Изборът: компромис или по-лошо
Александър Йорданов.
Отмина първия тур на президентските избори. Ще остане в историята с куриозния факт, че 13 кандидати взимат общо около 2%. А в предизборната кампания те бяха сред най-словоохотливите: Ганчев, Енчев, Томов, Димитрова, Миланов, Колева, Тонев, Попов, Пасков, Банев, Гълъбинов, Маринов. Какво означава това? Означава, че става дума за неадекватни на „събитието“ кандидати, които нямат елементарна преценка за себе си. Малко над тази аутсайдерска група, но също като абсолютни аутсайдери, се представиха Татяна Дончева и Ивайло Калфин. И при тях многото предизборна пара отиде в свирката.
Шестима са кандидатите, които събраха предпочитанията на огромната част от гласувалите. Петима от тях са в най-голяма степен партийни кандидати, независимо, че не всички го афишираха. Това са Румен Радев, Цецка Цачева, Красимир Каракачанов, Трайчо Трайков и Пламен Орешарски. Един от „шестицата“ бе извънпартиен и постигна сериозен успех– Веселин Марешки. Всъщност, точно неговият резултат – над 10% е изненадата на тези избори. Резултатите на останалите са в границите на очакваното. И на предварителните прогнози.
Изборите се проведоха по новото изборно законодателство, което е комедия от грешки или кърпена черга. Кърпена до 12 без 5. Реално нямаше предизборна кампания. Причината е във възприетата от най-голямата партия ГЕРБ политическа линия до последно да не издига кандидат. Останалите, в по-голямата си част, се съобразиха с тази политическа линия. Резултатът е, че в предизборната кампания се говореше за всичко друго, само не и за реалните президентски правомощия сред които приоритетно значение имат външнополитическите позиции. Така равнището на предизборната кампания – и като кандидати, и като говорене, падна до най-ниската си точка от началото на демокрацията. Идеите отстъпиха на популизма – най-страшната болест на демократичното време. Изборите се превърнаха в пошло шоу, в което доминираше бабаитлъка и тарикатлъка. Всички послъгваха за всичко. За да се харесат на зрителите. В последна сметка спорът се сведе до традиционния въпрос:
с властта или с опозицията. Президент от управляващите или президент от опозицията.
Доминираше опозиционното отношение спрямо ГЕРБ и това е очевидно в резултатите. Вотът за опозиционните на ГЕРБ кандидати е три-четири пъти по-висок от резултата, който получи кандидатът на управляващата партия.
Първият тур на изборите разкри осветли ниската политическата култура на огромна част от българския народ. Много българи гласуват без да разбират, за какво гласуват. Причината е ниската обща култура, неразбирането на света, в който живеем, отсъствието на книгата и на информацията от живота на десетки, а може би и стотици хиляди българи. Това доказват и резултатите от референдума, където три коварни и определено антинародни, ограничаващи права на гражданите, въпроси, получиха висока подкрепа. Така народът сам си надяна хомота. А по-страшното е, че не разбира това.
На 13 ноември, когато е балотажа между Румен Радев и Цецка Цачева, картината ще бъде още по-потресаваща.
Повечето от гласувалите за останалите кандидати (с изключение на гласувалите за Трайчо Трайков и Господин Тонев – общо около 7%/) се канят да дадат гласовете си за Румен Радев. Води ги мисълта за промяна, но това всъщност ще бъде действие със знак минус, действие символизиращо бягството от промяната, отклоняването от избрания път и постепенното допускане отново чужда държава, в случая Русия, да се намесва активно във външната и вътрешната политика на страната. България, представлявана от своя президент, ще обърка курса. Ще бъде в ЕС и НАТО, но с чужди мисли в главата. Изборът на Радев ще води до двойнствено поведение на страната, до завръщане на още повече кадри на ДС и БСП във външната политика, а това означава игра срещу Европейския съюз и НАТО в интерес на Русия и руската политика в региона.
Безспорният успех на тези избори на т.нар. патриотични партии трябва да се възприема в контекста на общото надигане на популистко-националистически вълни във всички европейски държави. Но от историята е известно, че
когато всички държави извадят на тезгяха на политиката своя национализъм следващото действие е война.
На тези избори загубиха гражданите, за които България е неразделна част от натовското и европейското семейство държави. И които разбират, че нашият национален, патриотичен, интерес е още повече да развиваме и задълбочаваме отношенията си точно в това семейство. Защото ние сме част от него. Безсмислено е, когато имаме свое семейство, да се грижим за семейството от „съседния блок”. Най-точно евроатлантическите позиции на България на тези избори изрази Трайчо Трайков. Но резултатът му е лош и показва,че партиите, които го подкрепиха и трябваше да го отведат до успеха, са загубили от влиянието си.
Ако се абстрахираме от емоциите, изводите, които могат да се направят след първия тур на президентските избори, никак не са окуражаващи. Изводът всъщност е един:
Българите искат промяна към по-лошо.
Те се съмняват в избрания външнополитически курс на страната и очакват той да бъде ревизиран. А това тяхно послание, излято в гласуването за кандидати като Радев, Каракачанов, Орешарски, Калфин, а и останалите от групата на ”рекордьорите” с общ резултат 2-3 процента, несъмнено отслабва позициите на България в ЕС и в НАТО. Ставаме непредвидим член на семейството, който под лозунга, че отстоява своите национални интереси ще пробутва в него зараза идваща от съседния блок. Ставаме партньор, който повече ще се грижи за доброто на съседа от съседния блок, отколкото за здравето на своето семейство. Затова и ако Радев стане президент той ще бъде удобното „оправдание” за наблюдаваното и в момента залитане на българската политика в посока на руските интереси за дестабилизация на региона и на ЕС, както и за прокарването на стари и нови руски енергийни проекти в България. Една такава „комбинация“: Радев–президент, а Борисов–премиер, несъмнено ще отслаби позициите на България в ЕС и НАТО, ще ни превърне в разцентрован, зле „балансиран“, партньор.
По принцип идеята, че след като сме си у дома – в ЕС и НАТО, трябва да балансираме спрямо някакъв чужд дом, какъвто е Русия, е лоша идея. И това ще ви го каже всеки родител, който разбира, че по-важно е неговото семейство, отколкото кое и да е семейство от отсрещния блок. Още повече, че в рамките на новия президентски мандат ще трябва да се вземат изключително важни решения за националната ни сигурност – усилване на югоизточния фланг на НАТО, затвърдяване на позицията срещу руската агресия в Украйна и ограничаване на руската подкрепа за сирийския диктатор Башар Асад. Ще трябва в парламента да се ратифицира споразумението за свободна търговия ЕС-Канада, а вероятно ще възникнат и непредвидими днес предизвикателства пред които България ще трябва да отстоява категорично своя евроатлантически избор, поведение и солидарност.
Лошият резултат на ГЕРБ е факт.
Но ГЕРБ сами влошиха своя резултат, защото решиха да играят „балансираща роля” в българската политика и да излъчват, особено през тази година, крайно противоречиви послания, които оставиха впечатление за някаква двойна игра – заиграване с тези, които би трябвало да им бъдат реалните политически противници. Това бе „интересно“ като политика , но е на път да им изяде главата.
Сега премиерът Бойко Борисов няма полезен ход.
Ако подаде оставката на правителството, ще вкара България в сериозна политическа криза. И практически ще обслужи интересите на левите и проруски сили, които желаят тази дестабилизация. Ще последват парламентарни избори, които ще задълбочат дестабилизацията, ако на тях партии като БСП, ДПС, Обединените патриоти, а вероятно и партиите на Марешки или Слави Трифонов, повтарят добрите си резултати от тези президентски избори и референдум. А няма основание да не ги повторят. Ако Борисов не подаде оставка, това също е губещ ход. И не само защото ще си плюе на думата, но и защото ще продължи да понася негативи от участието си във властта. В България е така – на власт ли си, не чакай признание и добра дума. И колкото по-късно са изборите толкова по-негативен ще е резултатът за „управляващите”.
Тук е мястото и за откровения. За това как стават „лансиранията“ в българската политика, кои са задкулисните играчи. Защото лансирането на генерал Радев в българската политика може да се окаже, че идва от същите кръгове, които преди години, след провала на „царската“ партия, лансираха в българската политика и генерал Борисов. Няма спор, че при такива „проекти“, участва сериозно икономическо и политическо задкулисие. Дали сега то сменя своя избор? И дали лансирането на Радев не е ясен знак, че това задкулисие решава да действа силово срещу националният евроатлантически интерес на България?
Резултатите от гласуването на първия тур на президентските избори показаха, че огромната част от българския народ „не е в час”, действа първосигнално. Това показват и резултатите от референдума, чрез които народът сам си надява хомота. Затова и ни чакат лоши дни. Защото, когато комунисти говорят за „промяна на България” това означава, че мислят лошото на България. Историята е велик учител и ни казва,че винаги когато комунисти са ”променяли” България това е било срещу България, срещу народа на България.
Как да постъпят в тази ситуация гражданите, които искат да защитят европейското и евротлантическото място и бъдеще на България. Гражданите, които не искат да допуснат да станем лесна плячка на чужда политика. На този въпрос отговорът трябва да чуем най-напред от партията ГЕРБ и от нейния лидер. Искат ли, желаят ли те българските евроатлантически гласове. Бойко Борисов има 6 дни да даде този отговор. Ако той е смислен, загрижен за натовска и европейска България, то компромисът е да се гласува на балотажа за Цецка Цачева. Но ако няма такъв отговор, ако продължи перченето в стил „Георги Марков“ тогава и ГЕРБ, и ние, ще изпием до дъно горчивата чаша. Ще бъдем победени, дори и да сме прави. Лоша участ, българска. Затова и изборът на 13 ноември ясен: компромис или по-лошо.
