Не за Паисий, за порциите става дума

Александър Йорданов

През седмицата много шум се вдигна около хилендарския монах Паисий и турското робство. Министърът на образованието си загуби поста. А турското робство си е турско робство. Но не като социално-икономическа или правна система, а като „дни мрачни, що робство се викат”. Когато българите започват да формират своето национално съзнание, от етнос да стават народ и нация, алтернативата на свободата не е съжителството, а робството.

В българската национална доктрина през Възраждането отсъствието на национална свобода и държава е робство.

Така са мислили образованите и просветени хора в оная епоха „що робство се вика”. Затова и днешните деца лесно ще разберат, че не става дума за съжителство в „На прощаване”: ”та сърце, майко, не трае да гледа турчин, че бесней над бащино ми огнище”, или в Перущица, „дето храбро падна въстаналий роб”. Младите днес трябва да знаят как са възприемали своята жива действителност големите личности на България. Иначе рискуваме да заприличаме на днешните македонци, които си измислят история и отказват да приемат очевидното, че велики възрожденци, които и те и ние, почитаме, са се самоопределяли като българи. Подмяната на истинските думи, на паметта, е смъртоносна опасност за един народ. И народи, които губят тази памет започват да честват чуждите национални празници като свои. Така при комунизма чествахме официално празника на чужда държава. А българските деца, за да станат европейци, първо трябва да станат български деца. Защото пътят към европейското преминава през българското, през родното.

От българин се става европеец, дори и недотам, както би рекъл Алеко. Но от безродник, нищо не става.

Чрез думите и делата на своите национални герои и творчески личности обясняват своята национална история всички европейски народи. Националната памет е нещо, в което псевдоексперти не могат да човъркат, за да се харесат на други псевдоексперти в Брюксел. Защото у нас се създаде през годините една кохорта от псевдоексперти, които ровичкат в учебните програми с цел учебникарския бизнес да усвоява пари и да процъфтява. И сега министър Танев си отива заради номера, който му скроиха същите тия псевдоексперти. Възможно е да има и политическо задкулисие, още повече, че министърът не е партиец. И тъй като според новия закон сроковете за новите учебници са кратки, то не е без значение, кой и как ще разпредели порциите.