Расизмът в Русия

Анатолий Безсланов, Москва

По време на хокейната среща от Европейската хокейна лига в сряда между отборите на Спартак Москва (Русия) и Загреб (Хърватия)  в играч на гостите е хвърлен банан и е скандирано „маймуна”.

Европейската хокейна лига е създадена в Русия, но в нея участват и хокейни клубове от Литва, Беларус, Словакия, Чехия, Казахстан и Хърватия. Гостите от Загреб неочавано победиха с 4-1, което не се хареса на агресивните наши фенове. Тяхната омраза се насочи към чернокожия нападател на загребския отбор Едвин Хедберг, 22 годишен шведски гражданин, роден в Колумбия.  Хврлиха по него два банана, а след това от трибуните започнаха да скандират обидното:”Маймуна”.

След мача Едберг заявява: „Не знам какво да кажа. Отдавна играя хокей, но за първи път се сблъсквам с подобно нещо. Това не би трябвало да се случва, но се случи.”

Едберг е млад човек, играе за първи път в Русия и не знае, че в нашата държава крайният национализъм и расизъм са убежище на старите комунистически „интернационални” нрави. Сега се очаква „Спартак“ да бъде наказан, както и конкретните виновни лица. Има снимки и видео, на които ясно е записан човекът, който хвърля бананите.

Расизмът обаче, за наш национален срам, в Русия е масово явление.

В спорта досега той засягаше само футболистите.  Преди няколко години по-същия начин бе обстрелван с банани Роберто Карлос, а в Санкт Петербург  студент подигравателно му връчи банан. През 2014 година по време на дербито на Москва между „Торпедо“ и „Динамо“ играчът Кристофър Самба напусна сам игрището, защото отказа да играе под скандиранията: „маймуна”. Руската футболна федерация тогава наказа домакините със затваряне на част от трибуните за определено време, но също така наказа и конгоанският играч заради това, че своеволно е напуснал игрището.

Преди една година вицепрезидентът на ФИФА Джефри Уеб заяви, че на Русия трябва да бъде отнето домакинството на Мондиал 2018,  заради „извънредно високото ниво на расизъм в страната.”

Тогава Уеб заяви: „Не виждам как при това положение Световното първенство може да се проведе в Русия.” За проблема тогава призна и руският министър на спорта Виталий Мутко. В доклада на ФИФА „Футбол против расизма в Европа“ се акцентира върху расизма и ксенофобията в руския футбол, като са отбелязани над 200 случая на дискриминационно поведение от страна на запалянковците.

Но откъде се появиха расизмът и фашизмът в нашата държава – бивш флагман на комунистическия интернационализъм? Отговорът е потресаващ.

Расизмът и фашизмът винаги са съществували у нас.  

Съществували са и в съветско време,  а съществуват и сега.  Защото ние мразехме  другите, различните, а официалната власт прикриваше това с приказките за „братство и единство”.  Страхът бе този, който не ни позволяваше да излеем открито омразата си срещу „чернокожите”.  Нашата комунистическа управляваща  партия подготвяше в университета „Патрис Лумумба” в Москва кадри за „революционни партии и движения”  в Африка и Близкия изток. Днешната дестабилизация на тези региони е резултат и на тези кадри.

Днес само част от руската интеигенция разбира, че болшевизмът и фашизмът са двете лица на едно и също цяло – омразата. Омразата към етноси, класи, успели народи и държави. При комунизма в Москва нямаше откъде да се купят банани. Появата на чернокожи спортисти бе рядкост. Днес чернокожите спортисти са част от руската спортна сцена. Има и банани. И расизмът избива на повърхността, за да покаже, че Русия все още не е нормална държава, че е изостанала в своето хуманитарно развитие. Кога ще се оправим ли? Дано да доживеем. А и света да доживее.

(Специално за „Век 21-прес“)