Полша се подготвя за „Анаконда“

Анатолий Безсланов, Москва

Прочистването на полската армия от офицери завършили военно образование или били на подготовка в Съветския съюз предизвика естествена реакция в Москва.  Пет генерали сами напуснаха полската армия, а министърът на отбраната на Полша Антони Мацаревич е безкомпромисен. Прочистването ще продължи.

През месец юни в Полша ще се проведат мащабни натовски учения  под кодовото название „Анаконда”.  Месец по-късно във Варшава предстои среща на високо равнище на НАТО по проблемите на сигурността, на която се очаква да се вземат важни  решения за бъдещата политика на алианса в Източна Европа. Всичко това безпокои сериозно нашето държавно ръководство, но е очевидно, че то няма отговор. Светът се развива по път, който Кремъл все по-малко разбира и може да оказва влияние. Слабостта на руската икономика и икономическата криза в страната правят нашите опити да влияем върху световната политика все по-неуспешни.

В „Анаконда”  ще вземат участие 25 000 военнослужещи от които 10 000 американски военни. От останалите 12 000 ще бъдат полски военнослужещи и 3 хиляди от братските армии от други страни членки на Алианса. Така „Анаконда” се очертава като най-мащобното военно учение в историята на Полша.

Коментарите в руския печат са изцяло в подкрепа на генералите, които напускат или предстоят да бъдат отстранени от полската армия. Но така само се издаваме, че при всички тях е съществувала някаква форма на зависимост от Русия, дори това да е най-обикновена симпатия към руските им колеги, с които някога са служили или учили заедно.

Същевременно поведението на поляците е обяснимо със съществуващите опасения в полското общество, че Русия продължава да бъде държава агресор, нарущаваща следвоенният мирен ред в Европа. Затова и е разбираемо, че вземат мерки.  Вместо да изразяват „възмущение“ руските политици трябва да осъзнаят, че именно тяхната политика е причината за нарасналата тревога на Запад. В това отношение моите български приятели имат хубава народна поговорка: каквото повикало, такова се и обадило. Държавите от НАТО вземат мерки, защото не искат да допуснат отново да се случи това, което преживяха европейските народи в края на 30-те и началото на 40-те години на ХХ век.