СРЕЩАТА НА НАТО В БУКУРЕЩ

Даниел Александров 

На срещата в Букурещ на държавните глави на деветте членки на НАТО от Централна и Източна Европа бе приета Декларация, в която се настоява за  предприемане на такива мерки за сигурност, които да гарантират ефективнат реакция на евентуална агресия  в региона. Според лидерите на Полша, Словакия, Чехия,Унгария, Литва, Латвия, Естония, Румъния и България  НАТО осъществява твърде нерешително решенията на последната голяма среща на върха през септември 2014 г. Планираните тогава мерки за защита на източните държави срещу евентуална руска агресия предвиждаха главно съвместни маневри и присъствие на сили за бързо реагиране в региона.Сега  деветте източноевропейски членки на пакта внасят нов момент. Новото е искането за

постоянно присъствие на натовски военни структури в региона.

Същевременно участниците в срещата потвърдиха необходимостта от нов диалог с Русия „въз основа на общото разбиране и спазване на международното право“. Ще приемат ли САЩ и Западна Европа сериозно опасенията на източноевропейските си съюзници?  Навярно да, още повече, че потенциалните заплахи от изток се вписват в контекста на неспокойната вътрешнополитическа обстановка в Турция – държавата, която  която голяма част от отговорността за сигурността и мира в Източна Европа и Близкия изток.

Партията на справедливостта и развитието на президента Реджеп Тайип Ердоган спечели предсрочните парламентарни избори с 49,4 процента от гласовете, което е с почти 10 процента повече от резултата й на редовните избори на 7 юни и разполага с абсолютното мнозинство в Меджлиса. Но този успех  възроди и безпокойствата на критиците на Ердоган, които се опасяват, че той може да се възползва от новата си легитимност, за да засили контрола си върху страната и да увеличи натиска върху опозицията и печата. Според Кемал Киришчи – анализатор в института  „Брукингс“:

„заради липсата на институции, способни да наложат спазване на равновесието на властите при един силен режим, е нормално да се изпитва безпокойство от евентуално засилване на авторитарните практики в Турция“.

Това изявление обяснява и твърдия тон на вицепремиера Ялчън Акдоган  по кюрдския проблем, който официална Анкара определя като „борба с тероризма”.  Турският вицепемиер бе категоричен, че мирните преговори с кюрдските бунтовници, прекъснати от лятото, могат да се подновят само ако те „заровят оръжията“. В същото време ПКК определи победата на Партията на справедливостта и развитието като „политически преврат“ – една твърде неадекватна реакция на фона на ясно изразената народна воля на изборите.  Анализаторите са единодушни, че турците искат силно и стабилно правителство, но не и такова, което упражнява „тормоз над противниците си“.  Същевременно Анкара и Вашингтон се договориха за общи военни действия срещу Ислямска държава  като Турция се анжажира да играе активна роля.  Очаква се в скоро време да започне планираната военна операция срещу джихадистите в района на сирийските градове Джераблус и Рака. Операцията ще включва както удари по въздуха, така и военни действия по суша. Турски войници няма да участват в операциите по суша, като те ще се осъществяват от силите на Свободната сирийска армия, а също и от войници араби и тюркмени, които не са свързани с джихадистите. Стратегическото значение на град Джераблус за Турция е голямо, защото от него се осъществява връзката с вътрешните области на Сирия, с тюркмените /сирийските етнически турци/ и арабите. Дали това не означава опит на Турция,по примера на Руската анексия на Крим, да си гарантира присъствие върху определени сирийски територии и турското население в тях при евентуален разпад на Сирия, рано или късно ще стане ясно.