ДЕНЯТ НА ПРЕСМЕТЛИВОСТТА

Александър Йорданов.

0175За деня 4 февруари 1997 г. Петър Стоянов и Георги Първанов разказват две различни версии. Става въпрос за…папка или папки. Според Стоянов, на този ден в 12.00 ч . при него в Президентството пристигат Николай Добрев – кандидат за премиер от БСП и председателят на партията Георги Първанов. Те носят ЕДНА ПАПКА със състав на правителство, което трябва да бъде гласувано от 37-то народно събрание. Седмица по-рано Стоянов е възложил мандат на БСП да състави правителство. Сега, на 4 февруари, когато правителството „пристига“, той отказва да вземе папката, т.е. нарушава Конституционното си задължение и информира представителите на БСП, че след 2 часа свиква Консултативен съвет с оглед на „сложната ситуация”. Вместо да се възмутят Добрев и Първанов се правят на „разсеяни”. Не ги вълнува явно нарушението на Конституцията. Години по-късно Петър Стоянов ще сподели, че в този ден е „вървял по границата на конституционните правомощия”. Добрев и Първанов не правят скандал, макар да „предават“ своите „другари“, а и кандидатите за министри, чието имена са в папката.  Тихо и кротко се съгласяват със Стоянов.  По-късно, дори ще се похвалят, че сами са се отказали. Как така се „отказват“ пък носят папка с правителство? И то само една?

Всъщност, Консултативният съвет, в който участват лидерите на всички парламентарно представени партии, се явява точно навреме като „deus ex machina“ или „извинителна бележка”, в точния момент и на точното място.  Първанов и Добрев слагат под мишка тази извинителна бележка и я отнесят на своите съпартийци.  Така нито Стоянов е „виновен”, че нарушава Конституцията, нито Добрев и Първанов са  „виновни”, че са дали заден ход.

А сега ето я и втората версия, тази на Георги Първанов. Според него Добрев носил не една, а ДВЕ ПАПКИ. Едната с правителство, а втората – с декларация за неуспешен опит за съставяне на правителство. Николай Добрев е покойник и няма как да го попитаме дали е така. Затова и двете версии продължават да съществуват.

Ключът за „загадката” е в стенограмата на последвалия Консултативен съвет (КС) и в един друг  съвет – Националният координационен съвет (НКС) на СДС.

На КС става ясно, че „има сделка”, както се казва в едно известно телевизионно шоу.  За да не скърши хатъра на своите съпартийци и депутати, чийто мерак е да продължат да бъдат на власт, Добрев и Първанов наистина са подредили второ социалистическо правителство с „експертен характер”. Много от включените министри са живи и здрави и днес могат спокойно да кажат, че са си дали съгласието да бъдат в „списъка”, но не го правят. Защо? Защото са решили да останат „верни на партията”, която 20 години иска да представи Николай Добрев като герой, който е спасил България от „гражданска война” като е имал възможност да стане премиер, но е отказал. Това прозвуча и от трибуната на днешния 49-ти  конгрес на БСП от устата на Светлана Шаренкова.

1511175_10152198483194629_1759002570_nИдеята да се състави второ правителство в 37-то Народно събрание и то да бъде „програмно-експертно”, е обсъждана  на няколко срещи между лидерът на СДС Иван Костов и Николай Добрев. Но това стана известно едва през 2012 г., т.е. 15 години по-късно. Една от срещите е била далеч от погледа на гневните в ония дни софиянци – в ресторанта на Витошкия връх „Копитото”. На нея присъства и агент „Танев“ от Второ и Четвърто (икономическо) управление на „бившата“ държавна сигурност, един от създателите на групата Г-13, в която влизат още Илия Павлов, Емил Кюлев, Борислав Дионисиев и др.  Затова и може да се предполага, за какво е ставало дума. Едва ли е било за съдене на  виновниците за националната катастрофа в периода 1994-1996 година. Но говореното на такива срещи, въпреки мълчанието на участниците, може да се реконструира по логиката на последвалите събития. Затова и твърдя, че докато не бъде документално доказано обратното, Иван Костов и Николай Добрев са обсъждали на такова закътано място и в такава компания, сериозни неща. Какви могат да бъдат те? Да се запази „гражданския мир“? Това може да се обсъжда и в парламента. Защо трябва да се ходи чак до Копитото? Какво не може открито да се говори и обсъди в парламента? БСП не могат открито да кажат: даваме властта, но не ни закачайте. А СДС не може открито да обещае: вземаме властта и няма да ви закачаме. Обсъжда се и как да стане „националното съгласие“. Какво по-логично то да стартира с едно  съвместно програмно-експертно правителство?

 Двадесет и два дни по-рано, на 14 януари 1997 г.,  в Културният дом на район „Красно село” в столицата НКС на СДС проведе заседание. На него Изпълнителния съвет направи неуспешен опит да ни убеди,че е добре в 37-то Народно събрание да бъде избрано ново правителство: програмно-експертно. Заседанието се проведе в  момент, когато София и страната бяха залети от протести срещу престъпното управление на БСП.  Хората искаха наказание за виновниците за националната катастрофа, за нечувания банков грабеж унищожил техните спестявания, техният живот.  Затова и Едвин Сугарев, Евгени Михайлов, Георги Боздуганов, д-р Васил Михайлов, Георги Панев, д-р Георги Карев, Иван Сунгарски, Красимир Момчев, Иван Сотиров, както и пишещият тези редове, категорично възразихме на направеното от председателя на СДС Иван Костов  предложение за преговори с БСП. Аргументът му бе:

„защото не можем да решим проблемите само с политически средства. Няма да се справим сами с една опустошена страна.”

И предложи „излъчване на група за преговори за постигане на съгласие за структурна реформа”, т. е. приватизация. А бяха изминали само 4 дни от „съдбовния”, както днес се нарича, 10 януари, когато гражданите нападнаха Народното събрание, за да изхвърлят от него т.нар. от тях „червени боклуци”. Ръководената от министъра на вътрешните работи Николай Добрев полиция бе пребила хора, имаше много ранени, включително и сини депутати (Георги Панев, Филип Димитров). И би било национално предателство, така мислех тогава, ако точно със съсипниците на България вземем, че съставим заедно „програмно-експертно” правителство. Впрочем, веднъж вече, през 1991 г. бяхме въвлечени в подобна „игра”. Тогава бе съставено „програмно-експертното” правителство на Димитър Попов, в което заедно с „ненагледните“ Александър Томов и Емилия Масларова в него се бяха курдисали  и „нашите”:  Костов, Пушкаров и Луджев. При това комунистите ни бяха дали министерствата от които „най-малко“ се интересуват: икономиката и финансите. На 14 януари, след като Иван Костов  въведе темата за „преговори” с БСП с цел: „някаква форма на правителство”,  Йордан Соколов като член на ръководството се нагърби да мотивира необходимостта от такъв кабинет.  И ни информира, че ръководството на СДС вече е обсъждало „този вариант”  с чуждестранни посланици. Не каза кои. Но обясни, че БСП е съгласно да има предсрочни избори при условие, че има второ свое правителство.  И представи „трите варианта”: 1.Ново правителство на БСП; 2. Да продължи известно време да управлява правителството на БСП в оставка с премиер Жан Виденов; 3. „Експертно правителство”, „може и с в мандата на БСП” от „едни неутрални експерти”. Ето и думите му тогава, за които в личен разговор, след много години, малко преди смъртта си, Йордан Соколов сподели, че „съжалява”, но тогава е било „трудно да се възрази на Иван Костов”:

„ За мен не е по-лоша възможност едно експертно правителство, в което да не влезнат никакви политически лица, но без значение, може да е с мандата на БСП, това вече няма никакво значение. Няма защо да губим време, ако ние се съгласим, че трябва да бъде експертно правителство”.

Подкрепи го Светослав Лучников: „едно временно правителство…договорено между основните политически сили”. Тогава не издържах, взех думата и изразих недоумение от факта, че в ситуация, когато българите не искат и да чуят за комунистите, а нещо повече – искат да ги видят в затвора, заради съсипването на България от правителството на Виденов, „ние говорим така, като че ли вече сме приели, сядаме и преговаряме с тия, които провалиха България”. И поясних, за да няма неразбрали:

„Всяко правителство излъчено в този парламент в мандата на БСП е социалистическо правителство”.  

И това бе логично, защото БСП бе партията, която имаше самостоятелно парламентарно мнозинство. Припомних също така, че в Конституцията няма понятие „експертно” или „програмно” правителство и това също е логично, защото би трябвало всяко правителство да има програма, а министрите все пак по нещо да са „експерти”.  Затова и голяма бе изненадата ми, че пръв скочи да ми възразява…Иван Костов с думите:

„Аз долавям, каза той, че не е ясно дори на Александър Йорданов, какво става в момента”.

Спор няма. Не съм и мислил, както и днес не мисля, че всичко ми е ясно. Но със сигурност едно ми бе ясно тогава: всяко заиграване с комунистите е смъртоносно за СДС, а още по-смъртоносно за България. Затова и след като ме сгълча, Костов отново повтори тезата си за преговори и правителство. И почнаха изказванията.

Иван Сунгарски каза, че ако продължаваме да приказваме за „програмно-експертно” правителство, „утре гражданите могат да бият и нас”. Костов го погледна мрачно.  Д-р Георги Карев нарече предлаганото „упражнение” „съглашателство”. Валентив Василев – „риск”. Д-р Васил Михайлов: „няма какво да преговаряме с тях…мостовете са изгорени”.  Кой да ни каже обаче тогава, че задкулисно преговорите вече са се водили и то близо до…Златните мостове, на Копитото. Костов не ни каза. Мълча.

Тук обръщам внимание, че към този момент, началото на 1997 г.,  СДС не бе партия, а коалиция. Партия щеше да стане по-късно, през април. И да се водят разговори или преговори с политическия противник, без да  се информират членовете на коалицията,  бе толкова „демократично”, че чак не искам да си го спомням. Едвин Сугарев също възрази:

„Не зная дали си давате сметка, че ще изглеждаме малко странно, ако отидем при хората и кажем: вижте какво момчета, ние се споразумяхме с комунистите, вие си вървете в къщи.Пак ще има бити депутати, но този път измежду нашите редици”.

Прав беше. И може би народът още тогава трябваше да ни поотупа, че да ни дойде по-рано акъла. И когато СДС, водено на крилете на „националното съгласие“, дойде на власт да не набутва в комунистически и ченгесарски ръце капитали за милиарди. Но нейсе, народът ни е миролюбив, кротък.

Евгени Михайлов аргументира теза за бързо достигане на избори. И той, който иначе много знае и с камерата си съхрани много жива история, не знаеше тогава, че в СДС настъпват времена, когато едно ще се говори публично, а друго ще се върши – скрито, задкулисно.

Няма да припомням всички изказвания. Преди няколко години стенограмата от това заседание бе публикувана от изданието ФАКТОР. Иван Костов усети накъде „духа вятърът” и реши да извика „тежката артилерия”. За такава минаваше новоизбраният президент Петър Стоянов. Той още не бе встъпил в длъжност, но несъмнено бе авторитет.  Пристигна Стоянов и взе думата. Първо заяви, че по всички въпроси ще вземе отношение едва когато встъпи в длъжност. Но ще се отнася до основният въпрос е на мнение, че „е възможен и кабинет с мандата на БСП, като за отделните министри в него…се преговаря с БСП.” Посочи и министерствата, които да поискаме: на финансите и на индустрията. И дори се скара на тези от нас, които настоявахме за „бързи избори”: „Някои тук си правят сметките без кръчмаря”.  Забрави да каже кой  е кръчмарят.

Отново ще повторя това, което тогава, на 14 януари 1997 г.,  съм казал:

„Тактиката на социалистическата партия е да избяга от отговорността за положението. Мостът за това бягство се нарича „програмно правителство”.

А сега, след това отклонение, нека се върнем отново в Президентството на 4 февруари 1997 г. Николай Добрев внася папка с имената на министрите в новото правителство. Стоянов твърди, че дори не погледнал в папката. Не искал да я вземе, да я докосне дори. Два дни преди това, на 2 февруари, Добрев е записал в бележника си в 16 часа: „Тотален изчерпан ресурс за кабинет, имената (за министри – б.а./ се страхуват.“  Имало защо да се страхуват, но явно е имало и „храбреци” мераклии. Любопитно е да научим днес, 20 години по-късно, кои са били те. Валерия Велева твърди, че Николай Добрев е споделил с нея, че на 2 февруари е разговарял за последен път с Иван Костов. И останал разочарован. Костов му казал със „съжаление”,  че Националния съвет на СДС го бил „блокирал”.  Дали това е вярно, след като го казва Валерия Велева, не съм много сигурен. Но че на 14 януари 1997 г. наистина блокирахме меракът на ръководството на СДС за „програмно-експертно” правителство съвместно с БСП, е факт. Затова и не е маловажна една подробност: всички, които на 14 януари 1997 г. се обявиха против опитите на ръководството на СДС (да не забравяме, че в него бе и „атрактивният” Христо Бисеров – основен изпълнител на волята на Иван Костов за превръщане на СДС в партия!) да се заиграе с БСП чрез формулите „национално съгласие” и „програмно-експертно” правителство, бяхме постепенно отстранени от активната политика и от СДС.  Нещо повече. Почти същите и не бяхме съгласни с превръщането на СДС в партия. Разбирахме, че това ще „смачка“ СДС, ще затвори „ветрилото“, каквото представляваше коалицията и ще го трансформира в командирска диригентска палка и ще дойдат времето за „националното съгласие”. И сега, когато мнозина питат, защо като сме взели властта през 1997 г. е нямало лустрация, отговорът е:

не е възможно да има едновремено  „национално съгласие” и „лустрация”.

Няма как хем с комунисти и агенти на ДС да постигаш съгласие, хем да ги лустрираш, т.е. да не ги допускаш до властта.  Няма как парите да са в тях, а ти …да ги гониш. Иван Костов отлично разбираше това. И затова предложи не лустрация, а „национално съгласие”. И така тези, които трябваше да бъдат лустрирани приватизираха България. Днес те са собствениците на България. „Галено” ги наричат „олигарси” и „кредитни милионери”.

Георги Първанов добре знае имената на лицата, които БСП предложи за министри на 4 февруари. Но мълчи. Защо? И 20 години вече поддържа втората теза: че БСП е влязло в кабинета на Петър Стоянов на тази дата с ДВЕ ПАПКИ, като втората е била с отказ за съставяне на правителство.  Реконструкцията на събитията показва, че лъже. След „колебанията”, след провала на идеята за съвместно „експертно” правителство със СДС, Добрев и Първанов очевидно решават да излъжат своите. Успокояват ги, че ще правят правителство и наистина съставят такова. Показват им Решението на СДС от 14 януари, в което се казва, че СДС ще се върне в парламента при клетвата на президента Стоянов и при евентуално гласуване на правителство. В действителност не само са намислили, а и са договорили вече с ръководството на СДС друг сценарий:

Сценарият за „национално съгласие”.

Че това е така става ясно от думите и на Иван Костов и на Георги Първанов, които те произнасят от трибуната на парламента на 8 май 1997 г. на второто заседание на новоизбраното 38 Народно събрание.

На 4 февруари е било важно всички да са доволни.  Добрев и Първанов да получат убедителен мотив за реализирането на сценария, мотив, който да не взриви партията отвътре, където са разделени на „страхливци” и „храбреци”. Такъв мотив е Консултативният съвет. И Петър Стоянов им го дава.  Свиква съвета, където вече отговорността се размива, става „колективна”, „политическият елит” „заедно” съветва БСП да върне мандата. БСП се вслушва и  сама става част от тази воля. Няма виновни, няма невинни. Само гдето България е опоскана. Само  гдето хората бяха си взели заплатите от 10 долара за месец януари, а пенсионерите пенсиите от 5 долара за януари. Това им остави БСП. И се оттегли като „спасител на гражданския мир”. И всички се писаха „герои”. Така говорят легендите. Петър Стоянов е нашият герой, и Иван Костов е герой, а Николай Добрев и Георги Първанов – и те излязоха от Президентството като „герои”.  Ахмед Доган и Юнал Лютви също се писаха в този ден герои: балансьори. Така и до днес за мнозина 4 февруари е „ден на честта”. Във всички случаи истината е далеч от възвишеното.

От дистанцията на изминалите 20 години 4 февруари е ДЕН НА ПОЛИТИЧЕСКАТА ПРЕСМЕТЛИВОСТ. Ден в който СДС спечели, защото си отвари магистрала към властта. Но и ден, в който БСП не загуби, защото отказвайки се от политическата власт получи по-сладкото: икономическата и финансовата власт по време на т.нар. „структурна реформа” или приватизация. Темата за „вината“ за националната катастрофа остана в архивите и България погледна към своето „бъдеще”. Днес и то е вече минало. И в него грабителите на националното богатство, тези, които пълнеха десетилетия главите на народа с простотиите за комунизма, станаха първи капиталисти, първи участници в приватизацията. Гледам ги цял ден: провеждат своя 49-ти конгрес и се канят, след като вече имат силата на парите, отново да имат и силата на властта. Нямаше лустрация. Нямаше справедливост. Радвахме се, че влакът на България бе композиран на правилния коловоз. Той водеше към Европа и НАТО. Дълго пътувахме, но стигнахме. Идеолозите на „националното съгласие” пътуваха в първа класа, а тия, които мръзнеха по улиците и площадите през зимата на 1996-1997 г. изминаха същия път в „конските вагони”.  На Консултативния съвет на 4 февруари 1997 г. бяха направени резервациите на местата. Тези в „първа класа” бяха резервирани главно за наследниците на бившата комунистическа и ДС номенклатура. Посместиха се само и за тези от „сините“, които ги обслужваха. Резервациите на местата важат и до днес. Защо ли? Защото народите, които  нямат своя Ден на гнева, са обречени да славят Денят на пресметливостта.

One thought on “ДЕНЯТ НА ПРЕСМЕТЛИВОСТТА

  • февруари 8, 2017 at 5:06 pm
    Permalink

    Много интересно ,сега нещата ми се подреждат логично!От Първанов и другите комунисти очаквам само лъжи и полу-истини,но защо Костов не разкаже как е било,тогава как е смятал,какво го е накарало да постъпи така, смята ли че тогава е сбъркал , или смята че пак би постъпил така.Ако е сбъркал ,да се извини,ако мисли че е бил прав ,да се аргументира!Или е под нивото му да се обяснява?!

    Reply

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *