На този ден ни напусна Сашо Божков
Александър Йорданов.
На този ден преди седем години ни напусна Александър Божков. Уби го хорската завист и клевета. Убихме го ние, българите! Убихме го така, както винаги сме убивали даровитите и големите в историята си – с подлост, с низост, с егоизъм, да не би случайно да е по-можещ и по-добър от нас. А той беше и по-добър, и по-можещ. На пръстите на едната ръка се броят у нас политиците, които умееха да преведат и най-заплетената икономическа материя на достъпен за хората език. Но точно тази му дарба – да бъде естествен, човечен, близък до хората, да не изпитва омраза дори към тези, които неистово го мразеха и му завиждаха, да, точно тази му дарба, се оказа неговата Голгота. Простото и ненаситно племе на политическите кариеристи и нагаждачи открито го ненавиждаше и злословеше за него. Горките, те искаха да бъдат по върховете, а той дори само с едрото си присъствие им пречеше. Оклеветиха го и той остана встрани от активната политика в период, когато България имаше нужда от хора като него.
И въпреки болестта, страданието, намираше време да представи публично своите позиции по всички важни въпроси от икономическото развитие на страната. Написаното от него в периода, когато вече не заемаше държавни и партийни постове е безспорно доказателство за таланта му на политик, държавник, икономист. Малцина се тези, които като министри и депутати могат да посочат и два смислени реда, родени от собствените им глави. А Сашо не просто бе завършил или учил икономика, както са учили и завършили хиляди като него. Той раждаше икономически идеи, имаше свой поглед, своя оценка за случващото се у нас. И вместо да се гордеят с неговите знания и възможности, сиви и безлични партийни функционери му демонстрираха пренебрежението си. Да са живи и здрави и днес, но той, дори и сега, е по-жив от тях!
Сашо Божков дойде в СДС, като избра членството в Обединения християндемократичен център. Там негови съратници бяха покойният Илко Ескенази, Стоян Ганев, Венцеслав Димитров, Стефан Софиянски, Екатерина Михайлова, Любомир Павлов – все имена, за които се спори. Но личности, които участваха в голямата промяна в България. Сашо Божков беше по своему различен. Преди всичко умееше да потиска своето „аз” и да остави времето да отсъжда за правотата на едни или други думи и действия. Докато някои от неговите „приятели” лягаха и ставаха с „аз” на устата. И до ден днешен. Като народен представител в 37-то Народно събрание той бе сред ярките опоненти на правителството на Жан Виденов. Като вицепремиер и министър на икономиката в правителството на ОДС даваше живот на тежките управленски решения, които в този период бяха неизбежни и необходими. След него по-добър министър на икономиката България не е имала. И само този факт е достатъчен, за да е вече безспорно, че тогавашната му смяна като министър бе грешка. Защото министри не би трябвало да се отстраняват по доноси, клевети или лични прищевки. Това вече бе познато от миналото. Нали вярвахме, че демократичното управление ще е различно от това, което заварихме като наследство?
Сашо живееше с политиката, но успя да покаже, че е повече от политик. Предаването, което започна да води в „Дарик радио” – „Музика за душата” и което страшно ми липсва, е доказателство и за тази истина.
Сега той е в един друг, по-добър свят. Там не достига гласът на нашето брутално ежедневие. Няма ги интригите от свои и от чужди. Но и там за Сашо има работа. Той, сигурен съм, се моли за спасението на нашите души! Защото неговата душа е чиста – и пред България, и пред Бога!
