ДОЛУ ЧЛЕН 1! 26 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

Александър Йорданов 

5На 14 декември 1989 г. във все още тоталитарната комунистическа държава се случи нещо, което историците не трябва да подминават.  За първи път студенти излязоха на протест. Лозунгът, който издигнаха, гласеше:  „Долу член 1!”   Ставаше дума за чл.1 от старата Живковска конституция:

Член 1

(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа.

(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.

(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.

Всеки един от параграфите на този член 1 бе лъжа. За студентите не бе трудно да разберат лъжата. Разбираха я и всички незомбирани от комунистическата идея граждани.  Всички знаехме, че е лъжа, но за преодоляването на страха да се противопоставим на тази лъжа, ни бяха необходими няколко десетилетия.

В какво се състоеше лъжата в чл.1 от Живковата конституция?  

НРБ не бе социалистическа държава. Най-малко пък на  „трудещите се”. Никаква „работническа класа” не „ръководеше” никакво „изграждане на развито социалистическо общество”. Работническата класа си работеше за прехраната по фабрики и заводи,  селяните блъскаха от сутрин до вечер в ТКЗС-то за жълти стотинки „трудоден”, границите бяха оградени с телени мрежи и вардени с автомати, за да не избяга народът от „социализма”. А лозунгари на „развитото социалистическо общество” бяха  тунеядците от номенклатурата на ЦК на БКП, т.е. потомствени комунистически партийни функциионери. Picture7Когато 10 години по-рано в Полша работническата класа наистина поиска да управлява и създаде свой независим профсъюз „Солидарност”, а преди това и Комитет за защита на работниците, то комунистическата партия изпрати срещу  хората на труда въоръжени до зъби милиционерски отряди и за по-сигурно въведе и военно положение. Но когато това ставаше в Полша, ние тук в България празнувахме „всенародно” 1300-годишнината от създаването на българската държава. Щерката на Живков се правеше на патриотка, а самият Живков  целуваше като пръв любовник Леонид Брежнев. Едва през 1988 г. започнаха и у нас да се създават неформални организации, а когато падна Берлинската стена, нещата вече станаха ясни: комунизмът си отиваше. И тогава чак българинът се реши да протестира масово. Въпросът бе как да си отиде чл.1. Дали като се потърси отговорност от БКП за бедите, които причини на България или се оставят нейните функционери, примък-примък, да се маскират като демократи и дори да поведат „демократичните промени”. Picture37На 30 ноември 1989 г. в партийния орган „Работническо дело” бъдещият лидер на СДС Иван Костов дори дава съвет на БКП – „Никаква отсрочка” и призовава към „радикална промяна”, за да може партията да запази своите лидерски позиции в очертаващия се „преходен период”.  Но на 14 декември няма студенти, които да знаят, че „преходът” вероятно ще бъде договорен на „кръгла маса”, че лидерите на СДС ще признаят фалшифицираните избори за Седмо Велико народно събрание, че ще влязат в този „велик“ парламент и ще се съгласят предсдателят на НКС на СДС д-р Ж.Желев да бъде избран от  комунистическото мнозинство за президент, а заместник да му стане генералът наредил унищожаването на досиетата – Атанас Семерджиев. Студентите не можеха да знаят, че предстои коалиционно правителство с БСП, в което министри ще станат Иван Костов, Иван Пушкаров, Димитър Луджев, че ще има нова конституция, която обаче ще заложи капани пред бъдещата демокрация. Нямаше откъде да знаят студентите, че „промяната“ ще доведе на власт отново червената мафия, че след това ще се подредят различни управляващи комбинации, общото между които е, че никога бившите членове на БКП и повечето настоящи на БСП, не изпадат от играта, без значение към коя партия се ориентират. Младите тогава, през декември 1989 г. просто протестираха срещу лъжата и настояваха комунистическото 9-то народно събрание да отмени чл.1.

20Не бях студент, но бях на площада. И аз скандирах: „Долу член първи!“. И слушах успокоителните речи на тогавашните лидери на СДС…Едва по-късно разбрахме, благодарение на камерата на Евгени Михайлов, че новият генерален секретар на БКП и президент на страната Петър Младенов, е поискал „танковете да дойдат”. На покрива на днешния хотел „Радисън” бяха разположени специални части с автомати, а може би и снайперисти. Милицията бе отцепила и обсадила района. И лидерите тогава на младата българска опозиция трябваше да вземат решение:

да продължи ескалацията и да се стигне до щурм срещу народното събрание с цената на жертви или да изберат „мирния преход”, „нежната революция”.

Те избраха и посочиха втория път. Този път следваха и следват всички български политици до днес.  Той даде шанс на създателите на чл.1. да оцелеят в бурята на промяната. Даде шанс на Андрей Луканов и Александър Лилов да спасят своята партия с цената на съсипването на държавата. А по-късно, когато се смени и икономическата система, пак създателите на чл.1. бяха тези, които си напазаруваха България. Така българската демокрация вместо да проходи – закрета.  И докато в Полша на „кръглата маса” от двете страни застанаха опозиция срещу правителство, то у нас на „кръглата софра” се подредиха политическите партии – стари и нови, за да се договорят как хем всичко да се промени, но и хем косъм да не падне от главата на никого. И не падна. И до днес не пада, ако приемем, че днешните вълнения около промяната на съдебната система целят все пак поне един косъм да падне „жертва” на „прехода”. Като на филмова лента през тези 26 години партиите сменяха своите лидери, политици сменяха своите партии, младите пак протестираха, но филмът си е все същият. И дори вчера ми обясниха, че проблемът не бил в „комунистите”, а в модела „КОЙ”. За мен обаче „КОЙ” не е безимен, не е непознат, не е безпартиен. Той се роди още на 14 декември 1989 г., когато победи успокоението, а не гнева. „КОЙ” се ражда само в спокойна държава, а не в държавата на гнева. И по едно „странно“ стечение на обстоятелствата винаги „КОЙ” е пъпно свързан с тези,  срещу които преди 26 години протестираха студентите. Така че днес е много важно като се  борим срещу модела „КОЙ”  да не се случи така, че „пъпната връв” пак да остане цяла, непрекъсната. Както остана след 14 декември 1989 г.

One thought on “ДОЛУ ЧЛЕН 1! 26 ГОДИНИ ПО-КЪСНО

  • март 9, 2016 at 11:54 am
    Permalink

    „Мирен преход“ и „нежна революция“ са оксиморони.

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *