На президентска вълна

Александър Йорданов.

   Понеже все още сме на „президентска вълна“ си спомних как говори един истински президент. А истински президент е Роналд Рейгън. Застава на държавното кормило на 20 януари 1981 г., когато, както сам казва, САЩ са „изправени пред икономическо бедствие с големи размери” в условие на „най-дългата и най-тежката продължителна инфлация в историята на нашия народ”,  „заплашваща да разори живота на милиони хора от нашия народ”.  С други думи, в далеч по-тежка ситуация от тази, в която сега е България.  Но Рейгън не срича текст написан от партийни марионетки, а говори от свое име, казва това, което мисли със свои думи. Ето как:

„Неработещите предприятия са изхвърлили своите работници в безработица, бедност и загуба на лично достойнство. Онези, които все още работят, не могат да получат честно заплащане на своя труд поради данъчната система, която наказва успешните начинания и ни пречи да постигнем пълна производителност. Всички ние, като отделни хора, можем чрез заеми да живеем по-богато, отколкото действително произвеждаме, но само за ограничен период от време. Тогава защо си мислим, че като народ не сме обвързани от същите ограничения? Трябва да действуваме днес, за да запазим утрешния ден. И не ме разбирайте неправилно: ние ще действаме, започвайки от днес.”

И поставя точна диагноза:

„В тази сегашна криза държавата не може да бъде решение на проблема; държавата е проблемът.”

И напомня:

„Нека като започваме, да си припомним: ние сме народ, който има правителство – а не обратното…Нашето управление няма друга власт освен онази, която му е дадена от народа. Време е да възпрем и да върнем обратно нарастването на държавата, която очевидно е нараснала отвъд съгласието на управляваните.”

И пояснява:

„И за да няма недоразумение, моето намерение не е да премахна държавата. Моето намерение е да я направя да работи – да работи с нас, а не над нас; да застане до нас, а не да язди на нашия гръб.”

Отговаря Рейгън и на въпроса, на който и до днес в Русия например, нямат отговор.  Поднася им на тепсия този отговор. Ето как:

„Ако се запитаме защо в продължение на толкова много години сме постигнали толкова много, преуспели сме повече от всички други народи на земята, отговорът е, че в тази страна ние сме освободили енергията и индивидуалния дух на човека до много по-голяма степен, отколкото всички други в историята. Свободата и достойнството на индивида са били много повече достъпни и защитени тук, отколкото в което да е друго място по земята. Понякога цената за тази свобода е била висока, но ние никога не сме се колебаели да платим тази цена. Не е случайно, че нашите настоящи проблеми съвпадат и са съразмерни на намесата и нахлуването в нашия живот, които произтичат от ненужното и прекомерно нарастване на държавата.”

Следва поуката, която ние българите, след половин век съветско владичество, също забравяме:

„Време е да осъзнаем, че ние сме твърде велик народ, за да се ограничаваме до малки мечти.”

Следва и още едно твърдение, особено актуално днес:

„За враговете на свободата, онези, които са наши потенциални врагове, ще припомним, че мирът е най-висшият стремеж на американския народ. Ние ще преговаряме за него, ще се жертваме за него; но няма да се предаваме заради него, сега и завинаги.”

Следва и актуален съвет. Актуален за тези, които „четат“ „смяната на караула” във Вашингтон, както дяволът чете Евенгелието. На тях, богонемилите, президентът Рейгън е казал още преди 36 години:

„Никога не трябва да разбирате неправилно нашето търпение. Нашето нежелание да влизаме в конфликти не трябва да се преценява като нерешимост. Когато е необходимо действие за запазване на нашата национална сигурност, ние ще действуваме. Ще поддържаме достатъчна сила за да победим в случай на необходимост…Преди всичко трябва да осъзнаем, че никой арсенал и никое оръжие в арсеналите не е така страховито, както волята и моралната смелост на свободните хора. Това е оръжие, което нашите противници в съвременния свят нямат. Това е оръжие, което ние като американци имаме. Нека това да се разбира от онези, които практикуват тероризъм и се опитват да ограбят своите съседи.”

С тези си думи Роналд Рейгън сякаш е прогледнал в бъдното. Сякаш говори за тероризма на Русия, която се опита да ограби своя съсед Украйна. И наистина го направи нагло и цинично, в нарушение и на Божия закон и на светските закони, на международното право. Затова и ще има да плаща, колкото и нейните блюдолизци да правят метани на новия американски президент Доналд Тръмп с надеждата, че той ще забрави великите думи на своя велик предшественик Роналд Рейгън. Няма да ги забрави. А и има кой в Америка да му ги припомни, ако случайно ги е забравил.

В края на словото си Рейгън припомня за клетвата на един млад човек – Мартин Трептоу, който напуска своята работа в малка провинциална бръснарница през 1917 г., за да отиде във Франция със знаменитата дивизия Рейнбоу. Там, на Западния фронт, той е бил убит, но до неговото тяло е намерен неговият дневник. На един лист, със заглавие „Моята клетва,”  войникът е написал следните думи:

„Америка трябва да спечели тази война. Затова аз ще работя, ще спестявам, ще жертвувам, ще търпя, ще се бия решително и ще дам всичко от себе си така, като че ли изходът от войната зависи изцяло от мен.”

Свободният свят трябва да спечели и днес „тази война“. Войната срещу руската  агресия. Войната срещу ислямският тероризъм. Войната срещу  диктаторските режими. За да продължи да се нарича и да бъде свободен свят. Това е президент! Незабравимият Роналд Рейгън!