Какво се случваше в Москва на 22 юни 1941 г.
Анатолий Бесланов.
Наш кореспондент в Москва
Преди 76 години на 22 юни 1941 година нацистка Германия нахлу в нашата страна. За нас започна Великата отечествена война. Днес вече е ясно:
за да я има тази война сами сме си били виновни.
Може би и затова дадохме и най-много жертви. Имам един стар приятел в България, бай Живко, от когото съм научил една поука. Казваше той: „Толя, с каквито се събереш такъв ставаш.“ Та и ние през 1939 година се събрахме с хитлеристите, договор с тях подписахме, хранихме ги цели две години, бензин за танковете им давахме и накрая те ни нападнаха. Но има и друго. Самият факт, че изградихме една авторитарна държава и през 1939 година се договорихме с фашистка Германия да завладеем Европа, ме кара, когато споменавам тази част от историята ни, да се срамувам. Историците вече разкриха, каква е ролята на подписания между СССР и Германия Пакт за ненападение и съдържанието на тайния протокол към него. Място за спор няма. Станали сме съюзници на „кафявата чума“. И сме имали абсолютно същите амбиции като Хитлер: да владеем Европа, да наложим своята комунистическа система на европейските народи. Но с нападението на 22 юни нашият съюзник Германия ни изпревари.
Това е според мен 22 юни – изпреварващ удар на съюзника.
Разбира се, вчера у нас бе ден на памет! Но си мисля, че тази памет не може да бъде избирателна. Да помним само „победа будет за нами“, а всичко останало да се правим, че не е съществувало. Затова и се зарадвах искрено, когато прочетох един много сериозен текст от автор, когото не познавам – Евгений Кузнецов, в който той разказва за живота на Москва в деня на нападението на нацистка Германия. Събрал е той факти, за които досега бях само чувал, но в случая те са добре систематизирани. Ще предам само най-важните от тях, които може би моите български приятели не познават.
СЕДМИЦА ПРЕДИ НАЧАЛОТО
На 14 юни на заседание на Върховното главно командване на въоръжените сили на нацистка Германия е дадено последното разпореждане за осъществяване на нападението срещу нашата страна в 04.00 часа на 22 юни. Но любопитното е, че в същия този ден нашата информационна агенция ТАСС разпространява следното съобщение:
Истината е, че гражданите на Москва до следобед на 22 юни 1941 година не подозират и не знаят за нападението на Германия. Всичко в града на този ден до обед протича нормално. Утрото е било топло, слънчево, работят летните бюфети, пивниците, гастроно
мите. Стадион „Динамо“ се подготвя за физкултурен празник, а в парка „Соколники“ започва училищен празник с деца от цялата Московска област. Обикновен неделен ден. Всичките 4, 6 милиона жители на града до обед не подозират за войната. В 01.21 мин. през западната ни граница преминава последният товарен влак с доставка на пшеница за Германия – по договора от 28 септември 1939 г. Всъщност, дълго време у нас се криеше факта, че нашата страна помагаше на Хитлер главно с доставката на зърно и горива. От наше зърно е опечен хляба, с който закусват немските войници преди да пресекат границата ни при Брест. И с наш „бензин“ са техните танкове, които когато в 11 часа в парка „Соколники“ пионерите провеждат празника си, те вече са били нахлули на 20 км. в наша територия.
РЕШЕНИЯТА
За това, че войната е започнала и се води от 4 часа сутринта на наша територия е знаело само висшето партийно и държавно ръководство, командващите военните окръзи, първите ръководители на Москва, Ленинград и още няколко по-големи града. В 06.30 ч. кандидат членът на Политбюро и секретар на ЦК и първи секретар на Московския градски комитет на партията Александър Сергеевич Щербаков свиква извънредно заседание с участието на висши офицери от Народния Комисариат на отбраната, НКВД и директорите на най-големите предприятия.
На това заседание са приети най-важните мерки за гарантиране на нормалния живот в Москва.
Решава се да започне маскировка на основните държавни и правителствени учреждения, като се построят макети и камуфлажни покрития. Взема се решение за забрана на излизането от Москва без специален пропуск. Такива пропуски започват да се издават дори на онези московчани, които са имали вили извън града или са ходили в гората за гъби.
ЗАБРАНА ЗА ФОТОГРАФИРАНЕ. ФАЛШИФИКАТИТЕ.
В 15.00 ч. се провежда второ заседание. Тогава именно се взема решението да се предадат в рамките на три часа всичк
и фотоапарати и друга фототехника, включително фото ленти. Това е причината почти да няма снимки от Москва от първите дни на войната. С фото техника са могли да разполагат само акредитираните журналисти и служителите на специалните служби. Известната снимка на Евгений Халдей „Московчани слушат по радиото обръщението на др.Молотов за началото на войната“ е изцяло инсценировка направена най-вероятно в края на месец септември. Защото температурата в Москва на 22 юни по обед, когато Молотов прави обръщението си, е 24 градуса, а на снимката виждаме хора с палта и шапки – облечени като за есенно време.
Облеклото на хората на тази фалшива снимка се отличава съществено от малкото запазени снимки от този ден, на които се виждат хора по потници, бели боти и панталони които купуват цитронада на ул. „Горки“. Определят се на това заседание и опорните точки към които трябва да се придържат в своите позиции за войната ръководните кадри и особено журналистите, писателите и артистите. Основната е, че
Взема се решение и за формиране на специални „доброволни“ отряди, в които обаче имат право да се включат само членове на партията, комсомолски и профсъюзни активисти, които не подлежат на редовна военна служба поради различни причини. Те имат право да бъдат въоръжени и получават задача да преследват диверсанти и шпиони, както и „вредители“ на съветския строй. В тази група попадат, както „нелоялните“ граждани, така и криминално проявени лица. Още при първата акция са задържани такива лица и са иззети оръжие и боеприпаси.
СТАЛИН НАУЧАВА ЗА НАПАДЕНИЕТО В 04:35-04:45 ЧАСА.
Обикновено той в този час още не си е легнал. Според една от версиите се е намирам в близката си вила. Но последвалият втори доклад за ситуацията му прави силно впечатление. Той се затваря в една от стаите и близо два часа не излиза от нея. След което се отправя към Кремъл. Фактите показват, че текста на речта на Вячеслав Молотов, която той произнася на обед по всесъюзното радио, Сталин не е чел. Но е поискал да му докладват за обстановката на фронта на всеки половин час. Но точно това се оказва изключително трудно за изпълнение. И връзката с частите в граничните области, където се водят ожесточени боеве, е била не само слаба, но и напълно прекъсната. Освен това към 19 ч. на 22 юни в обкръжение на немските войски по различни данни се намират вече между 500 0000 и 700 000 наши войници и офицери. По други данни обаче, също отразени в документи, на 22 юни Сталин не е бил в Москва, а във вилата си в Гагра на брега на Черно море. И според доклада на нашия посланик в САЩ Иван Майски „след първия доклад за нападението на Германия той изпада в депресия, прекъсва връзката с Москва и в продължение на четири дни се самоизолира и отдава на алкохола.“
Дали това е така или не? Трудно е да се повярва. А и е невъзможно. Документите на ЦК на КПСС от този период са масово унищожавани и изгаряни най-малко 4 пъти. Най-напред това става през октомври 1941 година, когато в Москва избухва паника след като германците достигат до днешния район Химки, а техни колони от мотористи преминават по част от Ленинградски проспект. Второто унищожаване става в края на февруари 1956 година и в края на октомври 1961 година след разобличаването на култа към личността на Сталин на ХХ и XXII конгрес на КПСС. И поседното известно засега унищожаване на документи е от август 1991 година.
Но необходимо ли е всичко да се проверява документално?
И без документи е известно, че в първите десет дни на войната, в най-тежкото за страната време, никой не е виждал, нито чувал Сталин. А преди това не е минавало ден, в който той да не се „покаже“ и съветските граждани да не бъдат информирани за поредното мъдро указание на Вожда. Известно е сщо така, че всички заповеди през първата седмица на войната са подписвали само маршалите, генералите и народните комисари: Лаврентий Берия, Георги Жуков, Семён Тимошенко, Георги Маленков, Дмитри Павлов, Вячеслав Молотов и първия „столичен партиец“ Александър Щербаков.
Обръщението на Молотов
В 12.15 ч. от студиото на Централната поща народният комисар по външните работи Вячеслав Молотов е направил известното обръшение по радиото. То започва с думите:
„Граждани и гражданки на Съветския Съюз! Съветското правителство и неговият ръководител другаря Сталин ми възложиха да направя следното обръщение: Днес в 4 часа сутринта, без предевяването на каквито и да е претенции към Съветския съюз, без обявяване на война, германските войски нападнаха нашата страна…“ И завърша това обръщение със знаменитите думи, които стават изключително популярни през цялата война: „Нашето дело е право.! Врагът ще бъде разбит! Победата ще бъде за нас!
Говорителят на всесъюзното радио Юрий Левитан повтаря обръщението на Молотов четири пъти в различно време.
Животът след началото на войната
В Москва видимо нищо особено не се случва на 22 юни. Духови оркестри свирят в парковете, залите на театрите са пълни. Заведенията също. Купонът тече и на танцовите площадки. Знаменитата фокстрот мелодия „Рио-рита“ звучи на много места в столицата. Може да се твърди, макар и от дистанцията на времето, че най-характерна особеност на живота в Москва след новината за германското нападение е
масовият оптимизъм.
Нападението се коментира така: „Няма нищо. Месец е нужен. Може и месец и половина. Ще ги разбием гадовете!“ И още нещо се е забелязвало в този ден в Москва. Изведнъж се появяват необичайно много военни, които дори и в магазините за алкохол започват да ги пускат без опашка.
В кината след 14 часа започват да показват преди прожекцията на игралния филм (по това време прожектират „Щорс“, „Если завтра война“, „Профессор Малок“, „Семья Оппенгейм“, „Боксеры“), късометражни филми като „Светлинна маскировка на дома“, „Пази си противогаза“, „Най-лесни убежища от авиобомби“. Вечерта ресторантите работят. Истината е, че на 22 юни московчани така и не са разбрали, какво всъщност се е случило. А в този момент хиляди са вече загиналите, стотици са убитите мирни граждани. И нещо, което ме порази, защото си признавам, че не съм го знаел. След няколко дни пред гишетата за гражданско състояние на Градския свет се извиват опашки от бащи и майки с молба да заменят в Свидетелствата за раждане на техните синове името, което са им дали.
А това е името Адолф, което е било много популярно в нашата страна и масово са именувани деца на името на германския фюрер.
Това е особено популярно име в периода 1093 –1939 година. В тези дни много наши Адолфци стават Анатолий, Александър, Андрей. Името Адолф вече не е безопасно.
Седмица по-късно столицата ни вече въвежда купонна система за хранителните продукти, домашните стоки от първа необходимост, обувки и платове. Две седмици след началото на войната московчани виждат и първите кадри от военната кинохроника – горящи села и градове, избити жени и деца. А точно месец след 22 юни идва и първото нападение на столицата от германската авиация. Киното става реалност. Но това вече е „след“. В първия ден на войната, 22 юни Москва все още се носи в ритъма на популярното в ония години стихотворение на Генадий Шпаликов: „Нищо, че Полша вече я няма. Силна сме ний. След месец, не повече, ще свърши войната!“
Това, което е разказал Евгений Кузнецов, е вярно. Споделям го с моите български читатели, защото знам, че и в България има хора, които все още вярват в нашите съветски митове. Но животът е различен от митовете.
