ПАМЕТ: Урокът на Маргарет Тачър

Александър Йорданов. 

29 май 1985 година завинаги остава в историята на футбола като „Черната сряда на световния футбол“. Тогава на стадион „Хейзъл” в Брюксел преди началото на финалния мач между Ливърпул и Ювентус,  английските фенове въоръжени с пръти, бутилки и арбалети,  нападат италианските тифози. Пътят за бягство на италианците е препречен от бетонната стена на трибуните. От натиска тя рухва. Загиват 39 души, а ранените са над 500. Но първа дойде реакцията на британската министър-председателка Маргарет Тачър, която настоя английските клубове да бъдат строго наказани и отстранени от Европейските първенства. И Европейската футболна федерация изхвърли за пет години английските отбори от участие в европейските турнири.

Три години по-рано, на 20 октомври 1982 г. в Москва 340 души са смачкани и умират на стадиона по време на мач между Спартак и холандския Хаарлем. Съветската власт, за разлика от Маргарет Тачър, прави опит да прикрие трагедията.  Единственото съобщение за нея е публикувано на последната страница на вестник «Вечерная Москва» под заглавие «Произшествие». И в него четем: „в резултат на нарушение на реда се стигна до нещастен случай. Има пострадали. Провежда се разследване.”

Това бе практиката на съветската власт – да скрива истината от народа.

В Марсилия  руски футболни хулигани нападнаха сектора с привърженици на отбора на Англия. При това ги нападнаха без връзка със случилото се на терена, от което би трябвало да бъдат доволни. Все пак руският отбор измъкна равенството в последната минута. Повод за радост, а не за агресия. Видяхме и действията на побойниците по улиците на Марсилия.

Днес вече е известно, че става дума за предварително замислена и организирана акция.

Самите побойници са споделили това в своя интернет портал за футболни хулигани . Три часа преди мача в един парк близо 300 от тях се събират и наговарят. Това са “Бездомните”, “Месото”, “Локомотивите” и “Биковете” или фенове на руските клубове  “Зенит”, “Спартак”, “Локомотив” и “Динамо”. С крясъци „Русские вперьод” и с „Катюша” на уста, за да подчертаят политическия характер на намеренията си, те демонстрираха своята омраза към Запада. В изкривените им от злоба лица, в жестоките удари, които нанасяха като истински професионални бойци, в крясъците им, усетихме националшовинизма, ксенофобията и познатата ни от комунистическото минало омраза срещу европейският човек.  Разбира се и англичаните не се държаха като госпожици. Някои от тях не разбираха, какво се случва. Други реагираха с присмех, с подигравка.Трети също размахаха юмруци.

Опасна е тази психология на омразата, която избухна в Марсилия и която, Слава богу завърши само с ранени.

УЕФА справедливо глоби и наказа с последно предупреждение за изгонване от първенството руският отбор. Но сякаш истинската справедливост дойде, когато отборът на малка Словакия наказа великата Русия като я победи като стой та гледай. Френската полиция задържа за ден-два най-активните хулигани. Провежда свои следствени действия. И това е нормално. Но не е нормално, вместо категорично да осъдят действиятаПьи на своите хулигани,  в Русия  политици да оправдават тяхното поведение. Нещо повече. По нареждане на руския външен министър Сергей Лавров, на френския посланик в Москва бе отправен протест за „дискриминационно отношение на френските власти”. Това вече е извън границите на дипломацията и е политическа наглост. Вместо Кремъл  да осъди действията на своите запалянковци и да предупреди отбора, че ще го върне незабавно у дома, ако те продължат да се държат като пуснати от клетка, вместо да благодари на френските власти, които предотвратиха трагедия, държавното ръководство на Русия  политизира случилото се.  И така само се издаде, че  приема поведението на своите фенове  именно като политика, а не като спортна реакция. И точно тази, не от 21 век, руска реакция, ме накара да ви припомня как е постъпила в сходен случай великата Маргарет Тачър още през миналия 20 век.

„СЕДМИЦАТА с Александър Йорданов“ , ТВ „ЕВРОПА“, 18.06.2016 г.