Хляб, картофче и водка

Андрей Колесников

Кризата понижава „нормата ни“

Където и да попадне руският човек, първата му работа е да потърси с очи хляба.  В народната   митология хлябът е нашата народна, историко-културна ценност. Култът към хляба  е  исторически резултат на десетилетно гладуване. А и при отсъствието на други хранителни продукти той остава като основа на всичко. Както впрочем и картофите („Здравей, мило картофче, пионерски идеал“), които  е далеч по-лесно да си набавиш като храна, отколкото месото или млякото.

Руската триада «хляб — картоф — водка» — това е, както изтъкна историкът Олег Хлевнюк, моделът на хранене през сталинския период,

но той е характерен и за по-късните периоди, дори и за сравнително „по-хранителните“ съветски такива.

А водката си остава и досега универсална „валута“, 

и най-добър способ да се абстрахираш от действителността, а така също и реален източник за доходи в хазната на държавата. Симптоматично е, че при Сталин официалното производство на общосъюзния адаптоген – водката, растеше със стахановски темпове.

Традиционните  начини за спасяване на семейния бюджет — работа на няколко места, вече губят своята ефективност.

Защото кризата удря не само по формалния, но и по неформалните сектори на икономиката.

Днешната криза ще замрази специфичния модел на руския пазар на труда, който реагира на икономическите неприятности не с безработица и структурни промени, а  с понижение на заплатите и намаляване на работния ден. Това води до

„стабилизиране на бедността“,

затваряне на домакинствата до текущите разходи и неотложните нужди и отлагане на по-големи покупки, както и до търсене на по-евтини продукти, и ограничаване на разходите до изхранването, и минимално необходимото облекло.

Опростяване на методите на преживяване, примитивизация на живота, на взискателността към себе си и света, намаляване на производителността на труда – всичко това е естествено следствие от приспособяването ни към кризата, която дълго не признаваше не само власта, но и населението. Но от есента почти всички престанахме да се лъжем.

Логичният въпрос е: как хората и властта, осъзнаващи кризата, нейната дълбочина и продължителност, сега през 2016 година ще реагират?

Ясно е, че властта има страхова невроза от чуждите „оранжеви революции“ и затова ще продължи да се бори с митичната „пета колона“ в страната стремейки се да избегне масовите протести, да отклонява вниманието на населението от кризата с демонстрация на войни от различен вид, преди всичко информационни и търговски, които обаче още повече ще влошават икономическото положение.

Но независимо от това дали кризата има дъно, дали то е двойно или тройно,  страховете от очакваната революция са напразни. Както се казваше в съветските времена: „цацата – това е доживял до комунизма кит“. Просто китът през цялото време е „намалявал обема си“.

Внимание: цените растат

През 2016 година се планира повишаване на цените за жилищно-комуналните услуги, на транспорта и цените на хранителните продукти. Заплатите замръзват. Така беше при комунизма, така ще бъде и сега. Обикновените граждани, преминавайки на хляб, картофи и водка, а някъде и на ягоди, гъби и орехи, ще продължат да живеят в адаптация към „новата нормалност“ като съпровождат този процес с „намаляване на нормата“.  Нормата на очаквания от властта, от живота и прочие. Нормата на индивидуалното потребление. Както пояснява Марина Красилникова от «Левада-център»:

най-доброто на което се надяват обикновените руски граждани не са промените, а липсата на промени.  Затова и няма място за протести.  Хората са изгубили вяра. Нямат и сила.

В кризата, дори и да се натрупва недоволство, то не формира някакви сложни потребности, към които се отнасят въпросите за демокрацията, участието в политиката и други публични „стоки“, които са като допълнителна тежест, „лукс“. Съгласно старата хипотеза на Сеймур Липсет, която се потвърди през 2011–2012 г., но беше отхвърлена от репресивната реакция на властта на протестите на гражданите, то политически искания обикновено поставят граждани, които са достигнали определено ниво на благосъстояние. Те могат да си позволят конфорта  да свързват определени политически ситуации и политически решения на „висшето началство“ със социално-икономическите проблеми.  Спасението на властта е и в това, че по-голямата част от населението отдавна вижда във властта носител единствено на символични блага като „подарения Крим“, а не производител на блага или справедлив арбитър и привикна да се оправя без държавата, а в редица случаи, и въпреки нейните регулативни действия.

На смяна на путиновата стабилност дойде негативната стабилизация.  Тя е опасна за развитието на страната и за манталитета на нацията, който все повече преминава от метафоричен в реален, в буквалния смисъл на думата, картофено-хлебен начин на съществуване.

(Статията публикуваме със съкращения. Целият текст можете да прочетете в оригинал на: http://www.gazeta.ru/comments/column/kolesnikov/8015735.shtml