Денят на Европа – поуки за днес и утре!

На 9 май 1945 г. приключва най-голямата военна касапница,  която човечеството  познава – Втората световна война. 60 милиона жертви, повечето от които – цивилни. Светът не познава друг такъв чудовищен, масов мор, организиран от уж напреднали и цивилизовани народи, което идва да ни подскаже, колко крехки са устоите на демокрацията и мира и как едно общество може в рамките само на няколко години да бъде обхванато от истерия и сляп фанатизъм, довели не само до война, но и до изграждането на концлагери, в които да бъдат унищожавани организирано и целенасочено милиони хора заради своя етнически произход или политически възгледи.

Само пет години след 9 май 1945 г. – на 9 май 1950 г.  Робер Шуман, министър на външните работи на Франция, прави  Декларация ( „Декларация на Шуман”) , с която се слага началото на обединението между Франция, Западна Германия, Италия, Нидерландия, Белгия и Люксембург в областта на производството на въглища и стомана.

Счита се, че това е и началото на създаването на Европейския съюз. Европейските политици и общества са решили да потърсят ново начало, което да предотврати поводите за една нова подобна война чрез обединение. В декларацията си Шуман ясно заявява:

„Обединението на Европа няма да стане отведнъж или според някакъв специален план. То ще бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.“

Всъщност, каква е цялата история и истината?

Нацистка Германия капитулира на 8 май 1945 г., когато в Берлин главнокомандващият германската армия фелдмаршал Кайтел подписва Акта за пълна и безусловна капитулация на Третия райх пред Съюзническите сили. По изрично настояване на Сталин на следващия ден актът за капитулация е подписан и пред СССР. И много скоро  Западна Европа ще забрави омразата и разделението и ще поеме по пътя към свободата, демокрацията и просперитета. Точно обратна ще бъде съдбата на Източна Европа – тя ще остане близо половин век в железните клещи на съветската империя, която ще фалира и ще се разпадне през 1990 г., оставяйки след себе си разруха, бедност, престъпност и съсипани икономики. Години наред 9 май се чества в поробените държави от Източна Европа като Ден на победата с провеждането на безсмислени военни паради.

През 2008 г. руският президент Владимир Путин възроди съветската традиция за честване на Деня на победата и днес Русия е единствената държава, която в Деня на Европа – ден на Мира, продължава да демонстрира военна сила, да дрънка демонстративно оръжия на Червения площад.

Днес все още много руснаци не знаят или отказват да приемат истината за началото на Втората световна война.

На 23 август 1939 г. нацистка Германия и съветска Русия подписват договор за приятелство и сътрудничество, известен днес като пакт Рибентроп – Молотов, кръстен на имената на външните министри на двете държави.
Това практически е началото на Втората световна война. С тайни клаузи в договора СССР и Германия си разделят сферите на влияние в Европа. По силата на договора на 1 септември 1939 г. Германия нахлува в Полша от запад. След две седмици от изток нахлува и Червената армия. На 22 септември 1939 г. Вермахта и Червената армия провеждат СЪВМЕСТЕН ВОЕНЕН ПАРАД в Брест. Мястото не е избрано случайно. Тук на 3 март 1918 г. Русия е капитулирала пред България и нейните съюзници, и е подписа най-унизителния мирен договор в историята си – Брест-Литовския мирен договор, с който от алчните лапи на империята са откъснати над 1 МИЛИОН КВАДРАТНИ КИЛОМЕТРА. Земи, които империята иска да си върне с помощта на Хитлер, като умело използва дипломацията, прикривайки истинските си цели.

В дипломатическата  игра  преди войната СССР ще успее да излъже Запада, но по-късно това ще коства живота на 20 милиона поданици на самия Съветски съюз.

Доктрината за завладяване на част от Европа е заложена в руската дипломация още през 1830 г., когато в империята ясно осъзнават, че могат да използват и провокират конфликти между европейските народи и държави за свои цели и така да разширяват своите територилни завоевания. И днешна Русия следва този исторически утъпкан път, затова и е противник на  обединена и силна Европа. Русия и днес отделя сериозен ресурс за  дестабилизирането на ЕС,  за подкопаването на държавността в отделни страни-членки чрез корупция, изграждане на паразитни политически структури или чрез директен икономически натиск, използвайки отделна държава-членка.

След като Полша е разделена между Германия и СССР, с осигурен вече тил,  Хитлер удря на запад и скоро превзема последователно Белгия, Холандия, Франция, докато съветска Русия анексира балтийските държави и на 30 ноември 1939 г. напада Финландия, където обаче Червената армия среща храбър отпор от малкия , но сплотен и храбър финландски народ. Срещу едномилионната съветска армия финландците успяват да мобилизират 300 000 армия, която  дава решителен отпор. Червената армия търпи огроми жертви. 126 875 загинали или изчезнали, 188 671 ранени (общо над 320 000 или близо 1/3 от личния състав, вкл. и 5 572 пленени). От над 6500 танка, с които съветска Русия напада Финландия, са унищожени 3 543. Свалени са 515 самолета. Заради агресията срещу Финландия СССР е изключен от обществото на народите (днес ООН).

Хитлер не очаква, че Великобритания и Франция ще обявят война. Те имат подписан съюзнически договор с Полша, но са имали подобен договор и при анексирането на Судети в Чехословакия през 1938 г., когато остават безмълвни и безучастни. Тогава все още не считат, че Хитлер е способен на подобна лудост. Едва след нападението над Полша реакцията им е адекватна и съобразно договора, и на 3 септември те обявяват война на Германия. Тази война е наречена „Странна война”. До април 1940 г. почти не се водят бойни действия. Френските военни и политици са сигурни в мощната укрепена линия „Мажино” и не вярват, че Хитлер ще нападне Франция. Още повече, че самата френска армия по численост и въоръжение не отстъпва на германската. Но те изобщо не са предвидили възможността Хитлер да нападне през Белгия и Холандия, както и не отчитат новите военни реалности, известни днес като концепцията за „Блицкриг“ (Светкавична война). Това се случа, когато през април 1940 г. Хитлер напада Дания и Норвегия, а веднага след тях превзема Белгия и Холандия. Париж пада само две седмици, след като Хитлер напада Франция, макар че на нейна страна се бие и 300 000 британски корпус, който едва е спасен в последния момент. Северната част от Франция е окупирана, а в Южната се създава колаборационистко правителство във Виши и Велкобритания ще бъде принудена да бомбардира и потопи целия френски средиземноморски боен флот, за да не бъде използван срещу нея.

През септември 1940 г. с дипломатически ходове Хитлер си осигурява съюзници на Балканите. С Крайовската спогодба от септември 1940 г. между България и Румъния на нашата държава е върната Южна Добруджа, отнета след Първата световна война. На 8 октомври същата година немските войски свободно влизат в Румъния. На 20 ноември Унгария се присъединява към Тристранния пакт, последвана от Румъния на 23 ноември и Словакия на 24 ноември.

Под  дипломатическия натиск на СССР на 1 март 1941 г. към Тристранния пакт се присъединява и България, която до този момент се опитва да пази неутралитет. На 25 март е последвана и от Югославия, която също се обявява за съюзник на Хитлер, но само след два дни английското разузнаване в Белград организира преврат и правителството е свалено.

Длъжни сме да отбележим и един малко известен факт. Българските комунисти на този етап също подкрепят присъединяването на България към Тристранния пакт, защото се командват от Кремъл. Дори из страната масово са разпространявани позиви,  с които се иска присъединяването на България към съюза с нацистка Германия. Това е логично, защото на този етап СССР е съюзник на Хитлер. Скоро пада и Гърция.

Междувременно се случва нещо важно, което обръща хода на войната.

Още през 1940 г. Германия губи битката за Британия. Немските въздушни сили Луфтвафе са разбити от британската  авиация и не могат да осигурят въздушно покритие за евентуална инвазия на Острова. Първото сериозно поражение на Хитлер е факт. Оттук насетне във въздуха има един господар и това не е Хитлер. Германия не разполага и с мощен боен флот. Двата огромни бойни кораба „Нимиц” и „Тирпиц”, на които Хитлер първоначално възлага огромни надежди за доминация по море, също са потопени. Мощната английска флота остава пълновластен господар, притеснявана сериозно единствено от немските подводници.  Междувременно Вермахта, заедно с италианската армия, е спрян и в Северна Африка от британците. Достъпът на Германия до суровини и най-вече до петрол е ограничен, а времето тече. Това принуждава Хитлер да промени коренно концепцията си и да направи поредната си идиотщина – да нападне съюзника си Сталин. Обнадежден от пълното фиаско, което Червената армия претърпява при нападението над Финландия, Хитлер вярва, че ще успее бързо да се справи със СССР и да достигне до така ценните суровини и петрол. Но се лъже жестоко. Тук концепцията за Блицкриг удря на камък. Разстоянията са огромни, а снабдяването изисква свръхчовешки усилия и логистика. В действителност, първоначално шансовете за успех изглеждат на страната на Хитлер. Фактите са ужасяващи.

На 21 юни 1941 г. в 00.00 ч. последният влак с украинско жито, което СССР изпраща,  за да храни армията на Хитлер, напуска територията на СССР и отпътува през окупирана Полша. Четири часа и 30 мин. по-късно, в 4.30 сутринта на 22 юни,  Вермахтът нахлува на територията на СССР. Сталин до последно не е вярвал, че Хитлер ще отвори фронт срещу него, въпреки сериозните предупреждения от разузнаването. Фактите са ужасяващи. Командването на Червената армия е в тотален шок. Още първия ден немските войски навлизат  на 100 км. във вътрешността на комунистическата държава без да срещнат сериозна съпротива, като изключим Брест.  През 1937 г. Сталин е провел чистка в армията, в която са избити над 30 000 офицери от командния състав на Червената армия. Пораженията върху боеспособността й са трайни и си пролачават за първи път три години по-късно, когато СССР напада Финландия.

Червената армия отстъпва панически и дезорганизирано, като в първите три месеца в плен попадат 3 милиона съветски войници . Общият брой на предали се в плен ще надхвърли през 1943 г. 5 милиона. Това е доста повече, отколкото е числеността на самия Вермахт и говори, както за пълната липса на адекватно командване, така и за липсата на въоръжение, боен дух и мотивация.

Светът не познава такова масово предаване в плен.

Близо 1,5 милиона граждани на СССР ще се включат към армията на Вермахта, като над 100 000 от тях ще бъдат използвани и за бойни действия срещу Червената армия. Дори през септември 1941 г. в Сърбия ще бъде съставен корпус от близо 20 000 руски белогвардейци и емигранти, които участват в състава на немската армия. Мнозина от предалите се всъщност заменят един концлагер с друг. В СССР цари терор. Десетки народи са подложени на гнета на болшевиките, земята им е иззета насилствено, изселвани са. Десетки милиони са хвърлени в концлагерите на Архипелаг Гулаг и много от войниците нямат никаква патриотична мотивация да защитават нещо, което не считат за своя родина.

Поради пълната идиотщина на режима в СССР, който не признава международните принципи за водене на война, не е подписал и не признава международните конвенции за водене на война и третиране на пленници, войниците на Червената армия, попаднали в немски плен няма да бъдат третирани като военнопленници, а ще бъдат използвани като работна ръка. Голяма част от тях ще измрат ог глад и изтощение през следващите години в трудови лагери, заводи и концлагери.

За да спре настъплението Кремъл предприема драстични мерки, непознати дотогава във военната история. Зад бойните части, които често разполагат с една винтовка на трима човека, се разполагат добре въоръжени с автоматично оръжие и картечници части на НКВД. При отстъпление те засипват собствените си войници с масиран огън. Изборът на войниците не е голям – да бъдат убити от вражески огън, изстрелвайки и последния патрон или да бъдат убити от частите на НКВД. Или да се предадат, за да оживеят. Много избират третият вариант.

Скоро германската армия достига до столицата Москва, като авангардът превзема крайните квартали, откъдето трамвайните линии водят до Червения площад. Цялото правителство в Кремъл, начело със Сталин позорно бяга и изоставя столицата на произвола на съдбата. Но тук Хитлер, странно  защо, решава да прекрати настъплението и да пренасочи значителен военен ресурс към Южна Русия, където има сериозни запаси от нефт в Каспийско море.  Загубил три месеца и значителен военен ресурс, немските военоначалници и Хитлер не съобразяват, че идва есен, в която милиони квадратни километра степ се превръщат в непроходима кал, последвана от люта зима с минус 30 градусови температури, а Вермахтът изобщо не е подготвен за водене на война в такива условия. Хитлер не е съобразил и че Сталин разполага със значителен ресурс от „пушечно месо“, което командирите на Червената армия хвърлят срещу врага без да го жалят или да се опитват да го предпазят. Това е и основната причина за огромния брой жертви, който Съветският съюз дава през цялата война. Тройно повече от Германия, която воюва на няколко фронта и практически срещу целия свят.

В същия момент САЩ, чиято мощна икономика е превключила на военни обороти след нападението на Хитлер срещу Европа, започва да доставя безвъзмездно огромни количества оръжия, техника, храни и суровини за СССР.

Първоначално американските кораби доставят военна помощ за Великобритания, но веднага след 22 юни 1941 г. започват доставки и за СССР. Хиляди американски кораби доставят основно през пристанището в Мурманск, но също така и през Черно море, и през Иран, танкове „Шърман“, оръдия, самолети, десетки хиляди двигатели за танкове и самолети, бойни джипове, цели кораби и катери, милиони тонове храни, медикаменти, алуминий…Списъкът с достъвките е дълъг няколко метра и всеки, който има интерес може да се запознае по-подробно, като предоставям линк към руската версия на помощта, оказана от САЩ –
https://ru.m.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%B5%D0%BD%D0%B4-%D0%BB%D0%B8%D0%B7
Междувременно на  7 декември 1941 г. Япония напада американската военна база Пърл Харбър в Тихия океан без да е обявила война на САЩ. До този момент Япония отказва на Хитлер да нападне СССР от изток, като хвърля усилията си в окупация на Корея, Източен Китай и тихоокеанските държави, а след обявяването на война на САЩ, Сталин е напълно сигурен, че това няма да се случи, което му позволява да дислоцира нови свежи и многобройни сили, които изтегля от Далечния изток и хвърля срещу Вермахта.
САЩ, които до този момент пазят неутралитет, макар много техни търговски кораби да са потопени от немски подводници, са принудени да влязат във  войната. На 11 декември 1941 г. нацистка Германия обявява война на САЩ – поредният слаб ход на Хитлер.

Както японците, така и германците нямат представа на какво са способни американската икономика и духът на тази свободна нация. Мобилизирани са 15 милиона американци. Милиони са и доброволците. По-голямата част от тях са мобилизирани във военно производство, но над 5 милиона са включени в бойните редици на армията.

Едва ли и днес мнозина могат да си представят оборотите на тази икономика, която е в състояние в кратки срокове да произведе 50 000 бойни изтребители и бомбардировачи, както го правят тогава, стотици кораби, десетки самолетоносачи, десетки хиляди танкове, оръдия, бойни джипове… САЩ воюват на няколко фронта – първо в Тихия океан, където продължават бойните действия чак до август 1945 г. После отварят фронт в Италия, а през 1944 г. настъпват в Европа и през Нормандия. Само за няколко месеца, с помощта на британските войски, те освобождават Западна Европа и стъпват на германска територия, докато СССР успява да превземе Източна Европа и в навечерието на 9 май 1945 г. да доближи столицата Берлин.  Междувременно САЩ продължават да доставят така важните оръжия, храни и суровини за СССР, като стойността на доставките по тогавашни цени надхвърля 11 милиарда долара – съизмерими към 2008 г. на 138 милиарда долара или дори повече отколкото е целият военния бюджет на днешна Русия за една година.

Още на 30 април психопатът Хитлер се самоубива в бункера си, заедно с любовницата си Ева Браун. Мнозина видни нацисти също се самоубиват като принуждават и близките си да го сторят. Например министърът на пропагандата и един от най-близките съратници на Хитлер – Йозеф Гьобелс се самоубива заедно с жена си, като преди това отравят и шестте си невръстни деца. Акт, който сам по себе си говори за пълната идиотия и изкривена представа за света, които са обзели голяма част от нацисткия апарат и немското общество само за едно десетилетие на властване на нацисткия режим и пропаганда.

Погромите след „победата“

В Източна Германия войниците на Червената армия се отдават на изнасилвания и грабежи. Документирани са над 2 милиона случая на изнасилвания, като над 200 000 германки се самоубиват след изнасилвания от войници, защото не могат да приемат, че ще могат да живеят като нормални жени след това унижение. Впрочем, това ще се случи, макар и в по-малки размери в държави като България, Румъния и Унгария. Дори назначеният от Кремъл за министър председател на България Георги Димитров ще се види принуден в официално писмо да помоли Сталин и Молотов да разпоредят на Червената армия да се прекратят грабежите, изнасилванията и убиствата от страна на войниците на Червената армия над беззащитното българско население.

Цяла Източна Европа е под пълен контрол на СССР и само за няколко месеца е ликвидирана физически демократичната опозиция и са поставени марионетни режими. Изтощени от продължителната война САЩ, Великобритания и Франция ще предпочетат да не се конфронтират със СССР и оставят беззащитните източноевропейски народи в мъртвата хватка на Сталин.

И до днес мнозина се чудят защо САЩ, които вече разполагат с ядрен арсенал не го използваха като аргумент, за да заставят Кремъл само за един ден да се изтегли от Източна Европа. Аргументът на ядрената бомба принуди императора на Япония да капитулира през август 1945 г. Така животът на стотици хиляди войници – японци и американци е спасен, макар и с цената на огромни жертви сред мирното население. И войната най-накрая свършва.  Вместо открита конфронтация със СССР САЩ избират друг път. Те протягат ръка за възстановяване на победените държави Германия и Япония. И оставят СССР да помогне на Източна Европа.
С плана Маршал САЩ излива милиарди долари в западноевропейската и японската икономики, и само след няколко години светът заговори за японското и германското чудо. САЩ пренесоха в Германия и Япония ценностите на свободата и демокрацията. Обратното извърши Съветския съюз в окупираната от съветската армия Източна Европа.  Тази част на Европа  бе насилствено вкарана в един  безумен и пагубен за икономиката и демографията на страните от този регион съветски обществен и икономически модел. Всички държави от „съветския лагер“ бяха задължени да предават продукцията си на СССР под себестойност, като в същия момент бяха и принудени да изкупуват безсмислена, неефективна и остаряла съветска техника и въоръжение. Народите от Източна Европа бяха вкарани зад граници от телени мрежи, на които застрелваха в гръб при опит за бягство. Въведена бе пълна енергийна и суровинна зависимост, от която тези държави и до днес не могат да се отърват. Въведена бе и тотална забрана да се закупуват модерни западни технологии, съчетана с невъзможност да се развиват собствени. Характерна стана пълната демотивация на работници и служители, насилственото отнемане на земята на селяните, забраната на частната собственост, забраната на политическата опозиция, ликвидиране на свободата на словото, печата, сдруженията, пренесен бе моделът на съветските концлагери за репресия срещу политическите противници, извършени бяха масови убийства на мислещите различно от режима. Народите от Източна Европа никога не приеха това робство. Най-напред се съпротивляваха българските горяни. През 1956 г. унгарският народ въстана против съветския поробител. През 1968 г. въстава и Прага. През 1980 г. пламва и Полша…

Не искам тук да се спирам и на това, което направи СССР с окупирана България. Вече съм писал по въпроса, а и преди мен други също са го сторили. Само ще спомена факта, че след 9.9.1944 г. България е окупирана за три години от окупационен корпус на Червената армия. Само в първите месеци са избити без съд и присъда над 30 000 българи, несравнимо повече отколкото по време на Априлското въстание срещу Османската империя. В кратък период след септември 1944 г. близо 2000 български свещеници са избити или пратени в затвори и концлагери. Само 20 са избитите свещеници след Априлското въстание от 1876 г. Издръжката, която България плаща на съветския окупационен корпус е по-голяма от бюджета на държавата ни, а това е само началото на грабежа, на паразитирането и източването на страната ни, които ще продължат десетилетия наред с дейното участие и на българските комунисти.

През 1989 г. съветската империя се срина. И остави след себе си разрухата, организираната престъпност и несигурност. Особено в държави като България, в които преходът беше осъществен изцяло по подобие на СССР от престъпни агентурни структури ръководени от Кремъл. По подобие и на самия СССР, и у нас умишлено бяха фалирани цели сектори от икономиката ни, банки, стопански организации, за да попаднат по-късно в ръцете на довчерашните комунистически гаулайтери и те за един ден от комунисти да се превърнат в едра буржоазия. Под натиска на обстоятелствата и следвайки икономическата логика, тази паразитна прислойка в обществото ни също поиска присъединяването на България към НАТО и ЕС, в опит да оцелее и вкара свеж финансов  ресурс в изпосталялата ни и ограбена икономика, от който да подхрани собственото си паразитиране. Факт! Но това е друга тема…

А какво се случи с победените Япония и Германия?!

В Западна Германия САЩ проведоха ефективна лустрация, която обхавана над 3 милиона германци, съпричастни към нацисткия режим и служби. На тях беше забранено участието в политическия и обществен живот, както и заемането на държавна служба. За разлика от ГДР, където СССР директно използва структурите на Хитлерюгент, за да създаде новия „Комсомол”, а след 1947 г. дори бе премахната забраната за членове на нацистката партия да членуват в комунистическата партия на ГДР – ГЕСП. Всъщност СССР, както и днешна Русия, отказват да публикуват и обнародват документите на немските тайни служби със списъците на доносници и сътрудници на Гестапо, SS и други нацистки структури, за да не се види колко всъщност комунисти са използвани от СССР в съставянето на марионетните правителства в Източна Европа.

За разлика от СССР, който окупира и експлоатира цяла Източна Европа, американците протегнаха ръка на победена Япония, изляха милиарди долари в съвземането и възстановяването на  икономиката й.
Днес победената някога Япония, без да разполага с някакви сериозни запаси от природни суровини, нефт, газ, злато, диаманти и прочее, произвежда два пъти по-голям брутен вътрешен продукт от „победителя” Русия. Победена и окупирана Германия – също.

На днешната дата нито победителите, нито победените,  дрънкат оръжие. За тях има далеч по-важни неща. Те отдавна живеят в един общ свят, с ясни правила. Свят, в който милиони хора знаят за какво работят, имат свобода и възможност за развитие. Правила, към които днешната Руска империя е неприспособима, защото нейната същност е имперска, експлоататорска и корупционна. Защото с нейния потенциал тя може да бъде само суровинен придатък към съвременната икономика на света и неслучайно в БВП на Русия 95 % се формира от суровини и едва 5 % – от промишлено производство, в това число и оръжейно. Суровинен придатък, управляван от една паразитна прослойка, разядена от корупция и престъпност, чийто единствен шанс да оцелее, е да поддържа заблуди у собствените си поданици за незаменимост и липса на алтернатива. И да дрънка оръжие на безсмислени военни паради в Деня на Европа. В деня на Мира…

По тази причина и днес много руснаци дори не знаят и не осъзнават, че тяхната държава е била съюзник на Хитлер, че тя, наравно с него, е виновна за разпалването на Втората световна война и че огромният брой жертви е даден по вина на съветското политическо и военно ръководство.
По тази причина и днес може да видите в Русия германски или японски автомобили  с лозунга „Напред към Берлин!“ А на нас ни остава само да добавим – „Да, напред…за резервни части…“

А ние, като нормални хора, които гледат напред към бъдещето, така както отдавна го направиха и нормалните хора в Западна Европа и САЩ, така както Робърт Шуман го заложи в учредителната декларация на ЕС, считаме че „обединението на Европа трябва да бъде изградено чрез конкретни постижения, които първо създават чувство на солидарност.“  Днес Европа доказва и то много ясно, че не размахването на оръжия, не заплахите, анексирането на полуострови, окупацията и нападението на съседни държави и народи, агресията и разделението, могат да осигурят благоденствие и просперитет за хората, а работата, трудът, иновациите, технологиите, стъпили на ясни правила, гарантирани от ясни закони, които строго се спазват и зачитат от общество, което е изградило и силна нетърпимост към корупция и организирана престъпност. Общество, което зачита демокрацията, толерира и провокира мотивацията у хората за нови идеи, за нови реализации.

Нещо, на което Русия е неспособна. Затова на този ден отново демонстрира само оръжие, само военнщина. С друго тя не може да демонстрира. Не може да манифестира.  Постиженията на Западна Европа, на САЩ и Япония осигуряват на техните ветерани от войните пенсии от 3000 долара. В Русия съответните пенсии са по-скоро жалки подаяния, месечно по-малки от това, което нашите мургави братя – ромите, изкарват на ден по софийските кръстовища.