ГЛАДОМОР: геноцид чрез глад

Георги Георгиев

(Публикацията е от личния блог на автора: www. istinata.bg)

Едно от най-тежките престъпления срещу човечеството в цялата му история, надминаващо по размери неколкократно дори арменския геноцид, е масовото изтребление на украинци, осъществено от руските болшевики през  1932 г. – 1933 г.

Днес един мил и скромен паметник, въплъщаващ в себе си украинската душевност, символизира жертвите на този чудовищен акт, а с ябълките, които украинците оставят в нозете на момиченцето, сякаш искат да нахранят гладните души на милионите невинни жертви на това чудовищно престъпление.

Геноцидът (от гръцки: γενο – „род“, „племе“ и латински: caedo – „убивам“) е целенасочено и систематично унищожаване, частично или пълно, на дадена национална, етническа, расова или религиозна група посредством: убийство на членовете на тази група; тежко физическо или психическо увреждане на членовете на групата; насилствено възпрепятстване на тяхното възпроизвеждане; причиняване на каквито и да е тежки условия за живот, с цел унищожаването, изцяло или частично, на тази група; насилствено отнемане на деца от една група и прехвърлянето им в друга група.

Дотогава светът не познава такова масово изтребление на милиони хора, извършено в рамките на само няколко месеца.

Предистория

Украинският народ е дългогодишна жертва на руския империализъм и неговата завоевателна политика. В края на 18 век, след окончателната подялба на Полша между Русия и Австро-Унгарската империя, по-значителната част от украинския народ и територия остават  във владението на Руската империя. Полша също е поробена и в нея избухват поредица от бунтове и въстания, удавени в кръв и пожарища от Русия – Полско освободително въстание 1794, Полско освободително въстание 1830–31, Полско освободително въстание 1863–64, потопено в кръв от генерал Гурко, командващ опълчение, аналогично на башибозука в Османската империя. Русия не иска да хвърля редовна армия срещу полския народ, защото разчита на свирепостта и диващината на опълчението, сформирано от крепостни селяни, за да се разправи с максимална жестокост с гордите поляци.

През 19 век украинската интелигенция, вдъхновена от национални и революционни  движения в Европа, прави многократни опити да възроди украинските културни традиции. Руското правителство всячески се стреми да ограничава дейността им и се отнася крайно отрицателно към тези настроения, като дори забранява използването и изучаването на украински език. Впрочем със закон от 1880 г. Русия забранява и изучаването на полски език в полските училища.

Въпреки тези мерки възродената украинска нация бавно и сигурно се разраства, и придобива ясно осъзната цел – национална независимост. Кротки и работливи, украинците в рамките на няколко поколения успяват етнически да разширят своите граници по напълно естествен път, изхранвайки между другото паразитната Руска империя.

В края на 19-и и началото на 20-век Украйна произвежда повече от половината от зърното в Руската империя и над 30% от селскостопанската продукция.

Когато на 3 март 1918 г. Русия претъпява най-голямото си военно поражение и капитулира пред България и съюзниците й – Германия, Австро-Унгария и Турция с Брест-Литовския мирен договор, губейки над 1 милион кв. км. от територията си, за първи път пред украинския народ се отваря възможността да се създаде независима украинска държава.

Прави чест на България, че е първата държава в света, която признава независима Украйна и открива своя дипломатическа мисия.

За съжаление след капитулацията на Централните сили през 1919 г. и подписването на  безумния Нойския договор, руските болшевики се възползват от ситуацията и през 1920 г. отново окупират значителни части от Украйна. Следва окупация на Армения и Грузия, които са поели също за кратко глътка свобода. На 23 август 1939 г. съветска Русия подписва с нацистка Германия договор за ненападение – приятелският пакт „Рибентроп – Молотов“, по силата който двете тоталитарни държави си поделят Полша. Русия отново анексира Прибалтика и я връща в състава на империята, а след това напада и бившата си губерния Финландия, освободила се от руско робство също през 1918 г.

Днес, от дистанцията на времето, не е трудно да се оцени, че има пълна приемственост в целите, методите и средствата на имперската руска политика, която само сменя носителите си – руските болшевики, заменили имперската алчност с нова, по-агресивна и по-жестока експанзионистична политика.

Първоначално, през 1921–1924 г. възродилата се украинската национална идея набира сили  и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация. Създадена е широка образователна система, базирана на украинския език, която довежда до ограмотяването на предимно украински говорещото селско население. Масово вестниците започват да се издават на украински език и се усеща подем в целия културен живот. Украинизират се големите градски центрове. Но руските болшевики бързо разбират, че това ще е пагубно за тях и още през 1925 г. започват чистка сред привържениците на украинизацията. Хиляди украинци, включително и болшевики са заточени в концлагери или разстреляни след скалъпени процеси.

През 1928 г. руските болшевики започват и насилствена колективизация. Трудолюбивите украински селяни, които поколения наред обработват личната си земя, се противопоставят и масово отказват да се включат в колхозите. Колективизацията има опустошителен ефект върху селскостопанското производство. Украинските селяни нямат намерение да изхранват паразити и масово отказват да предадат земята се. През 1929 – 1930 г. в украинските села са пратени десетки хиляди комунистически функционери – болшевики и лумпен пролетариат.  Тяхната намеса в земеделието е пагубна. Навсякъде колективизацията води до спад на земеделската продукция.

През 1930 г. – 1931 г. над 300 000 украински селяни са обявени за кулаци – класови врагове и са подложени на насилия и репресии.

През 1930 г. се провежда и първата масова етническа чистка в Крим, която може да се счита и за тренировка на предстоящия Голодомор. Полуостровът е блокиран от руските болшевики, вкарани са крупни армейски части, както и части на НКВД и над 30 000 българи, гърци и арменци, които отказват да се включат в колективизацията, са депортирани от полуострова в Сибир, за да не видят никога повече родните си места, като на тяхно място са докарани руски колхозници. През 1944 г. правителството в Кремъл изселва от Крим и над 200 000 татари, като през следващите години заселва на тяхно място руско говорящи от вътрешността на империята.
В приложения документ от февруари 1932 г. ясно се виждат последиците от прилаганите мерки от руските болшевики по отношение на населението в Крим, както и в други региони, където хората се опитват да си набавят хляб.

Въпреки спадът на земеделската продукция болните мозъци в Кремъл увеличават през 1932 г.  квотите за доставка на зърно от Украйна с цели 44 %. Естествено квотата не е изпълнена, тъй като селското стопанство е унищожено от болшевиките, а и самите селяни се страхуват да предадат продукцията си, защото не са сигурни, че ще има какво да ядат децата им.
На 7 август 1932 г. Кремъл приема закон, с който се въвежда смъртно наказание за кражба на обществена собственост. За кражба се счита намереното жито в хамбарите на селяните, което не са предали, включително и житото, отделено за посев. Жито, засято, отгледано и ожънато от самите украински селяни. За кражба се считат и непредадените животни и животинска продукция – мляко, яйца, месо.

По силата на закона само през първия месец на смърт са осъдени и екзекутирани над 4000 селяни. На 16 септември Политбюро на руските болшевики отменя тайно смъртното наказание за леки кражби,  а според доклада на  ръководителя на Върховния съд, до 15 януари 1933 г. 103 000 души са осъдени по декрета от 7 август.

Забележка: Този закон е отменен едва на 13 април 1959 г. с Указ на Президиума на Върховния Съвет на СССР .

На 9 ноември таен декрет нарежда на службите за сигурност да увеличат своята „ефективност“. Молотов нарежда, че ако в селата не се открие зърно, трябва да се конфискува всичко останало, а на 6 декември е издадена нова заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях.

В богатата до вчера украинска провинция, една от най-плодородните земи в света, настъпва масов глад и са хвърлени пълчища от руски болшевики, части на армията и НКВД. Съставена е специална комисия, начело с Вячеслав Молотов (същият, който на 25 август 1939 г. подписва приятелския договор с Хитлер, с който Съветска Русия и нацистка Германия си поделят Полша).

Блокирани са пътищата, селата, градовете. Забранено е напускането на населените места. За неподчинение или опит за бягство – разстрел на място или в най-добрия случай затвор. Започва изземане на зърното и добитъка. Ако не успеят да ги открият, се иззема всичко налично – картофи, цвекло, зеленчуци.

На 6 декември 1932 г. е издадена заповед, която въвежда забрана за доставките на стоки и храни за селата, неизпълнили квотите за производство на зърно, както и конфискуването на откритото на място зърно и парични средства и забрана на търговията в тях. За налагането на тези разпоредби в селата са изпратени специални „ударни бригади“, като се конфискува зърното, използвано от селяните за собственото им изхранване, както и заделеното за посев. Тези мерки, заедно със забраната за пътуванията и въоръжените блокади на украинската граница от войски на НКВД, превръщат украинската провинция в огромен лагер на смъртта.

Настъпва масов глад. Хората са безсилни. Цели семейства лежат безпомощни в къщите си и бавно започват да умират от глад. Големи групи деца, бягащи от провинцията, са арестувани от властите и изпращани в сиропиталища, където скоро също умират от недохранване. В градовете също започва масов мор.

В същото време износът на зърно от СССР, макар и  намалял, продължава. През 1932/33 са изнесени 1,607 млн. тона, през 1933/34 – 1,441 млн. тона. Руските болшевики имат нужда от валута, а животът на няколко милиона украинци не е по-важен от нея. 

Това няма да бъде единственият етнически геноцид, осъществен от руските болшевики в Украйна. Терорът, репресиите и ужасът ще продължат и през следващите години.

През 1937 г. руските болшевики организират истинска касапница в Западна Украйна, станала известна като Виницката трагедия. На 2 юли 1937 г. излиза постановлението на ЦК ВКП(б) „За антисъветските елементи“ (Об антисоветских элементах“)–  Решение Политбюро ЦК ВКП(б) № П51/94.

Под командването на началника на НКВД  И. М. Корабльов в град Виница са екзекутирани и заровени в масов гроб  9439 украинци под претекст, че са „антисъветски елементи”. Съветската власт, за да „измие“ ръцете си от тази кървава касапница, осъжда през 1941 г. Корабльов, заедно с началника на 3-ти отдел на НКВД във Виница – Запутряев,  на смърт, но началото на Втората световна война „осуетява“ изпълнението на присъдата, а след войната и двамата са освободени.

През 1947 г. Москва ще устрои нов Гладомор в Украйна, който отнема живота на още над 1 милион украинци.

Според официалната статистика регистрираните случаи на дистрофия – патологичен процес, водещ до необратимо нарушаване на метаболизма на клетките, вследствие системен глад, в Украйна са регистрирани 800 000 случая, а в Молдова – 300 000.  Според оценките на Елман от глад през този период са загинали между 1 и 1,5 милиона хора (М. Эллман Голод 1947 г. в СССР). Говорим за държава-победител във Втората световна война, която получава репарации за милиарди долари, която контролира цяла Източна Европа и е поставила навсякъде марионетни правителства.

Геноцидът няма да засегне само украинския народ. Същото етническо прочистване ще бъде осъществено и в Казахстан през 1932/33 г. Жертвите там са над 1 милион, а общо 48% от коренното  населението загива или напуска принудително родината си, за да оцелее по някакъв начин. Този масов геноцид, осъществен от руските болшевики, днес е известен в Казахстан като Голощьокински глад  – на името на назначения от Кремъл като Първи секретар на Филип Голощьокин

Масовото убийство на милиони украинци е признато официално за ГЕНОЦИД, ИЗВЪРШЕН ОТ РУСКИТЕ БОЛШЕВИКИ СПРЯМО УКРАИНСИЯ НАРОД от:
– Генералният секретар на ЮНЕСКО Коитиро Мацуура през 2003 г.
– Католическата църква – 2004 г.
– От Вселенската патрияршия и Вселенския Патриарх Вартоломей I – 20.11.2008
– Европейският съюз – 2008 г., както и от десетки държави по света.
Свидетели сме днес, че украинския народ не е пречупен. Нещо повече. Започна своето възраждане, успя да се изправи на крака и гордо да заяви своята независимост. Украинският народ осъзна кой е неговият експлоататор и враг – една паразитна империя, която столетия е потискала, експлоатирала, газила и мачкала десетки народи.  Днес никой няма право да си прави илюзии поради глупост, наивност или липса на информация, че руският империализъм, бил той царски, съветски или съвременен олигархичен, е променил своята същност, цели, методи и стратегия. Той сменя само носителите си, за да запази своята паразитна същност.

А случилото се през последните години – нападението над Чечня през 2000 г., нападението над Грузия през 2008 г., анексирането на Крим и тероризирането на Украйна, както и цялата антиевропейска, антидемократична политика и пропаганда, която води, както официален Кремъл, така и голяма част от руското общество, медии и социални групи, идат да потвърдят тази теза. ФАКТ.