Европа винаги е била за Русия една мечта

Александър Йорданов 

Руска поговорка казва: както посрещнеш нова година, така ще бъде и през цялата година. Но удивителните криволици на руската външна политика през последните години – от „присъединяването” на Крим до военната операция в Сирия, не позволяват тази мъдрост да се разпростре върху цялата страна. Това пише на връх Нова година руското издание Газета.ru. И допълва, че е  трудно дори да се предположи, какво могат да измислят  руските държавни ръководители през новата година и как ще им отговорят техните „западни партньори”. Тоталната политизация на живота не отминава дори децата в Русия.  И това не е култ към личността, а по-скоро общонационална игра на „велика държава”.

„Когато преди няколко години ни показваха как амариканските военни посрещат Рождество в далечен Ирак  ние дори и не можехме да помислим, че много скоро и нашите деца ще посрещат Нова година в подобни  държави и ще ги показват по телевизията. В това, че войната в Близкия изток все не свършва нашата официална пропаганда дълго време виждаше „американски игри”. Но и ние решихме да поиграем.  Войната стана наше политическо ежедневие и ето, нашите елхи сега стоят новогодишно до сирийските палми.”

Какво да очаква Русия?

„Само за няколко есенни месеца – пише Газета.ru, Турция, която смятахме едва ли не за основен потенциален съюзник на прага на Европа и Азия, се превърна във враг по-голям от Украйна и САЩ. През последната седмица напрежението малко спадна, но признаци за деескалация все още няма.”

Проблемите на Русия  с Турция ще нарастват през 2016 г. Защото Турция ще продължи да възприема руската сирийска операция като вмешателство в зоната на нейните стратегически интереси, „както ние възприемаме появата на западни сили в близост до нашите граници” :

„Да ни помири може само прославутият проект „Турски поток”. Но проблема е, че системата на властта и в двете държави – и у нас и в Турция, е сходна особено в използването на твърда външнополитическа реторика за укрепване на своето положение вътре в страната.  А това означава, че ново стълкновение може да се случи във всеки един момент.”  

А точно в този момент – пише Газета.ru,  е напомнила за себе си и Украйна. И официално вече е признато, че реализацията на вторите мински договорености се отлага като нито една от страните сериозно не вярва, че те ще влязат действително в сила. Защото „за всички Донбас стана разменна монета в някакви собствени игри. За Русия и за Запада – повод за изясняване на геополитически отношения.  За Киев – универсално обяснение, защо не се случват обещаните на Майдана реформи.”

Нито една от тези игри няма да завърши  в близко време, прогнозират от изданието.  А това означава, че мирен живот в Донбас още дълго няма да има. И най-голямата опасност е, че повод за ново взривяване на ситуацията могат да станат действията на слабо контролирани групи.

Най-важното е, твърди Газета.ru,  че:

„държавата ни, по всичко изглежда побесня: Използването на военни методи за решаване на конфликти вече не я плаши и от това са готови да се възползват, както съюзниците ни, така и противниците ни.”

Едните, защото търсят помощ. А другите – с надежда да докарат до изтощение Русия.

И всичко това ще се случва на фона на далеч не най-благоприятните прогнози за цените на петрола от които директно зависи състоянието на руската икономика. Бюджетът на Саудитска Арабия е съставен с отчитане на „много ниски цени” на петрола –  средна цена от 29 щ.д. за барел. В същото време руското правителство продължава да разчита на цена от 50 щ.д. за барел. Цената в момента е достигнала, както шегобийците се майтапят, „нормалната температура на човешкото тяло – 36 щ.д. и няма намерение да се покачва.”

„Какво ще правим при такава цена на петрола и курса на долара, който очевидно е, че ще прехвърли 80-90 рубли?”

–  се питат от руското издание. И отговарят:

„Президентът обеща да отговори на санкциите и на  неблагоприятната конюктура с даване на повече свобода за предприемачеството.  Но  засега виждаме само  ожесточени мерки за валутно регулиране и отказ от индексациите на работещите пенсионери и разширяване на територията на платените паркоместа в столицата.  С други думи, въпреки обещанията, властта се стреми да компенсира издръжката на държавата чрез бръкване в джоба на населението.  И няма никакви основания, които да ни карат да се надяваме, че ще има принципно изменение на тази политика през настъпващата година.”

Резултатът може да бъде само един – протестните настроения, усещане за почти постоянно напрежение: акцията на шофьорите от товарния транспорт, граждански митинги срещу платеното паркиране, протести на лекари и учители.

През септември в Русия ще има парламентарни избори, а това означава, че „политическата борба ще се изостри”.  При това с отчитане на сериозния риск, че новата година може да бъде помрачена от нови терористични акции: ислямистите пределно ясно заявиха, че  вече смятат Русия за свой главен враг, а това означава, че за властите това ще е възможност още повече да „затегнат гайките”. Но дали имат затова достатъчно административен ресурс?

Благодарение на членството си в Европейския съюз и НАТО днес България има далеч по-малко проблеми, отколкото нейният някогашен вседържател  – Русия.

Българските граждани имат много по-голяма свобода, а страната – по-добри перспективи за развитие: стабилна национална валута, свободно движение на хора, стоки и капитали в огромното европейско пространство, стабилно европейско финансиране, добър инвестиционен климат, сигурни натовски граници, а и доходите на населението макар и бавно растат. Това са резултати, за които руските граждани само могат да мечтаят през новата 2016 година. Но нека да мечтаят. Европа винаги е била за Русия една мечта.