Агенция „Синхуа” за руско-китайските отношения

Андрей Иванов

На 17 декември, само ден след  края на официалната визита на руския премиер Дмитрий Медведев в Китай, държавната информационна агенция „Синхуа” публикува пространен анализ на тема:

КРИЗАТА В РУСКАТА ИКОНОМИКА.

Показателни са не толкова изводите в тази статия, колкото самият факт на нейната поява.  Защото китайската страна показваше доскоро дипломатическа сдържаност по тази тема.  А в случая дори заглавието е показателно:

„Ще успее ли Русия да издържи изпитанието за стабилност на фона на сложната криза?”

В статията четем:

«Русия преживява труден период. Петродоларите  и сега са важна съставка на нейната икономика. Но руското министерство на икономиката смята, че при цена от 40 долара за барел брутния вътрешен продукт ще спадне с 5%.  При това и сега на бюджета не достигат 3 трилиона рубли. Но това не е най-голямато предизвикателство. По мнението на анализаторите една от главните причини за финансово-икономическата нестабилност през 2014-2015 г. на  Русия  е

структурната криза в икономиката

започнала още през 2013 г. Същността й е в деиндустриализацията на икономиката и упадъкът на земеделието, както и в невъзможността за бързото им възстановяване. Няма възможност и за бързо възстановяване на преработващата индустрия и на целия аграрен сектор.

На фона на геополитическите напрежения

не само са намаляли инвестициите в Русия, но и значително са нараснали външните заеми на руските банки и фирми.”

„През миналата година девалвацията на рублата спрямо длара  и еврото представлява 72,2% и 51,7%. Валутната криза доведе до увеличавне на инфлацията и логично до падане на реалните доходи на населението и на потреблението” – констатира китайската агенция  «Синхуа».

Но ще по-лоши са прогнозите: „Няма възможност за Русия да излезе от системната криза, в която се намира без да преодолее диспропорциите в развитието на финансовия и реалния сектор на своята икономика.Диспропорции, които продължават да се увеличават.”

Агенцията цитира думите на Директора на Института „Русия” при Китайската академия за съвременни международни отношения  Фън Ю Цзюн:

 „поради украинската  кризи Русия влезе в сериозна стратегическа безизходица.”

И това е казано не от политик от Вашингтон или Брюксел, а от учен от Пекин. Но най-важен е въпросът защо сега се появява тази статия в „Синхуа”.  Според Андрей Девятов – зам. директор на  Института за руско-китайско стратегическо сътрудничество, „Синхуа” е официален рупор на китайското държавно ръководство. И то е казало открито и честно, а не на езоповски език, какво мисли Китай за Русия.  Защото търговският обмен между Китай и Русия е спаднал през настоящата година с 1/3. Обещава се сътрудничество до 100 млрд. долара, дори до 200 милиарда. Но истината е, че руско-китайските отношения са в застой.  И не трябва да се мисли, че този застой тревожи китайците. Нищо подобно. Те приеха Медведев, гостиха го, организираха му екскурзии – никакво раздразнение не показаха. Но същевременно чрез „Синхуа” казаха:

 „Погледнете, какво става във вашата страна. Ние имаме своя китайска мечта, а какво предлагате вие?” 

Китай сякаш ни пита:  „Как искате с нас да сътрудничите?” И по всичко изглежда, че ние отговаряме: „Никак”.

Китайците явно не са удоволетворени и от проекта „Силата на Сибир”. Агенция „Синхуа” фактически ни казва, че ние се опитваме да лъжем Пекин. А Китай е свикнал да разговаря винаги със силни и отговорни партньори.  Сега те просто оповестиха, че знаят истината за Русия и не трябва повече да се опитваме да я крием и да лъжем.”

Според зам.директора на Института за Далечния изток при Руската академия на науките д.и.н. Андрей Островски  „публикацията в „Синхуа” говори, че Медведев не е успял да се договори с китайското ръкводство и китайците са решили д изразят своето недоволство публично. В навечерието на визатата се предполагаше, че ще има проблеми и опасенията се потвърдиха. На мен китайците ми зададоха два логични, но и сложни въпроса: с какво е свързано падането на двустранния търговски обмен и как да бъде той увеличен? Трудно е да се отговори, защото рублата загуби стойност, по-рано за 1 юан давахме 3,5 рубли, след това – 6, а днес вече 11. Паднаха и световните цени на петрола.   За да се увеличи стокообмена не е достатъчно да заменяме „вилици срещу бутилки”.   Днес ние доставяме петрол срещу който получаваме стоки за широко потребление  и машини, а са ни необходими съвместни научно-технически и иновационни проекти.  Както това правят германците. Обемът на търговията между Китай и Германия е 170 млрд. долара годишно и имат съвместни предприятия реализирани чрез преки инвестиции.”

Андрей Островски коментира и думите на Фън Ю Цзян  като неслучайни.  Казва:  „Той е прав. Защото ние се откъснахме от Украйна и за нас тази страна е вече „отрязано парче”. Заради Украйна ние влошихме отношенията си със Запада.   По-рано ние казвахме на китайците, че  ние държим западния пазар на енергийни доставки. Но сега Европа реши рязко да намали вносът от Русия. В резултат  можем да се окажем с енергоресурси, но без пазар за тях. И Китай ще се възползва от тази ситуация.  Но ние сме тези, които не изпълняваме подписаните договори. Така още не сме построили тръбата до Сковородино и продължаваме да доставяме петрол с цистерни, а китайците отдавна са построили своята част от тръбата.  При тях всичко е нормално.

Китай иска да бъдат изпълнени по-рано подписаните договори. А ние говорим все за бъдещи планове.”

Руският учен коментира статията в „Синхуа” и като „недоволство” на Китай от правителството на Русия. „Така, казва той, някога китайците зачеркнаха като партньор кмета на Москва Юрий Лужков след като не успа да построи  търгавския център «Парк Хуамин» до Ботаническата градина.” И прдължава:

„В САЩ има голямо китайско лоби – включително в правителството и в Конгреса. Търговският стокообмен между САЩ и Китай е 600 млрд. долара и това е независимо от факта, че продължават американските санкции срещу Китай за събитията на площад Тянънмън през 1989 г.  Кое дразни китайците. Постоянната смяна на областните губернатори, подписването, а след това игнорирането на споразуменията, липсата на законова защита на инвестициите, за да не зависят китайските инвеститори от волята на губернаторите. Но ние не даваме гаранции и затова обемът на инвестиции е мизерен. Китайските инвестиции в чужбина са около 880 млрд. долара, а от тях в Русия има само 8 млрд., т. е. по-малко от 1%. Толкова Китай е вложил в Русия.

Най-вероятно статията в „Синхуа” е била подготвена още преди визитата на руския премиер в Пекин, а публикуването й е станало с разрешение на висшето държавно и партийно ръководство.  Излетя  самолетът на Медведев и статията се появи. Правете си сами изводите.”

Публикуваме тази статия от руския сайт „Свободная Пресса”  излязла днес, 26.12. 2015 г. не защото очакваме руските политици да си направят „изводите”, а защото се надяваме много по-бързо от тях българските читатели да си направят изводите. Защото наша е поговорката: „С каквито се събереш, такъв ставаш”, нали?