат основополагащият член, записан от Ататюрк, че Въоръжените сили са гарант за светския характер на държавата, надправителственият и надпартийният авторитет на армията падна. Ердоган предизвика два тежки съдебни процеса, на които 575 генерали и офицери бяха пратени в затвора за продължителни срокове. Някои получиха доживотни присъди. Да, Конституционният съд отмени несправедливите, изсмукани от пръсти присъди, но през тези години турският президент подреди на възлови длъжности удобни генерали, адмирали и жандармерийски началници.
8. САМОДОВОЛНОТО И УВЕРЕНО ПОВЕДЕНИЕ НА ЕРДОГАН говори за предизвестената обреченост на преврата. Той едва ли би действал така, ако метежът го бе заварил неподготвен. Вероятно е бил известен и чрез агенти е подавал фалшиви сигнали на заговорниците, за да ги „изпържи” в сюблимния момент. Не му е за първи път. Няколко атентата през минали години издаваха почерка на турските тайни служби и дойдоха в най-удобния момент, когато партията на Ердоган се опитваше да пренапише Конституцията и да се справи с кюрдската съпротива.

(По същия начин действа и комунистическото   контраразузнаване в България през 1945-1949 г., когато са монтирани фалшиви процеси срещу „фашистки” и „царски” офицери от организациите „Цар Крум” и „Неутрален офицер”. Тогавашният началник на РО-2 (бъдещето ВКР) генерал Иван Врачев по-късно споделя: „Нямаше никакъв „Цар Крум” или „Неутрален офицер”. Аз ги измислих, за да се справим с царските офицери”. Нищо ново под слънцето.)

9. Първите ходове на властта говорят за предварително подготвена чистка не само сред офицерския състав, а в цялата държавна машина: сред първите уволнени са… 3 000 съдии и прокурори. За военните командири е ясно. Особено красноречиво е признанието, изтръгнало се от ликуващата уста на „спасителя” Ердоган: „Тази бунт е дар божий, защото ни дава възможност да прочистим армията!”.
10. Победителят взима всичко. Вече няма прегради за промени в Конституцията  в посока  „демократична” метаморфоза на Турция в президентска република. С избираем „султан“. Преизбиран през 6-7 години като руския си колега Владимир Путин. Името на турския „Путин“ е известно. Стохилядни тълпи го скандират денонощно.
11. Остава му само да се избави от сянката на Мустафа Кемал Ататюрк. Вижда се от самолет, че под портрета на Мустафа Кемал Ататюрк, днешният турски президент  руши държавната конструкция, завещана от Бащата на турците. На мнозина генерали и старши офицери това не се харесва.
12. Пътьом (бай дъ уей) Ердоган се опитва да се разправи с бившия си ортак и сегашен смъртен идеологически враг Фетхуллах Гюлен. Каквото и да стане в Турция, Ердоган обвинява Гюлен. Както някога Сталин е имал комплекс и и за всичко обвинява Лев Троцки, който го е превъзхождал като теоретик, писател и организатор. И му праща убийци чак в Мексико.

Реджеб Тайип Ердоган рекетира и САЩ: „Или екстрадирате Гювен, или Турция къса достлука и базата в Инджирлик…” Това е типичната за всеки диктатор игра „ва   банк“.

13. Всъщност разкритията за корупция и недемократични методи при управлението на Ердоган се дължат на Фетхулах Гювен и на негови привърженици. Те доказаха шуробаджанащината на президента: неговият зен и роднини  заемат министерски и други висши държавни длъжности. Като в наследствен халифат.

Погледнете снимката на арестувания адмирал. Доколкото разбирам, това е командващият миночистачните сили на турския военен флот. Спокоен, културен човек. Какво ли е прегрешил спрямо родината си? Готвил е подчинените да търсят и да обезвреждат морски мини. Сигурно е бил против ислямизацията на страната и се е заявил като последовател на Ататюрк. Дали ще го екзекутират за подобни „престъпления”?

Специалното участие на Запада

То заслужава „Златна малинка”. Награда за актьорско, режисьорско и творческо бездарие. Поне 20 години от трибуни, в доклади, статии и служебни съвещания слушам цитати от Джон Лок и Монтескьо до Кисинджър и Бжежински, че „военните трябва да си стоят в казармите и да оставят политическата власт на демократично избрани политици”. Чудесно! Част от турските колеги повярваха на тази абстрактна мантра, нямаща нищо общо с КОНКРЕТНАТА историческа съдба на турския народ, с традициите на турската армия и с манталитета на обикновения турчин. Свидетел съм на опити на български генерали да обяснят на колеги от НАТО, че докато демократичните традиции не пуснат вековни корени в турската действителност, премахването на военните гаранции за светския характер на държавата е прибързано и опасно. Ако не друг, поне ние помним османския ятаган. Не би. В Брюксел каканижеха едно и също, докато не помогнаха на ислямистите да се разправят със светски настроените турски офицери, завършили американски и западноевропейски военни академии. Докато не им забраниха да се показват от казармите, за да не пречат на „демократично избрани” ислямисти.

От 1980 до 2005 г. в Истанбул не можеше да се срещне нито една забулена жена. Туркините се обличаха като всички европейки. „Демократично избраните” аятоласи превърнаха турските жени в маскирани плашила и върнаха общественото съзнание в 19-и век. Със специалното участие на демагози от Брюксел и Вашингтон. Но да се надяваме, че семената, посяти от Ататюрк, не са унищожени. Само преди година-две в Турция имаше мощно изригване на антиислямистки, проевропейски и светски сили. Кюрдите също няма да сложат лесно глави.  Кемалистите все още не носят чалми. Макар и едва тлееща, все още има надежда за светска, европейска, неислямистка Турция. Наш добър съсед, приятел и мощен съюзник. Затова и ми се струва, че истинският преврат срещу Ердоган тепърва предстои. В противен случай – горко ни.

          За автора:   О.р. капитан I ранг Васил Данов е член на УС и Директор „Връзки с обществеността”на Съюза на офицерите от резерва „Атлантик“.