Знае ли човек, смее ли да пита!

Александър Йорданов

Петзвездният луксозен хотел „Сънсет ризорт” в Поморие е мястото, където ДСБ взе решение да излезе в опозиция. Логично е целта на това решение да бъде само една – да се предизвикат предсрочни избори. Изисканата и впечатляваща обстановка на „Сънсет ризорт“ е предполагала спокойно намиране на най-доброто решение. Алтернативите са били: опозиция или власт. Бе избрано

опозиционното решение.  

То изпраща ДСБ в опозиция с надеждата, че напролет или наесен, ще има избори. Дотогава депутатските заплати и партийната държавна субсидия ще се изплащат редовно, а „сънсет ризорти” има колкото искате в България.  Какво ще се случи на тези избори няма голямо значение тъй като след тях вариантите са два:

1/  или ГЕРБ с други партии прави правителство;

2/ или БСП с други партии прави правителство.

Второто възможно решение бе

оставане в правителственото мнозинство, защото в рамките на този парламент няма по-добър вариант за правителство от този, който е в момента.

И максимално съсредоточаване върху управлението на държавата в този изключително сложен  външнополитически момент, когато е очевидно, че дестабилизацията на страни от Европейския съюз е цел на руската политика. Но ДСБ избра първото възможно решение, като си запази и една „сънсет ризортна“ стъпка във властта,  оставайки своя доскорошен заместник-председател в министерското кресло на кабинета „Борисов“.

Ако се реализира първият вариант  – дестабилизация, избори и кабинет на БСП + или на ГЕРБ + , няма съмненние, че ДСБ ще проведе ново съвещание в някой друг „сънсет ризорт” и ще вземе „най-правилното решение”.  Впрочем, още когато бе член на т.нар .”Синя коалиция”,  ДСБ, а и СДС,  станаха опозиция на ГЕРБ в 41-то Народно събрание. Резултатът е известен – предсрочни избори и правителство на БСП и ДПС с премиер Пламен Орешарски. След това ДСБ и СДС , като не влязоха в 42-то Народно събрание,  участваха в протестите срещу това правителство, но не пропускаха да атакуват и парламентарната опозиция ГЕРБ.  И пак имаше предсрочни избори. Но още  преди тях ДСБ потърси съюз с партията, чиято лидерка днес е вицепремиер, а тогава за тях бе най-обикновена „червена кукувица снасяща яйца в синьото гнездо”. Сетне ДСБ  заедно с яйценосната партия създаде Реформаторския блок.

Любопитното е, че никой от лидерите на Реформаторския блок – и мераклиите за разделянето, и тези обявили се за единството му, не дава отговор на въпроса с кого се кани да управлява след едни нови избори.  Само че

докато си играят на избори, ситуацията в страната няма как да се подобрява, тя ще се влошава.

Желанието в България да стане  толкова зле, колкото стана при управлението на Жан Виденов през 1995-1996 г. и ДСБ да се яви като „спасител”  не е много морално желание. Да искаш лошото на своята държава, за да играеш ролята на спасител, е непочтено. С какво едно ново правителство след бързи нови парламентарни избори ще бъде по-различно и по-добро от сегашното? Ще се загуби ценно време, европейските пари ще изчакат да видят накъде ще потеглим след изборите. Всички ще стоят със скръстени ръце, ще гледат сеир на поредната политическа битка и ще чакат новата власт.  Но отминалите наскоро местни избори показаха горе долу, какви са нагласите в страната.  И да се променят те генерално за няколко месеца е практически невъзможно. Единственото, което може да се случи и което да се надяваме, че са обсъдили в луксозния поморийски хотел,  е ситуацията при която сегашната опозиция –БСП, ДПС, че дори и Атака, а да не говорим за АБВ и Патриотичният фронт, вземат, че вдигнат процентите си за сметка на ГЕРБ и партиите от днешния Реформаторски блок. Има и по-лошо: партиите от разделения Реформаторски блокт да не могат да преминат бариерата за попадане в парламента. Тогава дълго ще има да се питат: защо „ручахме жабетата”.  А може би това е целта?  Знае ли човек, смее ли да пита?

(Снимки: Диана Саватева, 24 часа)