44-то Народно събрание е открито

Александър Йорданов

Кротко, тихо и смирено, та чак приглушено, се откри днес 44-то Народно събрание. Речите на партийните лидери бяха скучновати, сякаш невидима ръка бе угасила целия огън и пламък, който гореше в предизборната кампания.

Най-скатан между скатаните бе лидерът на „Атака” Волен Сидеров. Почти незабележим.

Веселин Марешки избра стратегическа позиция на която повече се мълчи, но затова пък всички те виждат. И не могат да те забравят. Мустафа Карадайъ прочете това, което му бяха написали, където трябва и се направи на голям, на много голям европеец и натовец.  Вероятно заради чуждите посланици на балкона.  Като евроатлантик и европеец се представи и Валери Симеонов.  Но, не забрави да сгълчи съседна Турция, че и Македония дори, ей така по инерция. И изправи на крака македонския посланик  Мариян Гьорчев, който до този момент сладко си бъбреше със сръбския си колега Владимир Чургус.

Руският посланик Анатолий Макаров бе наострил уши, за да чуе добри думи за Русия.

От никого не ги чу и затова поглеждаше често-често към президента Румен Радев. Сякаш го питаше с очи: какво става?  Макаров си бе избрал подходяща компания. От лявата му страна се кипреше посланичката на Сирия Н.Пр. г-жа Надра Саяф, а от дясно – на Палестина,  Н. Пр. д-р Ахмед Ал Мадбух.

Корнелия Нинова се опита да ни убеди, че БСП ще бъде опозиция.

Никой не й повярва. Защото всички знаят, че кадрите на БСП никога не изпадат от „играта”. От началото на прехода преди 27 години всички политици сякаш се грижат тези кадри да са добре. Що е бизнес да е техен, що са служби – в тях да са. И в този парламент БСП ще бъде опозиция на думи, а на дело – част от разпределението на властовата „баница”.

Цветан Цветанов балансира с увереност и усет за реалност.

Като партиен и парламентарен организатор, а и като добре информиран бивш министър на вътрешните работи, той е наясно, че се очертава сложна парламентарна конфигурация и най-вероятно трудно управление, с много подводни камъни, изправено пред много външни и вътрешни предизвикателства. Затова пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов бе избрал мълчанието като „говореща” позиция. Изражението  му бе красноречиво: „Вие си приказвайте, това ви е работата, но аз ще решавам”.  Познато изражение, няма изненада.

От многото приказки, обещания, надежди, които се изляха от парламентарната трибуна, липсваше това, което продължавам да мисля, че е много важно. А то е реалното превръщане на България в лидер в Югоизточна Европа, в Балканския регион.  Защото ние световните дела няма да оправим, колкото и да сме разбирачи на геополитиката. Но ако имаме успешно икономическо развитие и умна, и активна, регионална политика,  можем да се превърнем наистина в държава, която ще внушава респект и уважение в цяла Европа.

Толкова много нови депутати, толкова много нови лица, видях в парламента, че се почувствах като попаднал на непознато място, в непознат град, сред хора, от които не знаеш какво можеш да очакваш.

С кого да си продумам?  Метлата на промяната бе измела от парламента почти всички, които познавам. Така поискалите промяна сега я имат цялата, заедно с новобранците и ранозрейките в нея. Поздравих новия председател на парламента Димитър Главчев, на който още миналата година предрекох, че ще стане председател на парламента, а той не вярваше. С Евтим Костадинов, председател на Комисията по досиетата, разменихме по няколко думи на тема Тома Томов (агент „Тодоров”).

Томата („Тодоров”) откри 44-то Народно събрание с усукана реч за първото Велико народно събрание на Оборище. 

Но какво общо имат днешните народни представители с първите на Оборище.  Те, първите, живеят в несвобода и мечтаят за свобода. Живеят в зависимост и мечтаят за независимост. Нямат своя държава и са готови да умрат, за да я имат.  Днешните народни представители имат всичко. И свобода, и независимост, и държава. С такива мерцедеси, аудита и беемвета се изтърсиха в парламента, че дори и аз, който си мисля, че много неща съм видял в този живот, направо се ошашавих.  Имат си днешните депутати своите бизнес интереси, своите повече или по-малко успешни професии, своята реализация в живота.  А ги имат, защото други преди тях поставиха България на правилния коловоз на историята, който ни отведе към свободата, независимостта, членството в Европейския съюз и НАТО.  Тези „другите”, „бившите”, „първите”  заслужават поне една добра дума. Никой не я каза днес. Но благодарение на тях на днешните народни труженици в парламента ще им е много по-лесно. Ако сами не си вгорчат живота, не вгорчат и нашите дни. Какво искаме от тях?  Прости неща. Да работят, да не лъжат, да не крадат, да не използват депутатството за лично облагодетелстване, да бъдат честни, да не изневеряват на програмите и на избирателите си. И да помнят винаги, че България може без всеки от тях.

Лошо ще бъде, ако 44-то Народно събрание се хлъзне по наклонената плоскост на популизма, на голите приказки и неефективни решения. 

Лошо ще бъде, ако в него всички бъдат на власт – ГЕРБ и „Обединените  патриоти”  официално, а БСП, ДПС  и „Воля” – неофициално.  Лошо ще бъде, ако на хората се хвърля словесен прах, ако се опитат да ни затворят очите, за да могат самодоволно да си разпределят „порциите”.

Ще дойде момент, когато всички партии ще станат опозиция на ГЕРБ.

Не се ангажирам с прогноза кога ще се случи това. В  края на миналия парламент „Обединените патриоти” много труд положиха, за да запазят парламента. Не е изключено и сега, когато се очертава да влязат и в изпълнителната власт, още по-здраво да се хванат за масата на властта.  БСП е постигнала тавана си и колкото словесно да се напъва, повече електорат няма откъде да получи. ДПС загубиха депутатски бройки и идеята, че ще ги наваксат на нови избори, е илюзорна. „Воля” вече ръководят парламента, какво повече?  Най-трудна е ситуацията на ГЕРБ. Този път номерът с „предсрочните избори” може да им изиграе лоша шега.  И не вярвам да го приложат отново. Защото веднъж стомна за вода, втори път…и след това е известно, какво се случва и със стомната, и с водата. Така че мерак да се крепи до края на мандата 44-то Народно събрание има.  Но само с мерак не става.

Като отмине председателството на България на Съвета на Европейския съюз, т.е. през есента на 2018 година като нищо ще започнат т.нар. „неконтролирани” процеси. Обикновено те настъпват, когато парламентът преполови мандата си и депутатите започват да мислят как да се пласират отново в следващия.  Още повече, че извън парламента останаха два важни фактора:  новото популистко движение символизирано от шоумена Слави Трифонов и т.нар. „стара десница”.  Те мирни няма да седят.  В момента първите изчакват отношението на парламента към инициирания от тях референдум, а вторите – ближат рани.  Но 2 години са предостатъчно време за изправяне на крака. Тъй че ако имаме стабилност на нищонеправенето, със сигурност може да очакваме 44-то Народно събрание да не изкара докрай мандата си.

Тревожното е, че в новия парламент на думи привърженици на стабилното членство на България в ЕС и НАТО са всички, но на практика не е така. Поне не беше така в предизборното говорене. Имам чувството, а то рядко ме е лъгало, че

в този парламент русофилите са повече от българофилите.

И точно те надуха прекалено предизборните балони с обещания, които няма как да бъдат изпълнени. Ще си останат въздух под налягане. Дали това е било нарочно, за да предизвика по-късно „антиевропейско” недоволство? Нищо чудно. А дали ще има корупция? Ще има.  Ще има ли опити за реанимиране на опасни за България руски проекти? Ще има. Ще го има ли познатото и много често безсмислено ровене в законите, за да се задоволят интересите на „нашите”?  Ще го има. Ще има ли опити на президента да влияе върху  едни или други законодателни решения?  Ще има. Ще  го има ли преправянето на избирателния закон, „когато му дойде времето”?  Ще го има. С други думи, 44-то Народно събрание потегля на дълъг път. Но дали ще стигне до края му? Да поработи новият парламент, пък ще видим…!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *