Коледа – роди се Бог, роди се Човек

Михаил-Милко КРЪСТЕВ

Раждането ни е една мистерия. Разгадаваме я до смъртта – другата човешка мистерия. И така ще бъде вовеки, независимо от напредъка на науката и откриването на човешкия геном.

Винаги сме посрещали и сме се радвали на Коледа – раждането на Бога и раждането на Човека.

Но в онези години, когато се дълбаеха скривалища против атомни и водородни бомби, властта беше забранила на християните за празнуват Коледа. Нямаше официален празник както сега и българите ходеха на работа по ниви, канцеларии и фабрики

До външните врати на черквите дебнеха дребни доносници. Но спомням си, че с мой приятел на Бъдни вечер прехвърлихме оградата и се озовахме в храма. Доносникът пушеше нервно, сгушен в балтона си и май се направи, че нищо не е видял и чул.

По-сетне ми се случи да работя в един музей на революционното движение през ония години. В подземието имаше скривалище. В късния следобед преди Бъдни вечер събрах децата и учениците от кръжока по история и понеже им беше забранено да влизат в черкви, отведох ги в атомното скривалище.  Децата не знаеха какво се случва, насядаха смирено по столовите, по пода: наоколо имаше купища противогази, гумени облекла, ботуши, по стените висяха карти и табла с указания за защита при атомно нападение. И не за учудване срещу тях високо на стената висяха портретите на някакви хора – членове на политбюро на тогавашната управляваща партия. Но нали все пак това беше и подземие на исторически музей, отстрани ни гледаше Левски от портрета си. Нагласих магнетофона и пуснах неговото обичано песнопение „Достойно есть” Децата се размърдаха, дори се развикаха, някои се разсмяха, но изведнъж утихнаха… Заслушаха се в песента за Богородицата, която през идващата нощ щеше да роди своя Божествен Син. Атомното укритие заприлича на черква и единственият светец в нея беше Йеродякон Игнатий. За жалост нямаше свещи, в залата имаше зловещо червено осветление, от ъглите идеше смрад на пластмаси и химически продукти.

Разказвах за Божественото семейство, за раждането на Божественото Дете в пещерата, за Витлеемската звезда и тримата мъдреци.

Децата слушаха приказката, нямаха тогава детски библий,  в училище ги учеха как човек произлязъл от маймуната, а трудът усъвършенствал мозъка му.

Разказвах им за празника на Бъдни вечер: как най старият човек в семейството – дядото, отива в гората и донася голям пън от дъбово дърво, слага го в огнището и този „Бъдник” гори през цялата нощ, защото не се знае в кой миг ще се роди Божественото дете Христос. Обясних им, че този обичай е останал още от Орфеевите времена преди хиляди години, когато траките са посрещали новото слънце и новата година. Тогава траките са вярвали, че Слъцето се ражда от Великата Богиня Майка, а на нашето Християнско рождество човешка майка ражда Божествен Син за да спаси хората на земята, да им вдъхне любов, разбирателство и мир. И за питката, за старата керемида, за палещника с жарта и тамяна, който дими  и облъхва със сладък дим всичкия свят в къщата и навън.

И вие, деца, казах накрая, като си отидете тая вечер в къщи, разкажете на бащите и майките си за празника, нямайте страх от нищо, защото Христос  повелява от всичко най-много да се грижим и пазим вас – децата.

Обещаха да го сторят и тихомълком напуснаха скривалището. Останах сам с портрета на Левски. Отново слушах „Достойното”, но в това време на вратата стоеше пазачът на музея. Каза ми, че нарочно дошъл да следи дали няма да има някой дребен доносник и да доложи за нашата сбирка. Нямало такъв, щото откъде накъде ще се сетят, че в атомното скривалище може да се говорят такива попски работи.

През тази Бъдна вечер атомният бункер в музея ще си остане празен. Но и в черквите ще отидат все по-малко българи и българчета. Вече са свободни, ала душите им са някак си смутени, не им се вярва, че има дядо Коледа, дори да получат най-скъпия подарък. И моят малък внук в почуда ме пита: „ Дядо, ти вярваш ли в такива глупости?”  Въпреки този въпрос, въпреки всичкото разумно и логично възражение има Дядо Коледа и Христос ще се роди през нощта на Бъдни вечер, когато все още ще гори „Бъдника”.  И атомните скривалища ще се превърнат в черкви.