По-кротко, аркадаш!

Алекс Данов 

Турция няма намерение да се извинява на Русия за свалянето на руския самолет Су-24.  Това изявление направи президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган.  И допълни, че  руската страна е тази, която трябва да се извини за нарушението на турското въздушно пространство в района на границата със Сирия. Заяви го пред телевизия CNN.  И красноречиво поясни, че изпълнението на задълженията по отбрана на страната не могат да бъдат повод за „извинение”. Наблюдателите определиха този му тон като твърд и категоричен.

Същевременно, руският президент Владимир Путин  смята, че Турция съзнателно иска да вкара руско-турските отношения в  „задънена улица”.  Русия продължава да очаква извинение.  Инцидентът, според руския държавен глава,  се е случил в небето над Сирия  и е „против здравия разум и международното право”.  Но тук е мястото да се припомни древната римска юридическа максима, че никой не може да черпи права от своето виновно поведение, от поведение  довело до нарушение на право. А точно такъв характер има този инцидент, който за сетен, макар и трагичен, път поставя въпроса затова, дали трябва да се спазва буквата на закона или само неговия дух.  Турция в случая спази буквата на закона.  Русия  иска нова интерпретация на „духа”.

Но само преди по-малко от две години Русия вероломно наруши и буквата, и духа на международното право, чрез инвазията и анексирането на Крим. Тогава 100 държави в ООН гласуваха осъдителна резолюция на основание именно нарушение на международното  право. Отговорът на руската страна бе компот от исторически спомени, сред които най-куриозен бе разказът за това как преди половин век Никита Хрушчов  бил направил „царски подарък”. Тогава  президентът на Русия удобно забрави, че не заминалия в историята СССР, а реално съществуващата днес руска държава е подписала с Украйна „международен договор”.  На това му  казват „двоен стандарт”. Сещаш се за правото, когато на теб ти е потребно. А когато другите ти го навират в очите, се правиш на ни чул, ни видял, ни разбрал.

В случая сме свидетели на бабаитско поведение и от двете страни. Или  както наши зевзеци биха казали – „майсторът” си намери „майстора”.  Но и двамата „майстори“ поглеждат към Вашингтон с надеждата, че оттам ще получат одобрително кимване. Най-неочаквано изявени противници на американската политика, включително и у нас,  наостриха ухо за позитивни сигнали от Вашингтон по случая.

В същото време „Вашингтон пост”  написа черно на бяло, че руският самолет е нарушил въздушното пространство на Турция. И това се случва не за първи път. Многократно от началото на руската операция в Сирия рски самолети са нарушавали турското въдушно пространство. За един от тези инциденти Русия е помолила за извинение. За друг –не.  Затова и вестникът цитира представители на командването на НАТО, според които, през последните години руски самолети многократно са нарушавали въздушното постранство на страни членки на НАТО в Европа, а руски подводници са навлизали в чужди териториални води също на страни членки на НАТО.  Вестникът напомня и за откритата инвазия на Русия срещу Украйна. И прави извод, че без съмнение Владимир Путин е разчитал, че няма кой да се осмели да отговори на руските провокации. Но когато се оказа, че  попадна в ситуацията на „приклещен” на местопрестъплението,  той включи в действие лъжите и овъртанията, както и обвиненията, че това бил „удар в гърба”.  Но когато се спазва буквата на закона няма „удар в гърба”.  Защото, когато някой си мисли, че всичко му е позволено и нещо повече:  внушава на мнозина, че му е позволено, винаги идва момент, в който ще се намери кой да те потупа по рамото, т.е. по гърба и да ти каже: „По-кротко, аркадаш!” Според „Вашингтон пост” последният руско-турски „инцидент”  показва, че е добре сериозно да се замислят онези западни политици, които още хранят илюзии, че Путин може да бъде съюзник.