БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ ПРАЗНУВАТ
Днес бесарабските българи населяващи територията между реките „Прут“ и „Днестър“ в Република Молдова и Украйна отбелязват своя празник. В Молдова живеят около 90 000 българи, а в Украйна – над 140 000. На този ден нашите сънародници си припомнят и имената на онези ярки личности, които са оставили достойна следа в българската история. Открояват се имената на Александър Малинов (1867-1938) — политически и държавен деец, български министър-председател, Александър Теодоров-Балан (1859-1959) — виден български езиковед, пръв ректор на Софийския университет, на генералите Георги Тодоров, Данаил Николаев, Иван Колев, премиера Димитър Греков, историкът Димитър Агура и много други.
В Информационния портал на българите в Украйна може да се прочетат малко известни факти за съдбата на бесарабските българи в периода на Съветския съюз.
„През май 1944 година е освободен Кримският полуостров. Но скоро след това тук се разигра една от най-жестоките трагедии в историята на преселниците. Според Постановлението на ГКО (през юни на 1944 година) българското население на Крим, заедно с гръцкото, арменското и кримско-татарското население, е обвинено в предателство и депортирано във вътрешните райони на СССР. На депортираните хора се дава не повече от час, за да си вземат само най-небходимите вещи. На 6 юни повече от 13 хиляди кримски българи са депортирани в Казахска, Узбекска и Таджикска ССР, а също и в РСФСР(Русия)… По такъв начин ЕДНА ОТ КОМПАКТНИТЕ ГРУПИ НА БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В СССР Е НАСИЛСТВЕНО УНИЩОЖЕНА. СЪВЕТСКАТА ВЛАСТ още по време на войната ЗАПОЧВА МОБИЛИЗАЦИЯ НА ТРУДОСПОСОБНОТО БЪЛГАРСКО И ГАГАУЗКО НАСЕЛЕНИЕ НА «ТРУДОВИЯ ФРОНТ» В ДОНБАС И УРАЛ. През 1944-1945 г.г. продължава мобилизацията на тудоспособното население за нуждите на промишлените предприятия на СССР – на «трудовия фронт» в Сибир, Урал, Донбас. Продължава процесът на колективизация, разкулачване на заможните селяни и изселването им в Сибир, Средна Азия, Казахстан. РЕПРЕСИРАНИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ЗНАЧИТЕЛНИ ТРУДНОСТИ И ЛИШЕНИЯ, ГРАЖДАНСКО БЕЗПРАВИЕ И УНИЖЕНИЕ. ГЛАДЪТ ПРЕЗ 1946-1947 Г.Г. Е НАЙ-ТЕЖКОТО ИЗПИТАНИЕ ЗА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ В БЕСАРАБИЯ. Количеството на умрелите е толкова голямо, че не успяват да ги регистрират и погребват. През 1960-те години заплащането на труда в колхозите, което преди това е натурално, се заменя с парично. Наред с позитивния момент нововъведението има и негативен аспект, като ТРУДНОСТИ С ОСИГУРЯВАНЕТО НА НАСЕЛЕНИЕТО С ХЛЯБ.
Политиката на «ПЕРЕСТРОЙКА», започнала през 1986 година, дава тласък на ВЪЗРАЖДАНЕТО НА БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В УКРАЙНА И МОЛДОВА. РАЗПАДАНЕТО НА СССР И СЪЗДАВАНЕТО НА НЕЗАВИСИМА УКРАЙНА ПРЕЗ АВГУСТ 1991 ГОДИНА ИМА ВАЖНО ЗНАЧЕНИЕ ЗА БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА В УКРАЙНА. ПРЕД БЪЛГАРСКАТА ДИАСПОРА СЕ ОТКРИВАТ ШИРОКИ ПЕРСПЕКТИВИ ЗА ВЪЗРАЖДАНЕ В УСЛОВИЯТА НА ДЕМОКРАТИЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА УКРАЙНА.”