Русия: „Виж си пенсията и умри!“
Анатолий Безсланов
Наш кореспондент от Москва
У нас, в Русия, пенсионната възраст за мъжете от 1 януари 2017 г. ще бъде 65 години, а за жените става 63 години. Така тези от нас, които няма да имат късмет да се порадват на дълголетие, ще могат да се порадват на пенсията си едва 11 месеца, а в много региони – дори и да не доживеят до нея. Жените ни обаче се радват на завидно дълголетие. При тях средната продължителност на живота е 76 години. Средната възраст на живота на руските граждани е 71 години. Затова и тази година, както и миналата, и поминалата, мнозина си задаваха въпроса: откъде ги намират тия живи ветерани от Втората световна война, които виждаме на трибуната по време на парада на 9 май. Ако са истински то те би трябвало да бъдат някакви странни изключения от статистиката, т.е. да са живели близо 25 години над статистическата средна възраст за руските мъже и близо 20 години над средностатическата вързраст за нашите жени.
Теоретично е възможно, но практически – едва ли. И затова наистина се питаме: кои са тогава тези хора, които ги монтират на трибуните по време на военните паради? И на колко години са? Не е известно. Защото тези, които познават нашата история знаят, колко трудни бяха следвоенните години, какъв глад и недоимък бе, какви репресии срещу народа провеждаше Сталинският режим. Така че нездравословното хранене, тежките условия за труд , политическите и социални напрежения и кризи, не стимулираха дълголетието на руския човек и в този смисъл едва ли са стимулирали специално дълголетието на ветераните от войната. Остава да приемем това като „руско чудо”.
У нас достигането на възрастта за пенсиониране е знак за наближаващия край на живота.
Пенсията е мизерна и няма нищо общо с приказките на политиците, затова колко „велика” е нашата страна. Средната пенсия в Русия днес е 13 000 рубли или около 330 лева. Пенсията е най-добрият показател за величието на една държава. Поради естеството на работата ми, имаше период в моя живот, когато бях в командировки в Австрия и Германия, и дори в Япония. И с очите си видях и колко получават и как живеят в тези държави пенсионерите. Впрочем, сигурен съм, че и българите са ги виждали – особено германските пенсионери, които идват на почивка на Черно море и една месечна пенсия им стига и за самолетен билет, и за десетина дни в най-луксозните хотели на чудните „Златни пясъци” и „Слънчев бряг”. Очевидно, от гледна точка на пенсиите, победената от нас Германия във Втората световна война, е великата държава. А не сме ние.
Защото как да наречем велика нашата държава, когато в нея гражданите живеят бедно. Не може държавата да е велика, а народът ни да е беден. Споделям това с моите български познати, защото знам, че в България има много хора, които живеят все още с някакви илюзии, с наложени от пропагандата по време на социализма, представи за Русия. Искам да им кажа, че нашият живот няма нищо общо с пропагандата. Той е твърде тежък и с пенсията е трудно, да не кажа почти невъзможно, да си осигуриш само най-евтината, но и некачествена, храна за месеца. В някои от регионите се живее с по-малко средства. Но в Москва това е почти невъзможно. Москва е много по-скъп град. По-скъп от София. При визитата ми миналата година в София проявих интерес към българската пенсионна система. И останах неприятно изненадан. Оказа се, че пенсиите в България са почти равни на нашите в Русия. След това видях и цените в магазините, цените на горивата и на обществения транспорт, и не бе трудно да си направя извод, че и българските пенсионери живеят като руските – много трудно. И не знам, каква е средната възраст на живота в България, но едва ли след пенсиониране на човек и у вас му остават много години за живот. И мислейки за причините българските и руските пенсионери да бъдат толкова зле, с толкова малки, направо мизерни, пенсии, стигам до логичен извод.
Ние, руснаците, наложихме на редица европейски страни своята икономическа и политическа система.
И вместо тези държави, а и ние самите, да се развиваме успешно след войната, то изостанахме трагично от западния свят. Загубихме състезанието с този свят. Очевидно през всичките тези години след Втората световна война западните политици са се грижили за бъдещето на своите граждани, мислели са за техните старини, работели са за своите народи. У нас се случи обратното. Когато рухна Съветския съюз се оказа, че само висшата партийна номенклатура е подсигурила своите и на потомството си старини. Десетки милиони хора у нас трябваше да започнат своя живот отначало. А това не бе никак лесно, защото парите и старите партийни зависимости, правеха почти невъзможен успехът на обикновения човек. От този стрес, от това, което виждахме с очите си как бившите капеес
есовци станаха изведнъж бизнесмени капиталисти, много хора си отидоха преждевременно от живота. За да подтискат социалното недоволство периодично нашите управници издигат старите патриотични лозунги и плашат народа с „международното положение” или с „укрофашистите“.
Посланието им е ясно: трайте си, защото лошия Запад ни мисли лошото. Но все по-малко мои сънародници се хващат на тази въдица, която президентът ни Владимир Путин умело хвърля. Все повече ние, руските граждани, разбираме, че причината да живеем зле не са американците и западноевропейците, а са нашите политици и олигарси до един свързани с бившата КПСС и от средите на службите на сигурността. Това са нашите нови, а всъщност стари, господари. Питал съм например мои сънародници защо си купуват имоти в България при положение, че и в България доходите не са високи. Отговорът винаги е бил един: „защото все пак България е европейска държава и има перспектива. Докато у нас такава перспектива няма. А и в България се живее по-добре, по-спокойно.”