Как го правят в Пененжно?
Александър Йорданов.
Ако човек няма р
абота и броди самотен в нета, като нищо може да попадне на страницата на Министерството на външните работи на Руската федерация. Главен говорител там е министър Сергей Лавров –протяжни интервюта от които се разбира, че руснаците са сгазили лука почти по всички външнополитически въпроси. Вниманието ми привлече гневната руска реакция на решението на Полша да увеличи присъствието на натовски войски на своя територия. Лавров е отдавна в политиката. Затова и недоумявам как досега не е схванал, че „гневни руски реакции” пред поляците не минават. Защото колкото повече говориш срещу тях, толкова повече те ще увеличат натовските войски на източната си граница. Един външен министър би трябвало да познава националната психология на държавата, която коментира.
Чета също така и изявление срещу премахването на паметника на генерала от съветската армия Иван Черняховски в полското градче Пененжно. Става ясно, че само през миналата година в Полша са премахнати или унищожени 10 съветски ”мемориални обекта”. Каква е истината. Съветският генерал наистина загива на 18.02. 1945 г. в близост до това градче. Погребан е във Вилнюс (столицата на Литва). Комунистите в Полша му издигат паметник.
НО ИДВА ДЕМОКРАЦИЯТА, А С НЕЯ И ИСТИНАТА.
И става ясно, че този съветски генерал е взел активно участие в ликвидирането на частите на Армия Крайова във вилнюска област. Но коя е Армия Крайова? Това е най-голямата нелегална съпротивителна антифашистка армия през Втората световна война. Тя е въоръжената сила на полското правителство, което по време на войната е в изгнание. Тя е армията на „подземната полска държава”. С други думи, това е все едно да ликвидираш участниците в Априлското въстание, както и въстаническите чети преди него, борили се за освобождението на България и изпращани от „правителството в изгнаниие”, което ние наричаме БРЦК – Български революционен централен комитет. А след Освобождението да издигнем паметници не на Левски, Ботев, Каравелов, Раковски, Бенковски, Волов, на перущенци и батакчани, а на Ахмед Ага Баратунлията и султан Абдул Азис.
При това, както справедливо обясняват полските историци, генералът Черняховски е част от тези, които налагат на полския народ една нежелана от него комунистическа система. Литва, след освобождението си от съветска окупация, демонтира паметника на Черняховски във Вилнюс и го върна на Москва заедно с тленните останки. С мотива, че не трябва да се „пренаписва” историята посмъртно.
Днес много често паметникът на съветския генерал в Пененжно е обливан с боя, върху него четем надписи от типа: „Убиецът на Армия Крайова”. Полицията задържа извършителите, но ги освобождава, защото в процеса на разпита им се оказва, че те са водени от патриотични подбуди. Какво е решението. Цивилизовано и културно руснаците да си приберат паметника, защото той лъже, а не говори истината.
Кметът на Пененжно Казимеж Кейдо, е завил, че ще предаде бюстът на ген. Черняковски свален от паметника на руското посолство във Варшава. Ако обаче руснаците искат, казва кметът, да си вземат целият паметник ще трябва да заплатят всички разходи по демонтажа и транспортирането му до новото му „местожителство“. Ето как един обикновен централноевропейски кмет дава добър пример на нашите югоизточноевропейски кметове как да постъпят със съветските комунистически паметници у нас. Същото като в Пененжно трябва да стане и с Паметника на съветската армия в София. Защото той символизира една лъжа. Защото съветската армия не е освобождавала, а точно обратното – окупирала е България. И не само ни е окупирала, но и е наложила режим, който и децата вече знаят, че е бил лош, недемократичен, тоталитарен. Ако беше ни „освободила“, защо тогава се налагаше да има 10 ноември, опулен Живков на пленум, приемане на „демократична конституция“, че и многопартийна политическа система, че и чудо невиждано: комунисти да се пишат демократи. Но думата ми беше за Сергей Лавров и затова как го правят свободните хора в Пененжно.
