Крим – две години след анексирането му

Как изглежда животът в Крим две години след анексирането му от Русия? Премиерът на Крим Сергей Аксьонов, същият, който бе най-голям мераклия за присъединяването на полуострова към Русия, неочаквано направи изявление, че

Крим не е получил нито копейка

от целевата федерална програма за подпомагане. А са му били обещани 15 милиарда рубли.

Отговорът на Москва: парите се дават за конкретни проекти, а тях ги няма.

Крим е в дълбока криза и номерът с показването на „радостните демонстрации” на върналите се „у дома” кримчани, вече не минава. Оказва се, че руската окупация на полуострова е влошила живота на хората, нещо за което мнозина предупреждаваха още преди агресията.  И вече започват конфликтите между федералните и местните власти. Защото скандирането на името на Путин не пълни хладилника, нито пуска електричеството. Сергей Аксьонов иска пари и обвинява Москва в бюрокрация.  Но Кремъл няма намерение да превръща Крим в нова „черна дупка”, в която да налива пари заради патриотичните чувства на рускоезичното население. А и няма желание, както впрочем и няма пари.

Русия смята, че макар и бедни кримчани ще бъдат лоялни.

Мнозина си задават въпроса защо Москва не командирова в Крим „професионални управленци”.  Отговорът е очевиден. Московската номенклатура не желае да загуби възможностите си за бъдеща кариера като се „забие“ в дълбоката провинция. Известно е също така, че всички руски управленци се опитват в момента да си подсигурят и удобно „летище” за „кацане“ за себе си и своите близки на Запад. Това е „мода“ в руския управленски и политически елит. За вътрешна пропаганда и задържане на власт те говорят срещу Запада, но при пъпва възможност се устройват именно на Запада. А за тях Запад е вече дори България.  Евентуална ръководна длъжност в Крим обаче рискува да ги вкара в списъка със санкции и тогава „Прощай Париж, прощай Лондон, прощай Маями!”

Опитът да се създаде Министерство за Крим пропадна поради липса на желаещи да работят в него. Както бързо бе създадено, така и още по-бързо бе закрито. Местните кадри не са от най-работливите. Майстори са да организират митинги в подкрепа на Путин, но за работа не ги бива. Затова и за кратко време се смениха министрите на транспорта, икономическото развитие, туризма. И започнаха характерните за всяко руско управление корупционни скандали.  А както отбелязва руското издание ГАЗЕТА. РУ  „няма как да се промени и знаменитата руска бюрокрация, благодарение на която от момента на решението да се отпуснат средства до тяхното реално усвояване минава цял човешки живот”.  А значителна част от отпуснатите средства се губи „по пътя“ под формата на подкупи и попада в мръсни ръце.

Напълно умря и болшевишката идея цяла Русия да дари средства за възстановяването на Крим, по подобие на приемера с изграждането на Байкало-амурската магистрала. В момента руския народ, който сам търпи несгоди от лошата икономическа политика на Кремъл, няма никакво желание да помага на когото и да било.  А и да иска – няма с какво. Показателно е, че идеята да се въведе данък „Крим”  срещна почти пълно отрицание в руското общество.  Близо 85% твърдо казаха „Не”, с което показаха, че едно са приказките на руския президент за „дружбата”, а съвсем друго нещо е живата реалност.  Против данъка „Крим“ се оказаха точно толкова руснаци, колкото преди две години подкрепяха присъединяването на полуострова към Русия.  А и за всички е очевидно, че в Крим не може да се планира никаква дългосрочна програма. Защото рано или късно предстои неговото завръщане към нормалността – т.е. към Украйна. Затова и никой не би инвестирал в територия, която  днес е тук, а утре….

Окупацията на Крим разкри една истина. И тя е, че икономическите връзки на Крим с Украйна са утвърдени и проверени във времето, че няма как да бъдат унищожени мигновено. А и руснаците са известни като майстори на окупацията, но не и на интеграцията. Затова и за изминалите 20 месеца от т.нар. „присъединяване”, те  все още не могат да създадат нормален механизъм на управление.  В Крим, признава ГАЗЕТА. РУ,  има криза на властта. На властта, която все още се държи благодарение на еуфорията от присъединяването. Но докога ще продължи кризата е въпрос, който все повече хората от полуострова си задават.