Криза: идат лоши дни и години

Александър Йорданов.

Дали Бойко Борисов сам се оттегли или му подсказаха да се оттегли? Защото европейската и демократична постъпка трябваше да бъде друга: извинение за късното издигане на президентски кандидат, което остави съмнение, че по сценарий се развява „бяло знаме“. И оставка от поста председател на партията, което би дало възможност партията да оцени действията на своя председател на съответен политически форум. Но да не допусне дестабилизация в държавата и преминаването на властта в „чуждия“ лагер. Но кой е „свой“ и кой е „чужд“ в българската политика днес, когато повечето играчи в нея са излезли от един шинел?

Вместо на европейско поведение, станахме свидетели на македонска работа.

Никола Груевски, лидерът на ВМРО-ДПМНЕ в съседна Република Македония трикратно приложи с успех номерът с оставката. Но ако същият номер успее и в България, това ще означава, че наистина сме един народ. И политическите номера са ни същите. Но има и още нещо.

В България имаше и продължава да има задкулисие,

свързано с бившата номенклатура на БКП, с техните наследници и с началниците, и подначалниците, на  различните управления на „бившата“ ДС. Някои от това задкулисие отдавна са мултимилионери, които чрез подставени лица в политиката и в бизнеса, владеят страната. Илюзия е, че лица, монтирани в политиката от това задкулисие, ще се борят с него. Това е приказка за наивници. Оставам с впечатлението, че сега сценаристите и монтажистите са решили да променят „пиесата“ като лансират на сцената нов играч: неизвестният никому до вчера днешен президент.  И след това да качат върху нея цялата кавалкада от псевдопатриотичната левичарска вълна. Те го наричат „промяна“, но всъщност се подготвя сериозен регрес, абсолютен заден ход, на България. Сигнал за това е, че отново по медиите започнаха да циркулират ненагледни образи от близкото и не толкова, „червено“ минало.  И  те се канят да ни „оправят“ така, както ни „оправяха“ при Живков, при Луканов, при Виденов, при Станишев и Орешарски.  Както ни оправяха  чрез задкулисните комбинации приели образите на правителства на „съгласието“– Попов и Беров. И както ни оправиха за 800 дни. Всички тези „оправии“ направиха така, че и до днес драпаме, за да излезем от трапа на безизходицата. Така се готвят да направят и днес. През това време богатите ще станат още по-богати, а бедните – още по-бедни. Така е винаги, когато до властта стигат тези, които  обещават „сполуката“ и „оправията“ – партиите, свързани с пъпна връв към бившата ДС или ДС свързана с пъпна връв към бившата БКП. Все едно. Толкова ли не можем да видим очевидното:че произлезлият от червената партия български „капитализъм“ не работи за интересите на България. Че именно той и обслужващата го политическа „класа“ прогони умни, работливи, достойни хора от България и направи така, че останалите тук такива свиват душа, броят левчетата, за да изкарат и тази зима. И догодина, до амина!

Изненада ли оставката на Борисов неговата партия?

Определено за непосветените в Сценария има изненада и то голяма. Борисов всъщност наруши един основен демократичен принцип: пред комунисти оставка не се дава, от комунисти доверие не се иска. Защото се получава нещо като познатото: РАПОРТ ДАДЕН! РАПОРТ ПРИЕТ! Проблемът е, че се рапортува на невидимите, на задкулисието, а само по някои вторични белези – нашествието на хора на ДС в медиите, например, можем да съдим, че рапортът е приет.

Няма да донесе нищо добро на България и поредното разединение в т.нар. „дясно пространство“.

Постлано отново с „добри намерения“ то оставя прекалено голяма свобода на описаните по-горе сценаристи и „артисти“, да си изиграят докрай пиесата. Затова и членовете, а и симпатизантите, както на партиите от РБ, така и на ДСБ, така и особено тези на ГЕРБ, имат наистина голям проблем. Гонейки се или преследвайки се един друг, лаейки един срещу друг, те всъщност вкараха вълка в кошарата. И не се вижда как ще го изкарат, защото продължават да се джавкат. Обвинявам ги в политическа слепота. Правят се на големи политици, а всъщност се оказаха слепи водачи,  които, водени от лични и тяснопартийни интереси, са на път да предадат властта на  тези, които отдавна трябваше да са политическо минало, да  са си отишли и от политиката, и от живота ни.

В България става все по-душно, все по-тревожно.

Политическите партии, които трябва да бъдат гаранти за демокрацията, сами попаднаха в омагьосания кръг на собствения си популизъм. И докато излязат от него ще измъчват цялата държава, ще измъчват и народа. България е в криза, колкото и президентът Плевнелиев доволно да се усмихва на президента Радев. България е в задълбочаваща се криза, защото все по-открита става намесата на чужди  фактори в българската политика. България е в криза, защото най-малко БСП,  ДПС, проруските „патриоти“, познати бизнесмени и шоумени мераклии, са в състояние да сътворят нещо добро. В тази ситуация те гонят личната печалба,  далаверата,  „играта“. И нищо повече.  Разбитата команда в дясно също не се очертава да получи необходимата електорална подкрепа, за да спечели парламентарно мнозинство на задаващите се избори. А и не е ясно как тогава биха се обединили,  когато същите днес един друг се ненавиждат. България е в криза, защото предстоят неочаквани коалиционни комбинации, предстоят непредсказуеми като изход парламентарни избори и още по-непредсказуеми след тях правителствени решения. България е в криза, защото тъпче на едно място. Защото на сцената се върнаха тези, които вече са и донасяли неведнъж страдание. Върнаха се комбинатори, които се интересуват само от личният  си интерес и от нищо друго. В момента, за съжаление, няма сила, която да спре Сценария. Сила, която поне да го наруши. Идат лоши дни и години.