За смисъла от един проТЕСТ на властта
Иван Сотиров
Имаше много гласове, че на посещението на „Нощните вълци“, които всъщност са пуделите на Путин, не трябва да се обръща внимание. Дори имаше мнения, че с протестите се прави реклама на тази акция и така се помага да се заглуши посещението на украинския президент Порошенко. Посещението на президента на Украйна така или иначе щеше да бъде заглушено при тази угодна на Кремъл политическа и медийна среда. Разбира се, че не е сериозно човек да се занимава с тридесетина застаряващи комсомолци, които са организирани в циркова трупа на един диктатор. Дори бих казал, че посланието на Путин, което разнасят неговите hells angels, развявайки съветското знаме в източноевропейските столици, има полезен отрезвяващ ефект.
Мотористите на Путин дойдоха, за да ни напомнят за танкистите на Сталин, които прегазиха независимостта на народите от Източна Европа и смазаха съдбите на три поколения, на стотици милиони европейци.
Винаги съм мислил, че ако САЩ имаха план да унищожат Русия то той се нарича Путин. Сега мисля, че най-успешната операция на ЦРУ да противодействат на руската хибридна война е това турне на „Нощните вълци“. Да пуснеш тези мутирали сталинисти да размахват символите на съветския терор под носа на поляците, немците, чехите, унгарците, румънците и на нас българите, е
диагноза за пълната неадекватност на режима в Кремъл.
От тази гледна точка протестът срещу посещението на тези живи артефакти на една мъртва империя, намирисващи на екскрементите от нейното разложение, изглежда като посещение на археологическа експозиция.
Какъв беше смисълът от протеста или защо аз лично участвах в него.
За мен това не беше само протест срещу поредната кремълска провокация против страната ни, а основно срещу сервилното посрещане, което им оказа продажната рублофилска пасмина при любезното съдействие на властта в България. Около триста души се оказаха достатъчно да провалят сценария за радостно и безпроблемно посрещане на имперските емисари. Властта и обслужващите я национални медии не можаха да покажат всенародна любов към московските началници и не се справиха с теста, който им беше спуснат от Кремъл.
Няколко смутени дечица с различни носии и хляб и сол в ръцете стояха като случайно попаднали в центъра на полицейска акция за разчистване на площада от мутри.
Поне така изглеждаше преобладаващата част от посрещачите. Морето от полицаи и типове с криминален дизайн се разнообразяваше от Йоло Денев и няколко червени другарки. Мнозинството от посрещачите на перманентните „освободители“, не само напомняха за онези изроди, които избиха цвета на българската нация в комунистическите лагери по поръчение от Москва, но те проявяваха готовност и желание да убиват враговете веднага, на улицата, трудно възпирани от полицията. Тези озверели типове нямаха търпение да дочакат възстановяването на концентрационните лагери от съветско време, в чието завръщане те горещо вярват.
Човек можеше да остане с впечатление, че е попаднал на мутренски събор от началото на 90-те години.
Дори само обстоятелството, че предания на Москва наш Синод не допусна в храма да има служба за кремълските hellsangelsе повод участващите в протеста да сме горди, че сме изпълнили гражданския си и християнски дълг. Полицаите в и пред храма трябваше да осигурят краткотрайното проникване на „Нощните вълци“ през страничния вход на църквата, след което брокерите на съветското величие се изнесоха понесени към ада от империалистическите им мотори.
Про-ТЕСТА беше про-български тест, който потвърди тъжната истина, че натовска България се управлява от русофилска олигархия, която усвоява европейските финанси.
Тестът показа, че в българския парламент вече няма нито една откровено проевропейска и пронатовска партия. Призивът на общинските съветници от Реформаторския блок до кмета на София да не се допуска шествието на „Нощните вълци“ в града, както и присъствието на трима съветника от СДС и ДСБ на протеста – на фона на отсъствието на лидерите и депутатите от партиите, които се заявяват за десни и европейски, беше нещо като последни конвулсии на издъхващата десница. На протеста срещу кремълските провокатори и борци срещу „вредните западни влияния“ нямаше и тридесетина протестиращи, които да членуват в управляващите десни партиите, въпреки многочислените им армии от храненици бозаещи евросредства и заемащи позиции в държавните, общинските, европейските и натовските институции. Явно у нас допуска до такива позиции е свързан с добро отношение към Москва. Вчера в „Панорама“ вицепремиерът Дончев резонираше с агент Гоце на вълните на заветната руска тръба, която трябва да мине през Черно море. Изобщо руският резонанс между АБВ и ГЕРБ не се отслаби след преминаването на АБВ в опозиция, а напротив усили се с новото ръководство на БСП. След рестартирането на Пакта Ердоган – Путин този резонанс вероятно ще се засили и с нов резонанс на двете крила на ДПС. Единствено АТАКА е изпаднала в дисонанс след като нейният „фюрер“ беше ударен от придружителя на „Нощните вълци“ и днес в смирение чака опрощение. Тази парламентарна хармония не е смущавана, а напротив тя се подчертава от хармоничните действия на РБ, които са поставени в ролята на полезния идиот. Външният министър Митов беше пратен от премиера да съобщи тържествено на Лавров, че България няма собствена позиция по въпроса за енергийните проекти. Като че ли има някой, който още да се съмнява в това. Това по-скоро звучи като покана – натиснете вашите шрьодеровци в ЕС, ако те направят компромис с националните интереси на България – ние сме готови!
Именно, заради всичко това, вчера аз отидох да протестирам не просто срещу кремълските провокации, а най-вече срещу страха на българския управляващ политически елит от Москва.
Очевидно е, че днес България не се управлява от смели лидери, а от техните страхове. Когато такива лидери нямат страх от Господ и от народа, тях ги води страха от големите началници отвън. Ако вчера на площада бяха излезли не 300, а 30 000 души можеше да си върнем властта от чуждите началници върху управлението на страната. Засега само предотвратихме една акция и показахме, че в България все още има съпротива.
Тази грозна провокация на Путин (с извинение) срещу Източна Европа очевидно има за цел да тества търпението на нормалните новоосвободени от фашизма и комунизма народи.
Тук искам да отворя една скоба.
Комунизмът е значително по-човеконенавистно и изродено садистично проявление на най-долните човешки страсти от фашизма!
Това е посочено вече многократно от различни автори – историци и политолози (вкл. и нашият Желю Желев, лека му пръст).
Чест прави на българския екс-евродепутат Лъчезар Тошев, който години наред се бора в Съвета на Европа за приемане на декларация, която да обявява комунизма за престъпно управление и забранява носенето и показването на комунистически символи, лозунги и музикални изпълнения.
За съжаление, решенията на СЕ нямат задължителен характер за страните-членки, което позволява на повредени в съзнанието си индивиди или пък на неграмотни елементи да поставят сърп и чук, Ленин или Че Гевара на свои обекти или продукти.
Толерирането на подобни прояви е в неразбираем контраст с нетърпимостта към фазиските символи и образи. Не ми е известно заведение или магазин да носят имема като Хитлер, Гьобелс или Гьоринг или да имат в логото си свастики.
Тази къса памет на европейските народи, особено източноевропейските е опасна!
Не бива да се допуска толерантност към подобни прояви, защото скоро може да си спомним опези сцени и реплики от гениалния филм на Боб Фос „Кабаре“, в които героят – германец се опитва да убеди приятеля си – американец, че фашистките сборища, маршове и песни са само единични явления на заблудени младежи и държавата бързо и лесно ще се справи с тях.
Сега, 83 години по-късно, всички горчиво знаем дали се справи!
Врьщам се на първата си мисъл: провокациите на Путин.
Грузия 20хх, Крим (Украина) 2015 г и досега, Сирия 2016 …
Искаме ли да се наредим в списъка на наказаните за лошо поведение (членуване в НАТО и участие в нейни учения и операции, участие в ембаргови и възпиращи акции на свободния свят срущу агресиите на Русия и т.п.)?
Аз лично искам!
Това е единствено достойното и исторически правилно поведение!
жалко е но сме малцинство , това са фактите и трябва да ги приемем, това не означава да спрем да се борим а реално да оценим ситуацията
единствената причина да сме все още в ЕС е възможноста да бъдат лапани еврофондове от мафията